Следващите думи са предизвикани от един материал на г-н
Валентин Цветанов - „Медицинския отряд за бързо реагиране – лицето на
армията ни по света”, публикуван в Pan.bg на 06.06.2015 г. И по-специално
от тезите му в заглавието и следващия цитат:
„Военните ни медици са най-открояващото се лице на
армията ни навън. През изминалите години те извоюваха и утвърдиха на
международния терен името на българския военен лекар. За над 10 г. членство на
България в НАТО, в чуждестранни мисии са участвали почти хиляда български
медици. Част от тях са от системата на МО, немалка част са резервисти. Натрупан
е опит от работа на различни нива - „Роля 1“, „Роля 2“ и „Роля 3“. Българските
военни медици придобиха навици и умения да работят по стандартите на НАТО, като
не се отличават от колегите си в Алианса. Те поддържат това ниво, защото са
военни лекари с пагони и трябва да отговарят на всички изисквания и
предизвикателства, които има тази специфична професия, особено когато се излезе
на мисия, на терен. Този опит се обобщава при анализа след всяко връщане на
екипите от мисии, дават се препоръки и се открояват минусите. При подготовката
на следващите екипи се ползва този опит, част от който началникът на
военно-медицинския отряд за бързо реагиране въвъ ВМА, полковник доц. д-р
Александър Парашкевов е разгледал подробно в дисертацията си на тема „Организация
на хирургичната помощ на нашите контингенти при мисии извън страната........(по
http://pan.bg,
последно посещение на 08.06.2015 г.).”
Но да я караме подред!
МАЛКО ПРЕДИСТОРИЯ!
Идеята за създаване
на военномедицински формирования за бързо реагиране на бедствия, аварии и
катастрофи не е нова! На XXI международен конгрес по военна медицина и
фармация (Букурещ, 1973 г.) е обсъдена ролята на военномедицинската служба в
оказването на първа помощ при кризи в мирно време. Участниците стигат до
извода, че военномедицинската служба се явява най-подходящата организация за
действие в тези случаи, но съществуващите полеви военновременни болници не
са адаптирани към различните потребности в зоната на удара. За целта се препоръчва изграждане на нарочни модулни военномедицински
формирования (медицинският модул е автономно
военномедицинско формирование, специализирано в изпълнение на еднотипни задачи с предварително дефинирани медицински способности).
ФРЕНСКИЯТ ОПИТ.
Въоръжените сили на Франция разполагат със следните модулиОт тази гледна
точка френската армия разполага със
следните модули:
- Парашутно-хирургична група с болнично отделение от 12 легла, възможност за 8-10 хирургически операции на денонощие и автономност за работа две денонощия;
- Военномедицинско формирование за бързо реагиране (“ЕМИР”) със 100 легла и следната структура – управление, щабен взвод, хирургическо, терапевтично, болнично и лабораторно отделение с разчет за самостоятелна работа в продължение до 12 седмици. Материално-техническите средства, необходими за развръщане на “ЕМИР” са с маса 91 тона и обем 454 куб. метра. Пренасят се с пет транспортни самолета. Карго-планът за самолетите е предварително подготвен. Срокът за събиране на личния състав, натоварване и излитане е 24 часа. В периодите извън мисии, имуществото се обслужва постоянно от 15 души фармацевти и помощен персонал, а по време на мисия личният състав е 75 души. Такъв тип формирование от гледна точка на дисертационния труд е подходящо за продължителна работа при земетресения в зоната на удара – в края на фазата на спасяване и основно във фазата на възстановяване, но не е в състояние да осигури животоспасяваща хирургическа помощ в първите 2-3 денонощия след труса;
- Формирование за биологическа защита (“БИОФОРС”) за ликвидиране на огнища от заразни заболявания. Посочените модули се активират съобразно потребностите. Така например по време на земетресението в Никарагуа през 1972 г. е активирано само формированието "ЕМИР", което извършва първата хирургическа операция 72 часа след като никарагуанското правителство е поискало помощ от Франция.
