БОЛШЕВИЗЪМ – СОЦИАЛНАТА БОЛЕСТ НА XX век [1]

Предговор към „Черната книга на комунизма. Престъпления, терор, репресия“, автори – Стефан Куртуа, Никола Верт, Жан-Луи Панне, Анджей Пачковски, Карел Барточек, Жан-Луи Марголен (преводът е от руското издание).

Книгата, представена на вниманието на читателя, вече е публикувана в много европейски страни. Тя е сериозно, мащабно изследване, подкрепено с факти, много от тях са уникални, понякога ни се струват невероятни. Това е своеобразно изследвания на раковия тумор на болшевизма, който безпощадно унищожаваше поколение след поколение по целия свят и най-вече в Русия. Книгата е създадена от чуждестранни историци. Жалко е, че не са руснаци. Но е забележително, че изследването е публикувано в руското издание.

Какво е това явление - болшевизмът, основан от Вл. Улянов през 1903 г.?

Замислете се, скъпи читателю, над един прост факт. През XX век името на страната на политическата карта на света се е променяло пет пъти – Руската империя (до 1917 г.), Руската република (1917 г.), РСФСР (1918-1922 г.), СССР (1922-1991 г.), Руската федерация, Русия (от 1993 г.). Четири пъти сменяхме химна: „Боже царя пази ...” (до 1917 г.), „Марсилеза“ (1917 г.), „Интернационал“ (1918-1944 г.), „Съюз нерушим …“ (1944-1991 г.), настоящият химн - „песен без думи“ (от 1993 г.). (забележка – през 2001 г. беше одобрена нова версия на стария химн, музика Александров, текст Михалков).

Рязахме и раздробявахме административно-териториалното разделение на страната, преименувахме градове, някои по няколко пъти, за да стигнем до абсурди като: Ленинградска област със център Санкт Петербург, Свердловска област с център Екатеринбург и др.

За какво говори това? Слагам многоточие…

Ленин в началото на века възкликва патетично: „Дайте ни партия революционери и ние ще обърнем Русия!“ Обърнаха я. Поставиха я с главата надолу. Какво получихме? Нищо, но загубихме цял век. С цял век изостанахме от цивилизованите страни. Убити са десетки милиони хора. Страната е бедна, изостанала нация, биологично се изражда. А перспективите за възстановяване на страната и нацията в никакъв случай не са обнадеждаващи. Защо? Защото нашето общество, макар и все още не смъртоносно, е прекомерно отровено от лъжи. Все още продължаваме да живеем в някакъв кошмар. Ние се борим за свобода, но продължаваме да живеем по съветски начин.

……

Болшевизмът и фашизмът са две страни на една и съща монета. Медал на вселенското зло. Целта на болшевишкия терор беше да създаде уж идеално безкласово общество, идеологически чисто като дестилирана вода. Терорът на Хитлер беше по-предсказуем: първо да изчисти Европа, а след това и целия свят от по-низшите народи, преди всичко славяни и евреи. Славяни и евреи, а след това жълтите и черните – толкова е просто и разбираемо: само „русите зверове” трябва да живеят на планетата Земя.

….

Няма по-голям руски омразник, русофоб в историята, от Ленин. Каквото и да е докоснал, всичко се е  превърнало в гробище. В човешко, социално, икономическо ... Всички са ограбени - и живи, и мъртви. Ограбени са дори гробовете. Всичко е откраднато. Всичко е унищожено. Така приключи най-голямата измама, планирана от германския Генерален щаб, лично фелдмаршал Лудендорф, ментор и идол на Хитлер. Тъй като целият марксизъм е изграден „върху религията на класа”, на първо място, беше необходимо да се премахне истинската религия. И Маркс, и по-специално Ленин, който е роден в многонационална и на много религии империя, разбра, че „закарването на човечеството в рая на комунизма“ може да се извърши само с насилие, включително духовно, създавайки за всички монорелигията на атеизма.

Ленин е патологичен представител на мракобесната религия на атеизма. Защо забравяме за мегамракобесието на марксизма-ленинизма?

…..

Настоящият болшевизъм е червено-кафяв. Той е стреми към абсолютната власт с яростта на маниак. Методът на завземане на властта е един и същ - тотални лъжи за умираща Русия, за изгубения рай, за „големите завоевания на социализма“! Както Ленин навремето лъжеше и клеветеше всичко и всички, което биха му попречили да завземе властта, така и сега опозицията представя всичко и всички изключително негативното в старите ленински традиции. Гьобелс само повтори Ленин, като клеветеше същия „проклет“ демократичен Запад.

….

