ПРЕДИЗВИКАНИ МИСЛИ

Днес гост на „Алберт“ беше г-н Александър Димитров – историк (на черно-бялата снимка като студент). Той, заедно с двама колеги от курса по история в Софийския университет - Едуард Генов и Валентин Радев, днес покойници, започва през лятото на 1968 г. да разпространява в пощенски кутии позиви с текст „Вън войските на марионетката Живков от ЧССР“. Към акцията си тримата успяват да привлекат съмишленици. Един от тях обаче се оказва сътрудник на Държавна сигурност. Написаният от него донос има основна роля при последвалия съдебен процес срещу тримата. Осъдени са на затвор. Толкова за миналото на г-н Димитров.

Впечатли ме отговорът му на въпрос на „Алберт“ дали се чувства репресиран. „Не, - предавам по спомен, отговори Димитров – наруших действащите закони и бях осъден“. Без капка злоба за разрушената младост (успява да завърши висше образование едва след 1989 г.).

Все така благородно отговори и на опита на „Алберт“ да подхване любимата си тема за депортирането на евреите от присъединените български земи през Втората световна война. „Аз съм историк и зная какво е война. …Димитър Пешев и Борис III са направили това, което са могли …“(предавам по спомен).

Замислих се….

Какъв парадокс!?

ДОНОСНИК  и ЖЕРТВА в едно студио!