“ЕМИР”
участва
в ликвидиране на последствията от земетресение в Никарагуа, в Първата война в
Залива става гръбнак за развръщане на хирургическа болница в Риад, Саудитска
Арабия, участва и в операция “Тюркоаз” в Руанда
БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ
Първите идеи за създаване на специализирано мобилно
формирование в България се зараждат през 1986 г., непосредствено след аварията
в АЕЦ “Чернобил”. Първоначално се приема, че неговите функции трябва да са
насочени към оказване на полева
медицинска помощ на гражданското население при химични и радиологични
инциденти.
През лятото на 1992 г. чрез АДАПТИРАНЕ на френския
опит е създаден Военномедицинския отряд
за бързо реагиране (ВМОБР) към ВМА - заповед на министъра на отбраната на
Република България, № 0291 от 27.08.1992 г. (фигура 1). На отряда са възложени и в последствие актуализирани за изпълнение следните задачи:
Фигура 1 |
- поддържане на постоянна готовност за максимално бързо изнасяне и развръщане в зоната на бедствието;
- провеждане на квалифицирана сортировка на поразените;
- оказване на неотложна медицинска помощ по жизнени показания на нуждаещите се в огнището на поражение;
- лечение на временно нетранспортабилни пациенти;
- подготовка за евакуация на всички пациенти в специализирани болнични заведения, включително и ВМА.
Личният състав на постоянната част е 80 души, а на
променливата - от 26 до 60 души, в зависимост от броя на активираните модули.
Щатните служители на отряда са пет души, а останалите са от състава на
медицинските и обслужващи звена на ВМА, организирани на функционален принцип
чрез едномесечни дежурства на повикване от домовете по график, утвърден от
началника на академията.
От 1994 г. ВМОБР е включен в националния план за
защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи и започва редовно
участие в националните ежегодни учения “Защита” под ръководството на Постоянна
комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи.
По време на българо-американското учение
„Партньорство-96” се стига до извода, че „отряда не разполага със
съответната техника, позволяваща му самостоятелно да развърне ефективно полево
звено за първична и вторична полева помощ (роля 1 и 2).” Започва
модернизация и преоборудване на наличните
в БА авто-операционни, авто-превързочни и щабни автомобили - монтиране на
климатични инсталации, собствени електрически генератори, водни резервоари и
бойлери, кислородни бутилки и т.н.. Модернизацията позволява
специализираните автомобили да се свържат с подвижни топли връзки и да се
формира полеви диагностично-лечебен комплекс (фигури 2).
През 2003 г.
за нуждите на променливата част започва изграждането на подвижни кабинети,
разположени в стандартни 20-футови контейнери, разположени върху триосни
автомобили с повишена проходимост. Всеки контейнер разполага със
собствени климатични инсталации, електрически генератори, водни резервоари и
бойлери, кислородни бутилки и медицинско оборудване, адекватно на
специализацията му.
През 2010 г. структурата на ВМОБР значително се
отличава от първоначалния вариант (фигура 3).
Фигура 3 |
В Полевата подвижна болнична база (ППББ) са включени
мобилните автономни кабинети и модули, които могат да действат самостоятелно,
при необходимост могат да формират в полеви условия разгледания по-горе ПДЛК,
имат кратък период за активиране – от 30 минути до 6 часа. Чрез собствените си
радиологичен, токсикологичен и инфекциозен модул базата може да се специализира
съобразно въздействащия агент, а при наличие на въздушни транспортни средства
има ресурс да извършва авиомедицинска евакуация. Тази структура е предназначена
основно за действия при извънредни ситуации и има капацитет да оказва първична
и вторична полева медицинска помощ.
Болнична база за осигуряване на мисии (ББОМ) на
практика е контейнерно-палатковата болница, която е предназначена за
осигуряване на мисии зад граница (малко известен на широката общественост е
фактът, че за нуждата на тази база е закупена модерна полева болница за няколко
милиона евра!).
При новата си структура личния състав на ВМОБР към
2010 г. включва общо 147 души щатен персонал.
Медицинските и немедицински (помощни) кадри са
преминали задължителни прегледи за физическо и психическо здраве и са подписали
декларация за готовност по всяко време да бъдат изпратени в зона на бедствие,
съгласно утвърдените графици и планове за привеждане на отряда в действие.
Когато отрядът не е активиран лекарите, сестрите и помощния персонал работят в
клиниките и останалите структури на ВМА, където поддържат и повишават професионалната
си квалификация.
Подборът на медицински персонал за участие в мисии,
макар и данните ми да не са съвсем актуални се извършва с нормативен акт на
министъра на отбраната (министерска заповед ОХ-612, 2008 г. и ОХ-799, 2008 г.).
Критериите за това са показани в следващата таблица.
Критерии за
подбор на медицински персонал за мисии
За кадрови военнослужещи от МО и БА
|
За медицински специалисти от резерва
|
Рапорт
до началника на ВМА по.команден ред с мнение на прекия ръководител на клиника
(катедра) за професионалните качества, физическото и психическо здраве,
съгласуван от началника на съответната ББАЛ за служители на ВМА
|
Молба
до началника на ВМА чрез съответното военно окръжие
|
Автобиография
|
|
Трудова
характеристика от местоработата
|
|
Дипломи
за образование и специализация
|
|
Свидетелство
за съдимост
|
|
Медицинско
свидетелство за годност, издадено.от ЦВМК
|
|
Протокол
за психологична пригодност, издаден от ЦВПП
|
|
Копие
от международен паспорт и лична карта.
|
Като изключим дипломите за образование, трудовата
характеристика от местоработата и медицинските и психологически свидетелства за
пригодност е видно, че системата от критерии е непълна.
Ще завърша историята с акцентиране върху два факта –
147 души получават заплата от ВМОБР и едновременно са въведени и критерии за
подбор. Чудно защо?
РЕЗУЛТАТИТЕ
Да видим какви са резултатите?
Ако съдим от заглавието на
материала на г-н Цветанов, ВМОБР е международното военномедицинско лице на
България. Ще се съглася, ако някой опровергае данните от следващата таблица и
опита от осигуряване на националните военни контингенти в операциите в Ирак и
Афганистан.
По години
|
Характер на кризата
|
Място на кризата
|
Участващи екипи
|
1992
|
Железопътна катастрофа
|
София, ж.п.гара Казичене
|
4 лекари и 4 медицински
сестри,
оказана първична помощ на
22 души и евакуирани във ВМА
|
1992
|
Пожар
|
Пловдив, завод “Ален мак”
|
8 лекари и 12 медицински
сестри,
оказана първична помощ на
150 души и 42 настанени за лечение във ВМА.
|
1993
|
Пожар
|
с. Кръстевич,
обл. Пловдивска, склад за
пестициди
|
4 лекари, 4 медицински
сестри, 1 химик – лаборант
оказана първична помощ на
21 души и хоспитализирани 8
|
1994
|
Взрив
|
Гълъбово, обл. Стара
Загора, котелно отделение на ТЕЦ “Марица изток”
|
4 лекари и 4 медицински
сестри
оказана първична помощ на
18 души и всички настанени във ВМА. За
екипът и част от пациентите
е използван вертолет Ми-17ТМ на ВВС на БА
|
1999
|
Бежанци
|
Бежански лагер “Радуша” в
БЮРМ
|
24 лекари и медицински
сестри и лаборанти. Оказана медицинска помощ на 7 800 пациенти, от които
деца, бременни, родилки
|
1999
|
Земетресение
|
гр. Адапазаръ, Р. Турция
|
16 души лекари, сестри и
акушерки (3 хирурзи, 2 реаниматори, 1 терапевт, 1 гинеколог и 1 педиатър, с 5
сестри и 1 акушерка). За първите два дни са прегледани над 400 пострадали и е
оказана помощ на повече от 200.
|
2004
|
Свличане на земна маса
|
София строеж, затрупани
работници
|
2 лекари и 2 медицински
сестри
оказана първична помощ на 4
души и 1 настанен на лечение във ВМА.
