Текстът „КАКВА
Е РЕФОРМАТА В МЕДИЦИНСКАТА СЛУЖБА НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ, ОПИТ ЗА КРИТИЧЕН
АНАЛИЗ”[1] е публикуван в блога ми на 5 май 2015
г. Позволявам се да го кача отново по повод лицето Пандурски – политически офицер
и с нищо непредизвиканите му обиди към моя милост, че съм „жалък”, което вероятно
се дължи на „деменция” (слабоумие, за
което на възраст 70-т години може да се направи обосновано предположение, че е
старческо – бел.моя)! Позволил съм си само незначителни редакционни поправки и допълнения на текста
от преди три години, които съм маркирал в червено.
На 8 май [2] т.г. (1997 – бел.моя) се навършиха пет години от
приемането от Висшия военен съвет на Министерството на отбраната на Концепция
за реформа в медицинската служба на БА. Изминалото време и натрупаните поуки,
придобият опит, както и фактът, че съм един от нейните автори, ми дават
достатъчно основание да погледна върху направеното от критичен ъгъл.
Разработването на концепцията започна в началото на 1992 г. и завърши края на
първото тримесечие на същата година. Този рекордно кратък срок е може би
най-сериозната причина за допуснатите слабости, за които ще стане дума по
нататък. Освен това ние работихме при липса на доктрина за национална сигурност
и военна такава. Непълно бяха изяснени и схващанията за стратегическите задачи,
стоящи пред Въоръжените сили, тяхната структура, боен състав и способи за
стратегическо, оперативно и тактическо използване във въоръжен конфликт.
Недостатъчно бе изучен чуждият опит, в т.ч. и от въоръжените конфликти след
Втората световна война, както и тенденциите за развитие на системите за
медицинско осигуряване на войските в края на XX и началото на XXI век.
Прибавям и слабото познаване на националната здравеопазна система, нейните
възможности и бъдеще, както и неумението да се подхожда икономически към
проблемите.
Сериозни пречки ни създаваше и
изградената доктринална парадигма относно глобалните въоръжени конфликти, за
чието медицинско осигуряване ние бяхме обучавани и възпитавани.
Казаното дотук не означава, че
всички постановки в концепцията са погрешни. Напротив, опитът от изминалите
години показва, че редица от тях напълно съответстват на известните ни днес международни
стандарти и тенденции. Като примери ще посоча интегрираното управление и
финансиране на военните болници и центровете за рехабилитация и профилактика,
изграждането на независим санитарен контрол, централизираното и районирано на
териториален принцип снабдяване с медицинско имущество, апаратура и техника.
Ще добавя и частичното облекчаване на мобилизационното напрежение в случай на
военен конфликт чрез разумно съкращаване на военновременните структури и тяхното
вътрешно оптимизиране, както и успешния опит за интегриране с националната
здравеопазна система (може би недостатъчен), който намери и своята нормативна
уредба в Закона за отбраната и въоръжените сили (от 1996 г. – бел моя). Тези
достойнства трябва да се съхранят и доразвият в бъдещето.
Редом с това петгодишният период от
приемането на концепцията разкри и редица нейни слабости. В какво се състоят
те?
Следвайки традицията на миналото,
структурите за медицинска помощ и евакуация бяха разделени на мирно - и
военновременни. Това в по-малка степен засягаше тактическите звена, но особено
силно бе изразено в оперативните и стратегическите. Този подход е причина
Българската армия да не разполага с напълно готови полеви медицински
подразделения, части и учреждения, съответстващи на мирновременния й състав.
Тази слабост се прояви както при осигуряване на мисията на „Сини
каски” в Камбоджа, така и при заявката на страната ни за участие с полева
болница в силите на АЙФОР в конфликта в Босна.
