ЧАСТ ВТОРА НА ПРЕВОДА.
Политическа идеология
и отбранителна политика: в търсене на националния интерес 1955-1968 г.
§1. Определяне на
„стартовите позиции”
......
Взаимоотношенията
между Москва и нейните съюзници от балканските комунистически страни се характеризират
с противоречия, които имат тенденция да се засилват. Визитата на Хрушчов в
Югославия от 26.05 до 02.06.1955 г. и приемането на Белградската декларация,
която потвърждава нормализацията на съветско-югославските отношения е приет с
особено внимание от албанската страна, която е в конфронтация с Югославия,
независимо че Енвер Ходжа1 официално признава подписания документ...
Според А. Милатович –
посланик на Югославия в Тирана, в ръководството на Албанската партия на труда
(АПТ) са се появили признаци на недоверие по отношение на СССР и колебания по
отношение на политиката в „югославско направление”. Милатович разполага с
информация за наличие в Политбюро на АПТ на различни подходи относно бъдещето
на развитие на албанско-югославските отношения....
Енвер Ходжа е
притеснен за своята власт от гледна точка на политиката на десталинизация,
които протичат в СССР и която той категорично отхвърля на ІІІ-я конгрес на АПТ.
....
Освен „албанския
въпрос” върху отношенията между Югославия и СССР влияние оказват и отношението
на югославяните с Гърция и Турция. По същество членството на Югославия в
тристранния Балкански пакт (договорът за дружба и сътрудничество между Гърция,
Турция и Югославия е сключен на 28.02.1953 г. в Анкара и става основа за
пълноценно военнополитическо сътрудничество, като на 09.08.1954 г. в Блед2
е подписан Договор за дружба, политическо сътрудничество и взаимна помощ между
трите страни – авт.), макар и формално е запазено.
.....
Унгарската революция през
есента на 1956 г.
и действията на СССР при нейното потъпкване, сериозно безпокоят Белград и водят
до ново изостряне на отношенията с Москва. Йосип Броз Тито се връща към идеята
за реанимиране на взаимодействието със съюзниците в рамките на Балканския
пакт....
.....
Още през 1952 г. в американските
правителствени кръгове се правят предположения, че при определени условия
Югославия може да се опита да ликвидира режима на Енвер Ходжа. В този смисъл
съветската поддръжка на Тирана се гледа като важен елемент в отбранителната
политика на Албания. Аналитици на американското разузнаване през 1956 г. правят извод, че е
възможно Москва да измени своята позиция към Албания и да я ползва като
инструмент за балкански интриги.
Дефинирането на
военно-техническата и мобилизационна политика през 50-те години в България, като
елементи на отбранителната политика, в много отношения се извършва по влиянието
на съветския фактор Опитът за провеждане в кратки срокове (1955-1959) на реорганизация на българските въоръжени сили и техническото им преобразуване
се обяснява от партийно-държавното ръководство на страната с факта, че БНА по
своята организация, въоръжение и бойна
техника изостава от съвременните изисквания (планът, като директивен документ е
приет от Политбюро на ЦК на БКП на 22.01.1955 г. – авт.). Планираните количествени
показатели за мирно и военно време се различават само по това, че във военно
време се предвижда увеличаване на противовъздушните и инженерните
формирования, както и на тези за химическата защита в Сухопътни войски на батальонно
равнище. Според плановете на българското ръководство, предвидените промени изискват значителни
материално-технически ресурси, с които София не разполага. Без участието на
СССР реализирането на плана е невъзможно. Москва внимателно следи несанкционираните от нейна страна реформи в
България, тъй като е очевидно че тя ще трябва да ги подпомогне в
материално-техническо отношение. На 12.08.1955 г. Хрушчов пише на Т. Живков,
позовавайки се на Женевското съвещание4, че е целесъобразно да се
съкратят въоръжените сили в мирно време и да се преразгледат плановете за
превъоръжаване. В края на август 1955 г. Политбюро на
българската комунистическа партия взема ново решение, което е изцяло съобразено
с препоръките на Москва. В съответствие
с него е определено максимално възможното съкращение на личния състав на Въоръжените сили на
Народна република България и удължен срока за превъоръжаване на армията и
оперативна подготовка на територията на страна до 1965 г. Още през септември 1955 г. е уточнено, че
съкращението трябва да засегне само западните и северните съединения и
части, т.е. тези на „югославското” и „румънското” направления, но не и дислоцираните на
„гръцкото” и „турско” направления. За провеждане на военната реформа в периода
1956-1965 г.
съветската страна изказва готовност на предостави средства в размер на 375 млн
рубли (по цени за 1956 г.),
като настоява основните усилия да се съсредоточат в областта на
противовъздушната отбрана (видно от
доклада на министъра на отбраната армейски генерал Петър Панчевски5 от 11.4.1956 относно съвещание в Москва по плана за военно
производство и военни доставки за 1956-1965 г., и протокола на Политбюро на ЦК на БКП
от 5.5.1956 г относно съвещание в Москва за военно производство и доставки на
въоръжение за периода 1956-1965
г.., посочени в книгописа на Улунян към § 1 на книгата –
бел.моя)
Край на втора част на превода.
БЕЛЕЖКИ:
1–Енвер Ходжа (1908-1985) е албански политик,
дългогодишен партиен и държавен ръководител на Албания. По време на
авторитарното му управление страната изпада в абсолютна международна изолация,
вкл. и с комунистическите страни. Последователно скъсва отношенията си с СССР,
напускайки ОВД през 1968 г.,
след което временно се сближава с Китай. В резултат на международната изолация
страната изостава в стопанския, научния и обществения живот (такава я заварих при двете си посещения там
през 1993 и 1994 г.
– бел.Н.К.). Енвер Ходжа обявява Албания за първата в света атеистична
република. Забранява свободното изповядване на вероизповедание и подлага на
жестоки гонения всички хора с опозиционни възгледи. Строи стотици хиляди
бункери за всенародната отбрана на страната.
2– курортен град в
Словения, по това време в състава на Югославия.
3–Йосип Броз Тито
(1892-1980), хърватин, югославски комунистически деец, ръководил
Социалистическата федеративна република Югославия от края на Втората световна
война до своята смърт. Тито е последният носител на най-висшия съветски военен
орден „Победа“ заради организирането на югославската съпротива от югославските
партизани в хода на Втората световна война
4–Женевското съвещание
през 1955 г.
с участието на СССР, САЩ, Англия и Франция е първият пробив в
„желязната завеса”, като „равновесието на страха” между Запада и Изтока се
измества с „мирно съвместно съществуване” (в
армията беше популярно като „женевските съкращения”, при които доста офицерски
кадри са освободени от армия, включително и медицински фелдшери. На фелдшерите
е дадена възможност да завършат висше медицинско образование. Последните
кадрови военномедицински офицери от „женевските випуски” на висшите медицински
училища се пенсионираха през 90-те години – бел.Н.К.).
5–Петър Панчевски (1902-1982) е съветски
и български офицер. Единственият българин с генералско звание в Червената
армия – генерал-майор от инженерните войски (1945). Командващ армия
(1949-1950), министър на народната отбраната
(1950-1958), армейски генерал. Участва в репресиите срещу военнослужещи
в БНА (генералите Славчо Трънски и Делчо Знеполски) по процеса срещу Трайчо Костов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар