Уважаеми читатели на блога ми,
Книгата на проф.
Улунян е над 1000 стр., а извадките в достъпният за ползване електронен вариант
съдържат на 200. Трудно ми е да преведа
дословно и едномоментно целия електронен текст и по тази причина, ще ви го
предлагам на части и то най-важните неща от него.
Надявам се да събудя
любопитството ви и най-вече това на Военно издателство, което е длъжно да
направи необходимото за превеждането и издаването на книгата в България.
ЧАСТ ПЪРВА НА ПРЕВОДА.
ВЪВЕДЕНИЕ
….....
Особено място (в изследването – бел.Н.К.) заемат
въпросите за участието на България в ракетно-ядреното планиране на СССР, които
не са достатъчно добре изучени поради съществуващата все още недостъпност на
документите (тези въпроси не са ми ясни,
независимо от факта, че от 1991 до 1998 г. бях във висшия ешелон на Медицинско
управление и участвах в разработването на планове за война – бел.Н.К.),
сериозността на плановете на ръководството на Югославия и Румъния за създаване
на собствено ядрено оръжие (за това научих
за първи път от тази книга – бел. Н.К.) и конкретните планове на
ръководството на комунистическа Албания за реагиране пи вътрешнополитическа
криза в съседна Югославия, включващи и военен
сценарий (изглежда, че кризата в
днешна Македония си има опашка от преди повече от половин век – бел. Н.К.).
.......
Политическа идеология
и отбранителна политика: в търсене на националния интерес 1955-1968 г.
§1. Определяне на
„стартовите позиции”
Създаването на 14.05.1955 г. на Организацията на Варшавския договор (ОВД)
оказа сериозно влияние както върху развитието на международните отношения като
цяло, така и в регионален план в частност. От процеса на формиране на този
военнополитически блок има интерес не само СССР, но и Китай, постепенно
увеличаващ своята роля в света. Година преди подписването на документа за
създаване на ОВД, въоръжените сили на бъдещите балкански участнички в пакта –
Албания, България и Румъния представляват сериозна военна сила в регионален
мащаб – таблици 1, 2 и 3 (по оценки на американското разузнаване – бел.авт.).
Таблица
1
Сухопътни
войски към юли 1954 г.
Показатели
|
Албания
|
България
|
Румъния
|
Личен
състав в мирно време
|
30000
|
200000
|
215000
|
Стрелкови
дивизии
|
3
|
12
|
12
|
Бронетанкови
дивизии
|
-
|
2
|
1
|
Личен
състав в резерва
|
37500
|
550000
|
450000
|
Личен
състав на Вътрешни войски
|
10000
|
50000
|
78000
|
Таблица
2
ВВС
към юли 1954 г.
Показатели
|
Албания
|
България
|
Румъния
|
Личен
състав в мирно време
|
200*
|
14000
|
12000
|
Изтребители
|
10
|
200
|
160
|
Щурмови
|
-
|
110
|
80
|
Леки
бомбардировачи
|
-
|
70
|
30
|
Транспортни
самолети
|
-
|
20
|
20
|
Разузнавателни
самолети
|
-
|
20
|
30
|
*- в електронния.вариант
на книгата е посочено числото 200000, което вероятно е грешка – бел.Н.К.
Таблица
3
ВМФ
към юли 1954 г.
Показатели
|
Албания
|
България
|
Румъния
|
Личен
състав в мирно време
|
800
|
4900
|
7500
|
Ескадрени
миноносци
|
-
|
1
|
4
|
Подводници
|
-
|
-
|
3
|
Патрулни
кораби
|
14
|
31
|
23
|
Десантни
кораби
|
-
|
-
|
-
|
Миноносци*
|
3
|
20
|
4
|
Спомагателни
кораби
|
-
|
4
|
2
|
*-така е в текста.
Бойният потенциал и оперативните възможности на националните въоръжени сили на балканските държави, членки на ОВД (без да се отчитат намиращите се в тях до началото на 60-те години подразделения на въоръжените сили на СССР – бел.авт.) отстъпва по военно-технически (не по кадрови – бел.авт.) параметри на въоръжените сили на Гърция и Турция, към които при определени обстоятелства би могла да се присъедини и Югославия, притежаваща една от най-боеспособните армии в региона. Най-сериозно е безпокойството в Албания и България, които са в непосредствено съприкосновение със Северноатлантическия алианс.
Бойният потенциал и оперативните възможности на националните въоръжени сили на балканските държави, членки на ОВД (без да се отчитат намиращите се в тях до началото на 60-те години подразделения на въоръжените сили на СССР – бел.авт.) отстъпва по военно-технически (не по кадрови – бел.авт.) параметри на въоръжените сили на Гърция и Турция, към които при определени обстоятелства би могла да се присъедини и Югославия, притежаваща една от най-боеспособните армии в региона. Най-сериозно е безпокойството в Албания и България, които са в непосредствено съприкосновение със Северноатлантическия алианс.
Интерпретациите на политическите и
отбранителни задачи сред голяма част от страните членки на ОВД, независимо от
демонстрираната лоялност към Москва, имат конфликтогенен характер. Например
през 1955 г
министърът на отбраната на Румъния Емилиян Боднараш в разговор с Хрушчов1
поставя въпроса за извеждане на съветските войски от страната, тъй като те
нямат значение за военнополитическата обстановка в страна, тъй като страната е
обградена от социалистически държави и единственото ѝ съприкосновение с НАТО –
Турция, е Черно море. Москва се старае да
намали натиска на Букурещ и в крайна сметка успява да постигне съгласие за
съветско-румънска декларация, публикувана на 03.12.1956 г. В нея се заявява, че
разполагането на сили на НАТО в непосредствена близост до социалистическите
страни изисква в Румъния да присъстват съветски войски. Две години по-късно
(17.04.1958 г.) в специално писмо на Хрущов до Георге-Георгиу-Деж2
позицията на Москва е променена. Хрушчов заявява, че във връзка с променената
международна обстановка е възможно извеждането на съветските войски. На
24.05.1958 г. той прави изявление за готовността на СССР да съкрати съветските
войски в Източна Европа.
.....
През 1960 г. Г. Георгиу-Деж застъпва
тезата за преструктуриране на системата за управление на ОВД с цел участие на
източно.европейските страни в изработването на стратегически решения.
....
ОВД се позиционира
като военнополитически блок на европейските комунистически страни. Предвижда се
тя да не се разширява в „проблемни направления”, към които се отнася и
далекоизточното (в Азия – бел.Н.К.)
.....
На взаимоотношенията
между членовете на всеки от противостоящите блокове сериозно влияние оказва
географското им разположение, особено в районите на непосредствено
съприкосновение. Балканите имат важно
военно-стратегическо значение, тъй като осигуряват изход на Черноморското,
Средиземноморското и Близкоизточното оперативни направления.
Още в първата
половина на 50-те години, Москва отделя сериозно внимание на своето присъствие
в Средиземноморието. Важна роля в това отношение има комунистическа Албания, а
в тактическо отношение, задачата е възложена на Черноморския флот (ЧФ). Първата демонстрация на присъствието на СССР
в региона е направена в периода от 28.05 до 07.06. 1954 г., когато отряд кораби
на ЧФ под командването на адмирал Горшков посещава Албания (през 1993 г. имах възможност да посетя остатъците от
някогашната военноморска база на СССР в Дурас – бел.Н.К.).
.....
Според оценка на
френския Генерален щаб, направена през септември 1955 г., след 1948 г., когато Югославия
напуска „Коминформбюро”3, България се превръща във важен фактор на
Балканската шахматна дъска. Според военните експерти нейната армия е една от
най-верните и обучени армии сред държавите сателити на Кремъл, на която може да
се наложи да води война с неутрална Югославия, и членките на НАТО Гърция и
Турция Френското разузнаване смята, че България, при необходимост може да
настъпи и в трите направления, включващи и проливите на Егейско море,
включително и към Истанбул. В направлението на Истанбул се предвижда поддръжка от
съветската авиация (като си помисля, нищо
ново в оперативно-стратегическо планиране в БНА в
последните десетина години от съществуването на Варшавския договор, като изключа
това, че в направление на Истанбул и Босфора настъпваше съветски фронт, срещу
Гърция – румънски, а границата с Югославия само се прикриваше от БНА – бел.Н.К.)
.......
Край на първа част
БЕЛЕЖКИ:
1–Никѝта
Сергѐевич Хрушчо̀в (1894-1971)
съветски комунистически деец, първи секретар на ЦК на КПСС, и председател на
Съвета на министрите на СССР след смъртта на Сталин. През 1964 г. е свален с вътрешно
партиен преврат от Леонид Брежнев.
2–Георге Георгиу-Деж (1901-1965) е лидер на националистическа фракция
на Румънската комунистическа партия (РКП). След смъртта на Сталин, с помощта на
Хрушчов отстранява „московската“ фракция на РКП, ръководена от Ана Паукер
(1893-1960) – румънска комунистическа деятелка, през 1947 г. става министър на
Външните работи, и е избран за секретар на РКП – функция, която изпълнява до
смъртта си през 1965 г.
Смята се за основоположник на индустриализацията на Румъния и за човека, който
е допринесъл значително за отделянето и независимостта на страната си от СССР с
наложената от него политика за извеждане на подразделенията на Съветската армия
от Румъния.
3–Коминформбюро –
съкратеното наименование на организацията „Информационно бюро на комунистическите и работнически партии”,
първият официален форум на международното комунистическо движение в новата
международна политическа реалност след края на Втората световна война.
Организацията е създадена през септември 1947 година на Конференция на
комунистическите партии в курортния град Шкларска Поремба, Полша и е
контролирана от КПСС.
Няма коментари:
Публикуване на коментар