Свидетелства на времето.....

„Истинският Тодор Живков“, Издателство „Кръг“, 2019

Юлиан Вучков (1936-2019)

 „….

Людмила имаше голямата слабост да гласува безусловно доверие на помощниците си, без да провери дали го заслужават или са лицемерни и я подкрепят само, защото имат изгода от нея като дъщеря на държавния глава. Тя стана председател на Комитета за култура. И бързо направи Любомир Левчев свой заместник. Вярваше, че той ще поеме голяма част от деловата организаторска работа. Но се оказа, че той яхна този пост не за държавен, а само за свой интерес. Той  пилее пари, докато кани авторитетни чужденци не заради развитието на българската художествена култура, а за да превеждат книгите му в големи тиражи. Чиновниците от ведомството се жалват пред Людмила, че Левчев дълго не ги приема, че няма време да подпише дори заповедите за назначаването и уволняването на театрални и други директори. Подсказват, че той се държи като глава на Комитета за култура, вместо да движи решаването на проблемите в него. Накрая Людмила заяви, че тази институция не може да има двама председатели и той стана шеф на Писателския съюз по нейна воля.

…

Пристрастието на Людмила към своите партньори в политиката се проявява много силно и в нейната симпатия към Александър Лилов – член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. Много емоционалната, а често и сприхавата, понякога рязко избухливата Людмила е покорена от много балансираното поведение на Лилов. Тя възприема неговата очевадна сдържаност, овладяност, студенина, като голяма дълбочина на ума. А истината е, че той е буден, но повърхностен ум.

Така или иначе Людмила се съобразява желязно с него за всичко. Не ще да чуе предупреждението, че той е субективен, себичен човек. Това прекомерно човешко, но и женско вторачване в Лилов съвсем естествено дразни нейния съпруг Иван Славков. Той се прави на разсеян и с удоволствие палува повече в негови компании, отколкото в семейни води. Но той е суетен хубавец и е засегнат от факта, че Людмила предпочита да общува много повече с маниакалния Лилов, отколкото с него. Затова той все повече отказва да я величае.

…“