Всички правят секс
(е, или почти всички), но все още не е решен въпросът как да разкажем на децата
за това. В императорска Русия слугите обикновено ставали водачи в света на
физиологията, в СССР, както знаете, не е имало секс, а в години на
перестройката децата криеха „Молоток” (младежко
списание с предизвикателно съдържание – бел.моя) под масата. Тук
разказваме кой и как през последните сто години е разказвал на тийнейджърите за
секса.
1900-1917. Моралът като защита срещу порока
В началото на ХХ век децата на аристократите научават за физиологичната страна на любовта, като правило, от слугите. Изследвания и проучвания от двадесетте години показват, че слугите са учили юношите да мастурбират. Дори първият сексуален опит при мнозина е свързан с домашната прислуга.
„Инстинктът на момичетата, дори и невежи, ги предпазва от много опасности. Моралът често е много по-важен като защита срещу порока, отколкото познанието по физиология.“ – Въпроси на училищната хигиена и физическото възпитание на международни конгреси през 1910 г.“, А. Д. Бутовски, 1911 г.
1920-е години. Сексуална революция, но не за всички
През 1920 г. страната става първата в Европа, в
която е легализирана аборта без медицински показания, опростена е
процедурата за сключване на брак и развод, говори се за пълното премахване на
институцията на семейството. Еднополовите връзки не са преследвани;
хомосексуалните се третират като тежко болни, но не и като престъпници.
В Петроград през 1923
г. сред работници на възраст под 18 години 47% от момчетата и 67% от момичетата
вече са имали сексуален опит. <...> Според допитване до участници в
младежка конференция през 1929 г. 77,8% от мъжете до 18-годишна възраст (от тях
16% - до 14 години) и 68% от жените започват сексуален живот. активност.
Игор Кон
Позицията на властите по отношение на сексуалното
поведение на гражданите остава сдържана и консервативна. Сексуалната свобода е
твърде натоварена с индивидуализъм, а той не се приема в новата държава.
Психотерапевтът и основател на педологията (съвкупност от възгледи и концепции за природата
и развитието на детето, основаващи се главно върху схващането за
предопределеност на детското развитие от наследствени фактори – бел. моя) Арон
Залкинд съставя „12 сексуални заповеди на революционния пролетариат“, в които
се споменава необходимостта от моногамни връзки, въздържание до брака и секс
само по любовта. Чисто физическото привличане е неприемливо. Сексуалното
привличане към класово-враждебните, морално-противните и нечестни обекти се
приема за извращение, толкова, колкото е човешкото сексуално влечение към
крокодил, към орангутан.
1930-1985. В СССР няма секс
В средата на 30-те
години все още излизат някои инерционни изследвания върху сексуалността в
тийнейджърска възраст и педагогически препоръки по тази тема. Основното им
послание е да заменят зараждащия се сексуален интерес със социална работа,
физическо възпитание, четене и насочване на енергия в различна посока.
С затягането на „гайките”
се засилва и регулирането на сексуалната сфера на живота. Абортът отново е забранен,
което усложнява процедурата за развод, криминализирани са притежаването на
порнография и хомосексуалните отношения между мъже. През следващите 50 години
темата за различията между половете напълно изчезва не само от зрителното поле
на подрастващите, но и като цяло от публичния дискурс.
1980-1990-е. Разцвет на сексуалната просвета
В средата на осемдесетте години в училищата официално са въведени предметите „Хигиенно и полово образование” в осми клас и „Етика и психология на семейния живот” в 9-10 клас. Всъщност нищо не се променя, тъй като учителите, които са живели цял живот в мълчание, не успяват да намерят прилични думи и избягват темата.
Атмосферата в
страната се променя, въпреки че държавата не иска да признае това. През 1989 г.
за деца на възраст 7-9 години е публикуван руски превод на френската
„Енциклопедия на сексуалния живот“, в която се говори за разликите между
момчета и момичета, за зачеването и бременността. Книгата се превръща в основен
източник на знания за сексуалната анатомия за цяло поколение постсъветски деца.
През 1991 г. само 13%
от анкетираните отговориха положително на въпрос на ВЦИОМ (Всесъюзен център за изследване на общественото мнение основан през 1987
г. – бел. моя) „Родителите ви разговаряха ли с вас за сексуално
образование?“ Съдейки от проучване от 1988 г., основният източник по въпросите
за пола и контрацепцията (56%) за момичетата са приятелите и познатите.
Към средата на 90-те
години започва нова ера. Еротични сцени вече могат да се видят по телевизията и
в кината, в магазините се продават еротични списания, а тийнейджърската преса
най-накрая заговори за това, което наистина е интересно за техните читатели –
за секса и връзките. Вече съществуващите списания са добавят нови рубрики, а
новопоявяващите се дават солидно място на сексуалните отношения. Например в
списание Cool има рубрики „Школа на любовта“ и „Интимен въпрос“, където се публикуват
отговори на читателски въпросите относно отношенията между половете и секса, а в
списание Bravo има рубрика „Без комплекси“ със същото съдържание. През 1996 г.
се появява по-малкият брат на списание „Връстник” – списанието „16”, изцяло
посветено на секса.
Ако преди пресата
говори с читателите високомерно и с проповеднически тон, сега на страниците на
списанията се публикуват неща, издържани в тон на по-възрастни приятели на
тийнейджърите. До 1997 г. печатните медии са един от основните източници на
знания за секса (28-30%). 72% от подрастващите получават информация от
видеофилмите, а 65% - от художествена литература.
С масовото
разпространение на Интернет, тийнейджърите могат да научат всичко от Google и вече
няма проблем с достъпа до информация.
Няма коментари:
Публикуване на коментар