Авел и Каин
Племе на Авел, яж и препивай!
Господ те гледа с любящи очи.
Племе на Каин, в дрипи се свивай
и до смъртта си – в калта се влачи!
Племе на Авел, на Серафима –
с жертвен тамян гъделичкаш носа.
Племе на Каин, – непримиримо –
твоите мъки, безкрайни, не са!
Племе на Авел, с пълни хамбари,
с пълни обори – живей в благодат;
Племе на Каин, псета ли стари
жално, в стомасите вият от глад?
Племе на Авел, вечно преяли,
дремете кротко, в семеен уют;
Племе на Каин, като чакали –
в дупките тракате зъби от студ!
Племе на Авел – всичко да ражда!
твоето злато – плоди и деца.
Племе на Каин, все тая жажда,
стига – не гаснат ли ваште сърца?
Племе на Авел, ще опасете
шумата и по дървото накрай!
Племе на Каин, с кръв по нозете,
с гладната челяд – се скитай и трай!
Племе на Авел, вашите мърши
топлата пръст ще торят – запомни!
Племе на Каин, кой ще довърши
твоята работа в идните дни?
Племе на Авел! Срам, о, проклето –
стигат и сопи – за твоите стрели.
Племе на Каин, скачай в небето
и на земята – Бога хвърли!
© Анонимната
Ilka, Afera
„Адам позна жена си Ева; и тя зачена и
роди Каин; и каза: С помощта на
Господ придобих човек. Роди още и брат му Авел. Авел пасеше стадо, а Каин
беше земеделец. И след време Каин принесе от земните плодове принос на Господа. Така също и Авел принесе от първородните на стадото си и от
тлъстината му. И Господ погледна благосклонно към Авел и приноса му, а към Каин и
приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се
помрачи. И Господ каза на Каин: Защо си се разсърдил? И защо е помрачено лицето ти?
Ако правиш добро, няма ли да бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи
пред вратата и се стреми към тебе; но ти трябва да го покориш. Каин каза
това на брат си Авел. И когато
бяха на полето, Каин застана против брат си Авел и го уби.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар