Светослав Стамов,
21.05.2020
Авторът е магистър по Антропология в университета Дюк.
Северна Каролина. В периода 2004-2006-а работи в УНС (UNC, University of of North Carolina at Chapel Hill) като координатор на научни изследвания. През 2009-2010 г.
е преподавател по историческа антропология в бакалавърската програма на Duke University. През 2015 е координатор на научни публикации и литература
в Pearson Education Canada. В момента е проектен
консултант на Harvard Medical School, департамента по
популационна генетика. Публикувал е изследвания от областта на историческата
антропология и е бил част от екипи, извършвали изследвания в областта на
популационната генетика и публикували резултатите си в утвърдени англоезични
научни издания.
Източник: https://voinaimir.info/2020/05/birth-death-capitalism/
Живеем във време на
вътрешна флуктуация в системата на феодализма, на феодализъм + с извинение, електрификация (тоест индустриален
принцип на производството). Първият симптом за изчерпване на феодалния модел
беше рухването на източноевропейския му клон. В момента има едно разкъсване на
западноевропейския либерализъм, който също е флуктуация на същия този феодализъм.
Причините за разкъсването са в партикуларизма му. а не в протоколите
на мъдреците от Нептун, Марс и останалата галактика. На света му предстои
дисконтинуитет, който е по-голям от Френската и Октомврийската революция,
защото те бяха флуктуации вътре в системата. Предстои дисконтинуитет. сравним
само с рухването на античния свят.
По единодушно мнение,
поне на западноевропейските историци и антрополози, модерността се заражда в
дълбините на късното Средновековие и е тясно свързана с християнството. Под
модерност учените разбират тази комплексна епоха, която в марксистка
социалистическа България се наричаше буржоазен строй или капитализъм. Тази
епоха, разбира се. е отвъд двете поради комплексния характер на промяната,
която носи - тази промяна е икономическа, но и културна. религиозна,
литературна, научна и дори демографска. В много голяма степен тя е и правна.
За времето и мястото
на раждането на модерната епоха обикновено се сочи XVI век във Франция – тук
има флуктуации в теорията, а окончателното лице на модерността е дадено от
френската революция в края на XVIII век. Това е и моментът, който антрополозите
и историците от различните школи приемат за крайна точка за раждането на
модерността – преходът от класически феодализъм до модерност е процес, който
отнема повече от два века. Никой не го е обяснил напълно и си остава мистерия.
Каквото и да е довело до живот този изключително комплексен феномен, едно е
ясно – има тясна връзка със системата на европейския феодализъм, философията на
Просвещението и християнската Църква. Модерността е комплексна – тя включва в
себе си капитализма, но включва като някакъв брат-близнак и източноевропейския
социализъм на Ленин и Сталин и дори селския комунизъм на
Мао, роден
под влиянието на европейската модерност. Тя и до ден днешен упражнява влиянието
си върху света, което не е задължително положително. Модерността е системен
процес и моралната оценка върху един системен процес – дали е добър или лош. е
безсмислена, все едно да се оплакваме от дъжда или припека.
В момента
доминиращата визия във всички социални науки – история, социология,
културология и т.н.. за модерността. е постановката на Мишел
Фуко [1]. това е теорията му за пролиферацията
на властовите структури или теорията за властта.
Тази пролиферация. за около два века. и която никой не знае какво точно
причинява, слага край на Средновековието и дава началото на съвременния свят –
на модерността. Тази пролиферация продължава и в момента. Теорията на Фуко е
криптична (наричат го криптомарксист. анархист и т.н.) и написана на
неразбираем език. но е тотално доминираща в обяснението на света, в който
живеем – възприета е от историците до хората от политическите дисциплини. Без
Фуко изглежда невъзможно дори да влезем в тона на дискусията, която върви в
историята и антропологията за събитията, които следват едно след друго в
съвременния свят от Френската революция насам, в едно темпо, което изглежда
ускоряващо се до безкрай.
„Мрачното
Средновековие“ е скрито от погледите ни в клишета, предимно комунистически.
Трикът е във Френската революция, която дава тласъка на епохата, в която
живеем, т.е. Модерността и връзката между модерност и феодализъм. За да
разберем какво се случва сега. имаме нужда от детайли, които да осветлят
епохата, която е започнала. Феодална Франция през ХѴІ-ХѴІІ век има един голям
град – Париж, с половин милион население. 2 града - Лион и Марсилия с популации
от около 100 хиляди, и между 10 и 20 градчета с популации от 10 000. Всичко
останало е селско население - море от крепостни селяни. собственост на френския
нобилитет. Съотношението е 10% процента градска популация и 90% селска. Структурата
на селяните е хомогенна, градската обаче
не е.
Най-отгоре в
социалната структура са нобилите - около 5%. Под тях са така наречените clergy - свещениците,
църковните служители и държавните чиновници - около 20%. Под тях са така
наречените професионалисти – professionals, commercials - финансистите и
банкерите, около които всъщност се върти икономиката на средновековния
западноевропейски град. лекарите, адвокатите, интелигенцията - тези. които,
като част от изискването за професия са минали през университетско обучение от
минимум 5 години. Наричали са ги professeur (и сега е запазено в
университетите). Думата идва латинския корен pro- + fateor, да придобия знание, и минава и през
значението на глагола profess - to receive formally into a religious community – да бъда приет формално в религиозното общество. В средновековния град
професионалистите са точно това – „членове на религиозна група, организирана по
„професионален" (с извинения за тавтологията) признак, със своя църква,
свой патрон светия и свои църковни ритуали.
И до днес във всички
езици съществува израза заклет преводач, или да речем, заклет счетоводител. Едва ли обаче си
даваме сметка, че изразът „заклет" идва от френските средновековни
религиозни групи и заклеването представлява християнски ритуал за членство в
религиозно-професионална група. Заклеването е да се служи на професията и на
клиента с религиозна ревност и религиозно настървение, цялата дефиниция за
„професионалистите" е религиозна, професията не се практикува, професията
се изповядва в религиозния смисъл, а санкциите за нарушаване на религиозния код
са сурови: работата не се сменя и е доживот, защото смяната на професията се
счита за нарушение на клетвата и от там шат на патката главата.
Под професионалистите в структурата на
феодалното градче (която, напомням, е само мъничка фракция в морето крепостни
селяни) идва най важната страта - третото съсловие, third estate или бъдещата средна
класа на съвременността. Третото съсловие е само около 5% от популацията на
градчето или 0.5% от населението на Франция. То обаче прави революция, слага
край на феодалната система - първо във Франция, а после в цяла Западна Европа,
а оттам и практически целия останал свят. Именно то създава епохата, в която
живеем днес всички, по правила, определени някога от този половин процент.
Този свят обаче върви
към края си. Защо, ще се запитате? Нека се вгледаме в тези хора. които през
1800-та година съставляват 0.5% от популацията в Западна Европа. Третото
съсловие е организирано в групи, които се наричат корпорация – corporation. Най-голямата корпорация във Франция през 1789
г. има 71 члена. Повечето са с по 7-8. Корпорациите се занимават с производство
– текстил, обувки, оръжие и всичко друго. Организирани са отново на религиозен
принцип и чрез същите ритуали, чрез които са организирани и останалите страти.
Ако не-член на корпорация си позволи да произведе чифт обувки, го обесват,
което Дени Дидро и Волтер, членове на кастата на професорите,
намират за възмутително и пишат дълги статии по въпроса, които членовете на
корпорациите охотно четат.
Корпорациите са
структурирани по следния начин: най-отгоре стои майстор – master, под него са чираците,
apprentices, а третата група са
така наречените journeyman – тоест надничарите.
Не е трудно в майсторите да разпознаем бъдещата едра буржоазия, в чираците
бъдещата средна, а в надничарите – бъдещия пролетариат. Какво е корпорацията
тогава? Бъдещите фирми? Не, това е бъдещата модерна държава, такава, каквато я
познаваме днес. Собствеността на пустите средства за производство в
средновековната корпорация в повечето случаи е колективна – или се отдава
безплатно на майсторите, но, за да си собственик, трябва да си член на корпорацията
и
да си майстор.
Надничарите
нямат отношение към собствеността, сменят корпорациите, в които работят и
получават дневни надници за труда си. Всички корпорации са членове на трейд
–
браншов съюз. който е генералният собственик и акционер, определя заплатите, и
раздава... пенсии. Задължително 20% от приходите отиват за благотворителност.
Надничарите имат собствена организация, която се грижи за заплатите им и която
решава трудовите спорове между надничари и майстори. На надничарите никак не им
харесва идеята, че не могат да бъдат майстори и нямат право да произвеждат и
създават нелегална организация, която наричат Compagnons du Devoir –
и в нея, разбира се, се занимават с нелегално производство. И това е четвъртият
играч от съвременната епоха – бъдещите фирми – компаниите.
