АРАБСКОТО ПРИЗНАНИЕ НА ИЗРАЕЛ ПРЕДЕФИНИРА БЛИЗКИЯ ИЗТОК

 

Джордж Фридман, 15.12.2020 

Миналата седмица Мароко установи дипломатически отношения с Израел, като се присъедини към три други арабски държави – Обединените арабски емирства, Бахрейн и Судан, които нормализираха връзките през тази година. В случая на Мароко част от сделката беше признаването от САЩ на претенциите на Мароко към Западна Сахара, точно както тя се съгласи да премахне Судан от списъка си с държавни спонсори на тероризма.

Този процес, започнал с ОАЕ, се корени отчасти в парадокса на американската политика в Близкия изток. Съединените щати изиграха важна роля, като имплицитно одобриха процеса и понякога хвърляха подсладител на масата. Съединените щати също така дадоха да се разбере, че изтеглят силите си от региона и намаляват ангажиментите си. Това остави региона без силата, която го държеше заедно. Публичната враждебност сред нациите в региона, и особено с Израел, беше възможна, докато САЩ служеха като координатор и мост. Тези държави могат и са работили заедно, но само чрез тайни контакти и координация на САЩ. Без Съединените щати, всяка една от тях трябва сама да решава този проблем. Политиката на САЩ принуди страните от региона да се изправят пред реалност, която се бяха опитали да скрият: Те се нуждаеха една от друга.

Те се нуждаеха един от друг, защото сунитският арабски свят имаше врагове, не по-опасни за техните интереси от Иран. Арабите формулираха политиката си, като предположиха, че САЩ ще гарантират техните интереси и дори съществуването им срещу иранска заплаха. Това продължава да бъде възможно, но това, което направиха САЩ, създава критична несигурност. Иран не може да бъде сигурен какво биха направили САЩ при определени обстоятелства. Нито арабите могат. Всеки трябва да се подготви за отсъстващите Съединени щати, вместо просто да приеме американска реакция.

В същото време иранците имат отслабена позиция. Една от стратегиите им беше да играят срещу арабските държави, срещу Израел, САЩ …. Те можеха да се възползват от конфликти, които периодично се разпалват между разпокъсаните арабски държави. Сега Иран има по-малко пространство за маневриране, докато арабите се нуждаят от преговори със съседите си, вместо да стоварват риска и отговорността за собствената си сигурност върху Съединените щати.

Решението за установяване на дипломатически отношения само по себе си обикновено не създава съюзи. САЩ и Китай имат дипломатически отношения, но те не са съюзници. В случая с арабския свят въпросът е друг. Във всяка държава има фракции, които са враждебно настроени към Израел. Всеки режим, който отваря отношения си с Израел, трябва да се изправи срещу тази реалност. Заплахата тук е вътрешна и всяка държава, която е признала Израел, е трябвало да преодолее вътрешната бариера. За САЩ и Израел това е добре дошло. За много араби това е нарушение на основни принципи. Саудитска Арабия, предпазлива по този въпрос, не е предприела стъпки да признае Израел, въпреки че от дълго време си сътрудничи с него. Като се има предвид политиката в региона, признаването може да означава и съюз. Арабските държави, признали Израел няма какво да губят и е по-вероятно да спечелят.

Имплицитният съюз поставя Иран в изключително трудно положение. Арабският свят и преди беше враждебен към него в много отношения. Но сега враждебността е организирана около израелската сила, което прави Израел още по-опасен за Иран. В допълнение към разрушителните санкции, вътрешнополитическото напрежение и потенциалната заплаха на Съединените щати, сега страната е изправена не само пред арабската враждебност, но и пред затопляне на арабско-израелските отношения. В много отношения това е най-лошият сценарий за Иран, разузнавателните служби на арабските държави, изправени срещу него, ще направят всичко възможно, за да насърчат вътрешната опозиция (срещу аятоласите – бел.моя).

Положението на Иран е сериозно. Процесът на признаване на Израел оставя палестинците изолирани. Иран може да се представи като единствен защитник на палестинската кауза и единствения истински враг на Израел. Арабските държави отдавна разглеждат Палестина като страничен проблем. Но това не винаги се отнася и за техните граждани. Иран може да приеме палестинската кауза като своя собствена и да твърди пред арабската общност, че е предала палестинците и е капитулирала пред Израел.

Не е ясно дали някой от арабските режими ще бъде принуден да промени политиката си или да бъде свален. От друга страна, не е ясно, дали изолацията на Иран ще доведе до смяна на режима. Ясно е обаче, че ако Иран предприеме някакви военни действия срещу държави, признали Израел, Израел ще бъде свободен и дори приветстван да предприеме непропорционални ответни мерки. И всички ирански съюзници в региона, като тези в Сирия или Ирак, биха се изправили пред същата заплаха.

Това, което се случва, позволява на Израел да атакува Иран, без да се страхува, че ще бъде осъден от арабския свят. Балансът на силите в региона се промени драстично от 70-те години на миналия век, когато Израел беше изправен пред обединената враждебност. Сега Иран е този, който е изправен пред тази враждебност. Доколко това ще бъде трайна тенденция, предстои да разберем. Единството е рядко явление в арабския свят, но рисковете за арабските режими, както от участие, така и от дестабилизиране на нововъзникващата структура, биха били твърде големи. Много неща биха могли да се объркат, но случилото се е дълбоко предефиниране на Близкия изток.

**

Уважаеми читателю,

Към края на годината винаги започваме да подготвяме прогнозата си за следващата. Нашите глобални и регионални модели ще ви покажат как възприемаме света. Ще публикуваме геополитическата си прогнози през януари 2021 г. Ще се надяваме да ви е приятно да прочетете нашите предсказания.