|
2005
|
Наводнение
|
Психиатрична болница,
Курило, обл. София
|
2 лекари и 4 медицински
сестри
евакуирани 56 пациенти и
персонал с автобусите на отряда
|
От таблицата е видно, че при осигуряването на бедствия ВМОБР е участвал с екипи, а не със
съществуващата си организационно-щатна структура. Даже и в Радуша (БЮРМ) и
Адапазаръ (Р.Турция). Подобно е и положението с участие в мисиите и в
Ирак и Афганистан, където българските екипи или работят в рамките на
националното формирование на роля 1 (лекарска помощ) или в болници, но под
чуждо командване. За да не бъда голословен ще цитирам една заповед на Началника
на отбраната - № 101/21.04.2011 г. Тя определя
функциите на ВМА
по подготовка за участие в мисии. Според нея ВМА изготвя и „и изпраща в СОК проект на временен задграничен щат за
отделни медицински екипи и специалисти и предложение за корекции в
съществуващите.” Следователно ВМОБР и през 2011 г. и в последващите я
години (поне до 31.07. 2014 г., когато все още работех във ВА) не е участвал
в мисии със съществуващата си организационна структура. Иначе нямаше да
има нужда от „ВРЕМЕНЕН ЗАДГРАНИЧЕН ЩАТ.” Нещо ми се види разминаване между заглавието на Цветанов и реалността,
ама може и да си внушавам. Истината е простичка – по щатното разписание на
ВМОБР се назначават кандидатстващите за участие в мисии лекари и сестри от
резерва/запаса
В материала на г-н Цветанов пише, че българските
военни медици „придобиха навици и умения да работят по стандартите на НАТО,
като не се отличават от колегите си в Алианса.”
Не ми е ясно по кои
стандарти на НАТО са работили при лечението на счупванията например? Или на
бронхопневмониите.
Цветанов продължава с дитирамбите – „поддържат
това ниво, защото са военни лекари с пагони и трябва да отговарят на
всички изисквания и предизвикателства, които има тази специфична професия,
особено когато се излезе на мисия, на терен. Ех, малка подробност е фактът, че
значителна част от тях са от резерва или бивши пенсионирани военнослужещи (от
тримата военни лекари в мисията в Хаити единият беше действащ военен лекар,
другият – пенсионер, мой набор от казармата, а третият – мой състудент от
цивилната мрежа. Последният между другото има съществен принос към мисиите в
Ирак и Афганистан и САМО ТОГАВА Е НОСИЛ ПАГОНИ!
Интересна е и тезата на Цветанов за анализите на
резултатите от действията на военномедицинските екипи след мисии – „Този опит
се обобщава при анализа след всяко връщане на екипите от мисии, дават се
препоръки и се открояват минусите.” На каква основа се прави този анализ, след
като в дисертационен труд (защитен успешно през 2010 г.) е доказано, че липсват „регистрационни и отчетни
медицински документи и процедурите за тяхното съхранение и ползване”, които
да „дават възможност за извършване на одит на качеството на хирургическата
помощ (и не само на нея – бел. моя) и за определяне на насоки за
усъвършенстването й.” И ако всичко свързано със следмисийният анализ е в
ред, защо в същата тази дисертация се предлага – „Министърът на отбраната да
утвърди национални регистрационни и отчетни медицински документи и процедурите
за тяхното съхранение и ползване за нуждите на следмисийния одит на качеството
на полевата хирургическа помощ (и не само на нея – бел. моя)”
Толкова за ВМОБР.
И днес той не е това, за което беше замислен, и не е
лицето на българската военна медицина пред света!
Макар че имаше доста предложения за усъвършенстване
на структурата му и начина на окомплектоване, за да отговори на променената среда
за сигурност.
АМА КОЙ ЧЕТЕ ДИСЕРТАЦИИ?
А ПРЕД ЛЕКАРИТЕ И СЕСТРИТЕ ОТ ВМА И ОТ РЕЗЕРВА,
УЧАСТВАЛИ ИЛИ УЧАСТВАЩИ В МИСИИ –
ПОКЛОН!
P.S. В
разработката се използвани са успешно защитените дисертации “Насоки за развитие на полевата медицинска помощ при
кризи от невоенен характер” и “Направления за усъвършенстване на
организацията и управлението на хирургическото лечение на балистични травми в
полеви условия”, на които имах
честта да бъда научен ръководител
Няма коментари:
Публикуване на коментар