СМИРЕНИЕ

На 13 юни 2018 г. си позволих да попитам дали е редно да се произнасят политически речи по повод на една човешка трагедия? Нищо повече! И без нито една обидна дума! 

 След което бях критикуван и оплют от членове на Facebook групата „otbrana.alle.bg” – Vasil Stavasarev, Stefan Stoyanov, Velichko Benekov, Maxs Nik, Любомир Митов. Научих, че съм „тъпанар”, и че не съм „на ранговката” на Божеството, към което си бях позволил да отправя въпроса.

На критикарите и оплювачите отговорих така: „Друг път започвам сутринта с усмивка, шега и добро утро към знайни и незнайни Facebook-ари! Този път ще я започна с „Що не си …………..господа/другари от „otbrana.alle.bg”? Ще продължа да питам! И не само БОЖЕСТВОТО ви!!”
На 15.06.2018 г. прочетох във Facebook (публикация на колегата Личев) стихотворението на Николай Димов, от което цитирам първия и последния куплет:

„Днес падна хеликоптер на земята
и гракна политическият хор.
Един на друг подмятат си вината,
като че ли не са в един отбор.

……

Сведете просто днес главите
пред падналите офицери!
Добре ще е да замълчите!
И не бъдете лицемери!”

12.06.2018 г.

Да намирате разлика между моята критика и това, което е написал  г-н Димов? Може би е във формата!?

P.S. По време на първата ми публикация, все още нямаше изяви на други политически коментари! Иначе и на тях не бих им простил!

Бог да прости загиналите! 

Поклон!

И да подкрепи съпругите, децата и родителите на загиналите български офицери в мъката им……