Не бяха достатъчно добре обосновани
параметрите на медицинските служби на механизираните (танкови) батальони и
приравнените им. Същото се отнася и за силите и средствата за квалифицирана
сортировка, хирургическа, терапевтична и реанимационна помощ в полосите на
механизираните и танкови бригади. Концепцията не дава достатъчно отговор и на
проблема за тяхната мобилност и автономност. Макар и значително модифицирани,
полевите болнични учреждения останаха на равнището на 60-те години. Запази се
тяхната трудна подвижност и маневреност. Количествено те не са достатъчно
съобразени с бъдещия характер на въоръжените конфликти.
Концепцията не дава задоволителен
отговор за логистичното осигуряване на медицинските подразделения, части и
учреждения (тук включвам и медицинското оборудване и техника). Колкото и
пресилено да прозвучи, в това отношение ние сме малко над нивото на Втората
световна война. Особено незадоволителни са разделите на концепцията относно
евакуационните средства. И тук платихме своя данък на миналото. Не бе
разработена детайлно евакуацията от бойното поле с бронирани средства,
аеромедицинската евакуация, евакуацията по море [3].
Навлизането на пазарни механизми в страната и промените в собствеността
създават и ще създават проблеми при евакуацията с железопътен (санитарни влакове)
и авто-санитарен транспорт (санитарни автобуси).
Недостатъчно са разработени
проблемите за използването на съществуващите и бъдещите информационни
технологии в сферата на управлението, оказването на медицинска помощ,
хигиенно-противоепидемичните мероприятия и снабдяването с медицинско имущество.
Сериозни непълноти има и по отношение на подготовката и развитието на
медицинския персонал в БА, като се започне от парамедицинския [4] (санитарните инструктори в ротите) и се стигне до
висшия управленски кадър. Липсват стратегията и приоритетите, моделите и
програмите за обучение, съобразени с потребностите на военната медицина и
медицината въобще както в мирно, така и във военно време. Пазарните условия
предполагат нови, нестандартни решения за създаване и поддържане на запасите
от медицинско имущество в тактическите, оперативните и стратегическите звена.
Концепцията не дава отговор на проблемите за медицинското осигуряване на
новите мисии на БА.
Концепцията е лишена от конкретно
икономическо мислене и подходи. Тя не е икономически обоснована. Това е разбираемо
от гледна точка на подготовката на авторите по време на нейната разработка. В
интерес на истината трябва да отбележа, че част от тези слабости бяха
констатирани още в първите години на практическото реализиране на концепцията.
За съжаление нито аз, нито моите колеги намерихме сили да отстоим позициите
си и да ги отстраним. Казвам „със съжаление”, защото днес, притиснати от
суровите икономически условия, това трябва да се извърши в дефицит на време,
финансови и материални средства. Не смятам, че тези бележки изчерпват концептуалните
слабости или, че са истина от последна инстанция. Пък и не това е тяхната цел.
Искрено се надявам те да предизвикат дискусия във военните и военномедицинските
среди [5]. Новата икономическа ситуация, желанието ни да се интегрираме в
европейските структури и НАТО, както и приближаването на XXI век изискват това.
БЕЛЕЖКИ:
1.Материалът
е публикуван във вестник “Българска армия” на 11.07.1997 г. Някой спомня ли си
след 1998 г. да е правен критичен преглед на извършеното в сферата на
медицинското осигуряване?
2.Тази
година се навършват 23 години. Концепцията отдавна е забравена, защото в
милата ни татковина всичко започва от поредния медицински началник!
3.Да не би
днес, 18 години по-късно, евакуационните проблеми да са решени?
4.Някой в
България да беше чувал за ПАРАМЕДИЦИ през 1997 г.? По моя идея, първият в българската армия доклад посветен на парамедиците беше
разработен и изнесен на командирските занятия на началника на Медицинско
управления от тогавашния началник на Военна болница Русе – полковник доцент
Величко ДРАГНЕВ.
5. Уви, напразни надежди!
Няма коментари:
Публикуване на коментар