Когато българофилите в България бяха мнозинство, в Европа бушуваше Втората световна война, а д-р Москов ....................не беше още здравен министър:
"Централният комитет на Червен кръст замисли построяването на санаториум за гръдоболни с 600 легла. 3а тогавашните условия той щеше да бъде най-големият и най-добре обзаведеният на Балканския полуостров. Трябваше предварително да се осигурят 60 000 000 лева за строежа и обзавеждането му. Натоварен бях аз да намеря средства. За да се осигурят на дружеството редовни годишни постъпления в по-голям мащаб, решено бе да се прибегне до съдействието на държавата, без да се засяга държавният бюджет. Удаде ми се да убедя тогавашния министър на търговията Димитър Вълев да се съгласи да се прокара по законодателен ред облагането на износа в чужбина с 1/2% върху стойността му в полза на д-во „Червен кръст". Това пра¬ви кръгло 15 000 000 лева (1/2 % върху 3 000 000 000 лева приблизителна стойност на износа). Можах да склоня и финансовия министър Божилов да не прави опозиция. Народното събрание одобри проекта на министър Вълев. За временно услужване на дружеството, докато се наберат постъпления от този облог, Земеделската банка се съгласи да авансира нужните суми за започване на строежа. В централния комитет се разгледа въпросът, къде ще бъде най-целесъобразно да се построи санаториумът - на някое подходящо място в страната или в близост на София. Надделя обоснованото мнение построяването му да стане близо до София, в областта на Люлин планина, на южния й склон срещу с. Владая. Натовари се малък комитет с купуването на място от около 30 декара, в близост до санаториума на д-р Хаджииванов. Мястото беше за целта великолепно и достатъчно голямо. Предостави се на председателя на Централния комитет (на БЧК – бел. Н.К.) проф. д-р Ораховац да влезе във връзка със собственика на мястото и да докладва на комитета. Цената се намери за изгодна и мястото биде купено. Генерал Боснев, председател на военната санитарна власт и главен лекар на военните болници, беше служебно член на централния комитет. Той направи предложение срещу отстъпване половината от леглата на санаториума за нуждите на войската да даде безплатен труд за строежа от страна на трудовата войска. Това предложение се намери за изгодно и обществено оправдано и се прие единодушно от комитета. Натовариха се двама архитекти с изготвянето на плановете, като се изпратиха в Италия и Швейцария да се запознаят с устройството на тамошните санаториуми. Научили там, че в ново време в Словакия бил построен много модерен, отговарящ на последните изисквания на медицината санаториум, те на връщане от Швейцария се отбили да разгледат и този санаториум, който по размери и удобства отговарял на нашите нужди. Приготвеният от архитектите план намери пълното одобрение на централния комитет. Вода беше осигурена да се прекара с тръбен водопровод от Витоша покрай с. Владая, под Владайската река до мястото. Започнаха работите по направата на шосе до мястото на строежа, по което ще се прекарват строителните материали. С настъпването на събитията след 9.IX. 1944 година аз нямах вече възможност да следя какво става по-нататък със замисления строеж на санаториума."
Из спомените на банкера Марко Рясков!
Няма коментари:
Публикуване на коментар