Тогава се появи моята дефиниция за болшевизма. В окончателния си вариант тя изглежда така:

„От историческа гледна точка болшевизмът е система от социално безумие, когато селяни, благородници, търговци, предприемачи, духовенство, интелектуалци и интелигенция бяха физически унищожени; това е „къртица на историята“, която е изровила масови гробове от Лвов до Магадан, от Норилск до Кушка; това е експлоатация на човека, основана на всички видове потисничество и вандализъм спрямо околната среда; това са античовешки заповеди, изпълнявани с безмилостен идеологически фанатизъм; това е фугас с чудовищна сила, която почти взриви целия свят.

От философска гледна точка това е субективно потискане на обективни процеси, неразбиране на същността на социалните противоречия; това е мислене с категориите на социалния нарцисизъм и рефлекторното отхвърляне на всеки опонент; мегатонен догматизъм, междинен и краен резултат от потребителско-пресметливото отношение към истината.

От икономическа гледна точка, това е минималният краен резултат при максимални разходи поради волунтаристичния отказ от закона за стойността; анархия на производителните сили и бюрократичен абсолютизъм на производствените отношения; консервиране на научната и технологичната изостаналост; нарастване на застойните явления; уравниловка като универсално, и може би единствено средство за превръщане на хората във „винтчета”.

В международен план това е феномен от един и същ ред с немския нацизъм, италианския фашизъм, испанския франкизъм, пол-потовщината, със съвременни диктаторски режими, всеки със своите особености, но без промяна в същността.”

….

Александър ЯКОВЛЕВ [2]

Бележка:

[1]-пълният текст може да прочетете на адрес: http://www.agitclub.ru/gorby/ussr/blackbook1.htm

[2]-виж https://ru.wikipedia.org/wiki/ Яковлев, Александр Николаевич

ОПОРКИТЕ в политиката на Макрон* (според Силви Кауфман, Le Monde)

Силви Кауфман

1.Путинският модел на военна експанзия и постоянна конфликтност, поддържан от „нашите слабости“, има определен успех, но не е устойчив. Слабата в икономическо и демографско отношение Русия рано или късно ще трябва да търси подкрепа, и тя неизбежно ще се обърне към Китай. Задачата на европейците е да предотвратят този съюз, който ще действа в тяхна вреда.

2.Съединените щати си остават „много важен съюзник”, но те се отдалечиха от Европа и вече не носят отговорност за нейните стратегически намерения. Вашингтон ускори нещата, слагайки край през това лято на един от последните остатъци от Студената война – договорът с Москва за унищожаването на ракетите със среден и малък обсег на действие, който Москва с лека ръка нарушаваше. Тази структура за контрол над оръжията, „замислена в рамките на геополитика, която вече не съществува“, се срива и ние трябва да създадем нова, включваща Русия, която според Макрон „е европейска страна”.

3.Новата, китайско-американска поляризация на света. По въпросите за контрола върху оръжията, САЩ търсят ли диалог с Китай? Отлично. Но „аз не искам да бъда заложник на това”, казва Макрон. Необходими са нови многостранни рамки. В съветско-американската система Европа беше просто пешка. Време е тя да си върне „контрола“. И да стане съюзник, а не „васал“.

Аз не приемам „опорките” на Макрон, дами и господа. За вас – не зная. Ще си позволя да завърша този текст с една мисъл, казват, че принадлежала на покойната Индира Ганди:

„Историята е най-добрия учител, чиито ученици са най-лошите.”

*-заглавието е мое.

Човекът, който промени света: седемте качества на Владимир Путин

„Преди 20 години Владимир Путин дойде на власт в Русия. Оттогава той ръководи страната с големи амбиции. Населението ще трябва да плати висока цена за това", –пише  германското издание Handelsblatt. Матиас Бругман, журналист в изданието, коментира седемте качества на руския президент.

1. Реформатор

„През първите 2,5 години той разчисти това, което остави предшественикът му Елцин: фундаментални реформи в данъчното облагане, приватизацията на земя или реформата на търговското право. Путин консолидира държавата, която заплашваше да се разпадне при Елцин – включително чрез безмилостна. кампании срещу сепаратистката кавказка република Чечения. Освен това, благодарение на въвеждането на фиксиран подоходен данък, той да повиши държавните данъци и да плаща навреме заплати и пенсии и дори постепенно да ги увеличи”,  – се казва в статията

 „След като медийните олигарси Борис Березовски и Владимир Гусински избягаха, а бившият олигарх Ходорковски трябваше да прекара почти 10 години в наказателен лагер, повечето от големите бизнесмени се отказаха от амбициите си, подчиниха се на Кремъл, или доброволно продадоха имотите си на държавни концерни, както направи милиардера Роман Абрамович. Силните и плуралистични медии при Елцин бяха поставени под контрола на Кремъл ", – пише Бругман.

2. Създател на олигарси

„Въпреки това класата на олигарсите не беше напълно премахната“, – отбелязва изданието. –  „На тяхно място се появиха държавни олигарси: собственици на големи концерни, босовете на действителните монополисти „Роснефт“, „Газпром“ или „Сбербанк“, както и близки приятели на Путин от Санкт Петербург, притежаващи заедно с шефа на Кремъл кооператива „Озеро“, своего рода вили на брега езеро, близо до столицата на Нева “.