Първият клон на
Компанията е създаден в Лион. скоро следва обаче и бранш в Париж и мрежата на
компаниите покрива всичките 20-тина градчета. Корпорациите и компаниите се
хващат за гушата. Крайният резултат от крамолата, започнала почти фамилиарно и
продължила десетилетия, ни е познат като Френска революция, брадва до дръвника
и началото на модерната епоха в Европа. За какво обаче се борят компаниите – за
свобода,
равенство, братство. Какво обаче имат
предвид под този лозунг?
Проблемът е в привилегиите.
Те
настояват феодалната държава да отмени привилегиите на корпорациите и на
професионалните организации – т.е. на лекари, адвокати, интелигенция и т.н. А
привилегиите им се изразяват в ексклузивното им право да произвеждат определен
продукт и да упражняват определена професия, което им е раздадено от феодалите.
Ако селянин избяга в града, той може да избира измежду това да стане просяк,
проститутка, крадец (и те са с професионални, макар и незаконни организации)
или да се върне обратно на село. Надничарите нямат право да произвеждат – това
право имат само майсторите и чираците. Следователно под „свобода" се
реферира правото на свободно придвижване между градовете; под равенство – липсата на
монопол върху упражняване на професия и липса на професионални данъци. А каква е третата
част от девиза – братството е членство в корпорация, фратернити. Това,което надничарите искат и за което агитират Волтер
и Дидро, е всеобщо членство в корпорацията – пустата средновековна корпорация с
привилегиите, заплатите и пенсиите си. от които са лишени всички не-членове.
включително и особено селяните. На всичкото отгоре, членовете на корпорациите
не плащат държавни данъци.
Накратко, това е
Средновековието, което Френската революция ликвидира. Корпорацията, централният
компонент на градското съсловие не просто остава, но тя става всичко.
Членството в корпорацията се нарича от френските революционери
„гражданство" – затова и влиза в сила обръщението гражданино - дори към
селяните.
Идеята ми е. че все
още живеем в Средновековието. Корпорацията е тук и това е Държавата.
Модерността и капитализмът са явления, уникални
за
Западна Европа, продукт на много специфична култура и неприложими до степен
неразбираемост никъде другаде. Те са продукт на много специфична социална
еволюция, докато останалият свят е вървял в напълно различни посоки, които имат
малко общо със западноевропейското Средновековие. По тази причина копирането на
западноевропейския модел е почти безсмислено и по дефиниция обречено
на
провал. Западноевропейският модел в никакъв
случай не е универсален, той е специфичен и поради това трудно приложим извън
Западна Европа. Огромната грешка на Запада е опитът му да го наложи над целия
свят, както и илюзията за края на историята по Фукуяма. Обречен опит.
Капитализмът и източноевропейският социализъм – братя-близнаци?
През ръцете ми са
минали доста документи от Френската революция. Хората искат премахване на
привилегиите на корпорациите и премахване на условията и правилата за членство.
Искат членство за всички. И ги получават. Който не е съгласен, минава под
революционния сатър, като оползотворява измислените тъкмо за тази цел
устройства на г-н Жозеф-Игнаций Гилотин. През 1848 г. пък искат възстановяване
на корпорациите. И пак го получават, под формата на националната държава и
гражданството. Всъщност искат революционния сатър, като оползотворява
измислените тъкмо за тази цел устройства на г-н Жозеф-Игнаций Гилотин. През
1848 г. пък искат възстановяване на корпорациите. И пак го получават, под
формата на националната държава и гражданството. Всъщност искат горе-долу
същото, което искаха тези, които скачаха по площадите през 1989
г. в България. Паралелите
в исканията са удивителни, което пък ме кара да видя и паралелите между
западноевропейския феодализъм и нашата социалистическа държава с браншовите си
организации, с уставите си, с профсъюзите и профсъюзните почивни станции, с
привилегиите, които носеше членството по различни места и с колективната
собственост вместо частна – наше ли е това?
Затова казвам, че европейският капитализъм и източноевропейският социализъм са
близнаци. Версиите и на двете системи са оформени в рамките на
западноевропейската феодална система и са и нейно продължение.
Капитализмът обаче на
нас,
българите, ни
е по-чужд, и ни идва по-трудно, отколкото социализма и това едва ли е случайно.
А от социализма мразехме най-много точно това. което го доближаваше до
някогашния западноевропейски феодализъм и който на нас ни е по-скоро чужд.
Става дума именно за привилегиите и разликите в
социалното положение. които даваше
членството тук-там. А, и тъпите устави. А за Запада това състояние на
обществото е естествено като дишането. За останалия свят обаче започва да се
превръща в проблем.
Марксовият
капитализъм, тоест този от XIX век, е резултат от една интеракция между
интелектуалците от типа на Дидро (с огромно влияние) и надничарите от френските
средновековни градове.
Колко слабо разбираме
Маркс в момента показва превратното ни тълкуване на фразата му за «отчуждението
на труда“ от „плодовете” му, за „алиенацията“. Тази алиенация е продукт на
унищожаването на средновековните корпорации – там производителят е задължително
„собственик” на произведеното. Самата корпорация наподобява жив организъм,
където различните части - надничари, чираци и майстори, са части от едно цяло;
единството на това цяло се осъществява от духовните връзки, които религията
подсигурява. Религията е функционална за целостта на суперорганизма. Съвременните
фирми и национални държави са наследник или копия на тези корпорации,
възпроизвеждащи изцяло или частично корпоративния език и корпоративната култура
на средновековния град – включително така нареченото гражданско
общество –
пред което в България (и не само) – се пулим.
Капиталистическият
модел е моделът на Средновековието. Огромен проблем за Източна Европа и Русия е
Маркс – който дали поради небрежност, или преднамерено, чертае изключително,
напълно погрешна, заблуждаваща карта, заблуждаваща схема на обществените
взаимоотношения и много погрешна карта на бъдещите социални структури.
Алиенацията – отчуждението на труда от плода му – е продукт на разбиването на
средновековния корпоративизъм през Френската революция. Това е и главното
искане на революционерите – прекратяване на корпоративизма. Така на теория
всеки надничар или чирак може да се превърне в индустриалец (колко познато от
исканията на хората b'S България през 1989
г.) и производител. Вместо множество корпорации, обвързани помежду си от закона
на кръвта и закона на привилегията, просветителите искат една единствена една
единствена корпорация - Държавата и безплатно членство за всички, равни
привилегии.
Резултатът от това по
същество комунистическо искане е парадоксален – марксов капитализъм, при който
майсторът, чиракът и надничарят масово се превръщат в марксов пролетариат –
вече не са собственици на това, което произвеждат. Собственик е вече не членът на
задругата или самата задруга, а човекът с парите. Тези. които революцията цели
да обслужи, остават измамени и наистина нямат
какво да губят освен веригите си. Маркс тълкува историческия процес и играчите
в него феноменално погрешно, като разменя причината със следствието.
Капитализмът е
продукт на интелигенцията от френските градчета и опитите и да намалят
неравенството и социалната неравнопоставеност, а резултатът е точно обратния на
желания. Искат комунизъм, а се получава капитализъм и алиенация. Мекият
капитализъм на XX век и източноевропейския социализъм са опит за корекция и
връщане към принципите на средновековния корпоративен модел. Без да си дава
особена сметка за това. Маркс настоява за същото – връщане към феодализма, т.е.
ликвидиране на алиенацията и отчуждението от труда. Маркс игнорира факта, че
тази алиенация всъщност е следствие точно на тези. които той смята за свои
съмишленици и интелектуални предтечи – френските интелектуалци от типа на
Дидро. Опитът на Източна Европа да създаде марксово общество води тази Европа
точно където иска Маркс – към европейското Средновековие. А премахването на
тези принципи в края на 80-те вкарва страните неизбежно там. където е била
Европа през 1800-ната – в марксовия капитализъм. Който, парадоксално. е продукт
на марксизма.
Живеем във време на
вътрешна флуктуация в системата на феодализма. Първият симптом за изчерпване на
феодалния модел беше рухването на източноевропейския му клон. В момента има
едно разкъсване на западноевропейския либерализъм, който също е флуктуация на
същия този феодализъм. Причините за разкъсването са в партикуларизма му, а не в
някаква конспирация или тайно общество. Предстои дисконтинуитет. който е
несравним с Френската и Октомврийската революция, защото те са били флуктуации
вътре в системата. Предстои дисконтинуитет сравним само с рухването на античния
свят и началото на феодализма. При всички случаи ще се мине през поне частично
връщане към нативните форми – което за Западна Европа значи статиката на
феодализма, за Китай значи конфуцианство, за Русия – знам ли. но не е
западноевропейската демокрация, а за България - предстои ни да открием кои сме
всъщност, коя в крайна сметка е субстанцията ни – културната ни субстанция. Всъщност, според
мен, промените ще са най малки точно в ядрото на съвременния капитализъм – т.е.
в Западна Европа и Северна Америка, защото точно там това е близо до нативната
форма.
Бележка:
Няма коментари:
Публикуване на коментар