Част от публикация на Игор Яковенко „269 минути вселенски срам“ с подзаглавие „Бяха зададени 68 въпроса. Но нито един истински журналистически“, 18.12.2020 г.
„ …
Основният въпрос, който организаторите на специалната операция трябваше да решат, беше на кого да поверят въпроса за разследването на отравянето на Навални. Ясно е, че тук беше важно всичко – кой ще зададе въпроса и как ще го формулира и най-важното, как ще реагира на отговора на Путин.
В резултат се спряха на кандидатурата на Александър Юнашев от Life. Идеален кандидат. Първо, Life е помия. Но не Пригожинска (Евгений Викторович Пригожин, „готвачът на Путин“, е свързан с руската Частна военна компания „Вагнер“ – бел. моя), а Габреляновска (Ашот Арамович Габрелянов, руски журналист и медиен мениджър, до 2014 г. генерален директор на ТВ канала журналист LifeNews, носител на ордена „За заслуги пред Отечеството“ I степен за професионализъм и обективност при отразяване на събитията, свързани с анексията на Крим – бел. моя), което в случая беше много по-добре, тъй като не е толкова пряко свързана с Путин. На второ място, Александър Юнашев е включен в президентския пул и затова ще зададе най-важния въпрос точно както трябва. И служителят на Габреляновската помия „Life“ не разочарова, като зарови „същинският“ въпрос – за разследването на отравянето на Навални в по-широк такъв, свързан с разследването на зетя на Путин Шамалов (Кирил Николаевич, руски бизнесмен, бивш икономически съветник на руското правителство и бивш зет на руския президент – бел. моя), който срещу нищо получи многомилионна собственост. Това позволи отговорът на Путин на въпроса за Навални, да бъде разделен със запетаи, комбинирайки го с други разследвания под общото заглавие „фалшификации“.
Путин отново не посочи името на Навални и заяви, че „пациентът на Берлинската клиника се ползва с подкрепата на американските специални служби“, а в този случай руските служби „разбира се трябва го наглеждат“. А накрая, отговорът му беше класика:
„Това изобщо не означава, че е било необходимо да го отровят. Кому е бил нужен? Ако наистина са искали, вероятно щяха да докарат нещата до края.“
Русия и останалият свят може би са подушили смрадта на Путин, освен ако не са болни от модерната болест (COVID-19 – бел. моя), при която се губи обоняние. Нека да си представим за секунда какво ни каза този човек. По неговите думи, политическият опонент на Путин не е бил отровен не защото не е обичайно специалните служби да избиват гражданите на страната му, а само защото „никой не се нуждае от него“ и следователно „не са искал“. В противен случай щяха да го убият със сигурност ...
Ако по някакво чудо журналистическата общност беше оцеляла в Русия, тогава всички журналисти без изключение щяха да задават въпроси на Путин само по темата за разследването. Разни. Под различни ъгли. За това кой, ако не той, лично е дал заповед на бойните химици-отровители да следват Навални. Защо прокуратурата не е образувала дело. А когато започне да се оправдава, че „Германия не ни дава биоматериал", всеки нормален журналист е длъжен да го „притисне“ с въпроси относно член 144 от Наказателно-процесуалния кодекс, според които тя е длъжна да образува дело по повод покушението. И да го притиска, притиска, докато „ботокс“-а започне да изтича от него ...
Вероятно по тази причина Путин толкова внимателно унищожаваше журналистическата общност в Русия ...“
*-заглавието е мое – Н.К.
Няма коментари:
Публикуване на коментар