„Истите“ от N-тия ден са сбироток от български политически
секти. Обикновено носят имената на създателите си – „Костовисти“ (ДСБ и
присламчилите се към тях „Да(й) България и т.нар. „Хлорофилишен комунистен), „Ниновисти“ (БСП
или маскирани като независими), „Първановисти“ (АБВ) и прочие. Идеологическите им различия, ако имат такива, не им пречат да се обединяват, особено когато им замирише на властови келепир. Сред членовете
им се срещат „ситуационни“ българомразци и чуждопоклонници, агенти на тайните служби - наши и чужди и чевръсти партийни
въртогъзници и въртогъзнички. Всичко, което се случва, когато сектите не са на власт, и
най-паче когато не успеят да се докопат до властта, е нечестно, непрозрачно и
тиранично, демокрацията е привидна, липсва свобода на словото, медиите са
купени (техните правят изключения), а българите, които не са съгласни с тях, са
функционално неграмотни и лаици. Ще се съгласите, че последното звучи малко
по-добре от медицинската диагноза на 80% от българите на професор Дебилхристов.
Днес в студиото на проповедник Алберт гостуваше (не)Света Барух Безподобница. От нея научих и допълнителни
неща, освен тези, които си ги знам. Например, че българският елит е
безпросветен, а тези, които не споделят идеите, по-точно мераците на сектата и́
, носят физическите белези на родени престъпници по Ламброзо [1]. Слушайки се
сетих за един професионален протестър, който повече се доближава до
определенията на италианския психиатър и криминолог.
Ама и́ простих, все пак (не)Светата Безподобница
е журналист на повикване, а не съдебен лекар.
Чудех се само, чий го диреше в
студиото Ерол Ибрахимов. Барем да бяха пуснали песента му „Дупка в морето“. Щеше
да бъде подходящ музикален съпровод на интелектуалния разговор в „Свободна зона“:
„Дупка си правя в морето.
Вятър си събирам в портмонето.
Исках нещо да кажа.
Спънах се и го забравих.“
Канех се да пиша още, ама забравих и то без да
се спъна!
P.S. Не се чудете, ако чуете, че съм станал политически
некоректен по отношение на н(е)кой народности ……
Бележки:
[1] – Ламброзо, Чезаре (1835-1909), италиански психиатър
и криминолог, основател на италианската Школа по позитивна криминология, заради
което го наричат „баща на криминологията“. Създава теоретичните и практическите
основи на криминалната антропология. Теория за патологичното естество на
престъпността е изградена върху схващането, че съществуват редица физически и
психически характеристики, които позволяват разграничаването на т. нар.
престъпник по рождение от нормалния човешки индивид.
Няма коментари:
Публикуване на коментар