СЛЕДПРАЗНИЧНИ МИСЛИ....

Националният празник отново ни раздели и противопостави.

Този път причината не беше в президентската реч.

В 138 годишната история на Третата българска държава 3 март не винаги е бил национален празник Даже в първите години след 1879 г. на тази дата е отбелязван денят на възкачването на Александър ІІ на престола на Руската империя.

Чествахме го като обикновен празник  и  след  9  септември 1944 г. Даже си беше работен ден (с изключение на 100 годишнината от подписването на Сан Стефанския договор през 1978 г. когато беше отбелязан като национален).

Дали защото съветската историография дълго смяташе Руско-турската война за империалистическа?

Или, за да не се засенчи началото на новото летоброене на България (помните ли годините изписани на гербовете в периода 1948-1989 г.). 

Или причината е в един залп, дал началото на най-светлата дата в човешката история – 7 ноември (ВОСР*), която почитахме подобаващо. С всенародни манифестации. И си беше почивен ден.

Нямам отговор на горните въпроси.

Само дето си мисля, че историческо събитие, дето ни разделя и противопоставя, не може да бъде национален празник!

Или отново чакаме фактите, причина за разделението и противопоставянето, да бъдат изтрити от историческото съзнание на българина!

Което няма да ни е за първи път.
* -  Велика октомврийска социалистическа революция