3. Експанзионист

„Нарастващата икономическа криза и значително падащия му рейтинг през 2014 г. Путин преодоля с мощни външнополитически маневри: първо „зелените човечета” – руските войници без опознавателни знаци – анексираха украинския полуостров Крим. След това руските войски започнаха масово да подкрепят сепаратистите в източна Украйна.”

„Войната в Донбас е по-скоро частично нашествие на Русия, отколкото гражданска война”, – смята Бругман. – „И тя служи на три цели: да демонстрира модернизираната военна сила на Русия, да постави под съмнение Украйна като модел на реформи в Русия и да начертае нови граници в Европа.”

4. Сеяч на разкол

„В своите илюзии Путин вярва, че предимството е на негова страна”, – продължава изданието. – „Той добре разбира, че на фона на нарастващите икономически проблеми на Запад, призивите за отмяна на антируските санкции ще стават все по-силни и санкциите могат да бъдат отслабени без отстъпки от Кремъл."

„Мненията, в оценката на Путин се различават: хора като бившия канцлер Герхард Шрьодер виждат в него „демократ от най-чиста проба”, докато други го презират като безцеремонен автократ“, – отбелязва изданието.

Путин „иска да върне Русия на световната сцена, да разцепи Европа и отново да превърне Русия в една от определящите сили на континента", – смята Бругман. – (...) За тази цел той разчита на подкрепата на популистки партии в Европейския съюз, на неговата силно модернизирана армия, т.е. за нарушаване на Договора за РСМОД, сключен от Горбачов и Рейгън, относно нови разделящите Европа дебати за превъоръжаване, а също и на своята роля в Сирия. "

5. Геостратег

„След като в Сирия – както и във Венецуела и други региони – Путин показа, че може да се разчитате на Русия, от концепцията за западните ценности ще се отклонят други спорни държавни глави”, – посочва изданието. – „С помощта на Иран той вкара Турция във военната игра в Сирия, в същото време придърпа Анкара на своя страна, като й продаде системата за противоракетна отбрана С-400 и значително отслаби турското влияние в Централна Азия. Освен това Путин организира сътрудничество със Саудитска Арабия и петролния картел на ОПЕК, и демонстрира успешно развитие на сътрудничеството с Китай. "

6. Бягащ от икономическите проблеми

„Путин несъмнено допринесе за икономическия растеж на Русия след упадъка на Елцин. (...) Но днес икономическите резултати от управлението на Путин са печални: предвид прогнозирания икономически растеж от 1,2% и 1,7% тази и следващата година, Русия се нарежда зад всички източноевропейски страни. "

„Увеличението на ДДС, възрастта за пенсиониране и продължителната икономическа криза намалиха доверието на хората към Путин. Днес 21 милиона руснаци живеят под прага на бедността, което представлява 14,3% от населението. (...) Ако през 2018 г., според проучвания, само 18% от населението не признава Путин, днес процентът на непризнаващите го е достигнал до 38. Тенденцията нараства бързо”, – отбелязва изданието.

 „Путин разчита на държавния сектор, а не на средната класа и предприемачеството. На първо място нараснаха значително заплатите на длъжностните лица и служителите от държавните концерни като „Газпром”,  „Роснефт” и „Сбербанк”.

7. Циник

„Путин, ако го наблюдавате десетилетия, многократно променя имиджа си. Остават непроменени само волята му за власт и цинизма му”, – отбелязва изданието. След трагедията с потъналата през 2000 г. подводница „Курск”, Путин, „тогава все още неопитен политик, усмихвайки се безразлично и неловко, каза в американско шоу на Лари Кинг: „Тя потъна“. Когато днес, жертвите на големите наводнения в Сибир го питат, дали могат да се преместят в друг голям град, шефът на Кремъл отговоря: „Там има пожари.”

 „Фактът, че в геополитически смисъл Путин превърна страната в сила, отстъпваща по икономическата мощ на Италия или Южна Корея, е почти гениален”, – заключава Бругман. – „Само че това става за сметка на вътрешна дестабилизация. Страната, както и преди е беззащитна пред нещастни случаи, свързани с ядрени разработки, мощни природни бедствия, като огромните горски пожари в Сибир или продължаващата зависимост на Русия от пазара на суровини.”

 „Демографският спад, причинен от застаряването на населението, се засилва от преместването на Запад на милиони млади руснаци, които не виждат в родината си свобода на словото или свобода на предприемачество.”

„Русия е далеч от това, отново да стане технологична държава, каквато беше Съветският съюз (...). А нарастваща конфронтация на Путин със Запада, все повече превръща Русия в младши партньор на новата световна сила Китай”, – обобщава Handelsblatt.