Военният бюджет и Гари БЕКЕР

По време на даскалуването ми във Военна академия (1999-2013 г.) написах една книга със заглавие „Актуални проблеми на управлението”. Книгата е издание на Военна академия "„Г. С. Раковски” и излезе през 2010 г.

Първата глава е посветена на същността на социалните организации, каквато е й армията. При изследването им съм използвал и икономическия подход на Гари Бекер и неговите три, универсални за всяка организация принципа: максимизиращо поведение, пазарно равновесие и стабилни предпочитания.  

 

Гари Бекер (1930-2014)

За книгата се сетих вчера по повод Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) при президента, посветен на военния бюджет.

Ще си позволя да приведа откъс разсъжденията ми върху  принципа за пазарното равновесие:

„…..

Пазарното равновесие или принципът на отрицателната обратна връзка, се основава на диалектическата връзка „търсене-предлагане”. Това качество обикновено е най-отчетливо в икономическите организации. Например повишаването на доходите на част от населението у нас през 2006-2007 г., увеличи предлагането на банкови кредити. Подобно равновесие не е присъщо само и единствено за икономиката, което е видно от следните примери:

•               През м. септември на 2007 г. в България започна сравнително масова и безсрочна стачка на учителите с искания за повишаване на заплатата. Много от подкрепящите ги лидери на опозицията решиха, че тези искания могат да бъдат задоволени като се орежат субсидиите на армията за модернизация. Основателен е въпросът каква връзка има стачката с търсенето и предлагането? Връзката я има, но тя не е видима. След 1989 г. българските граждани все по-осезателно започнаха да асоциират заплахите за сигурността повече като вътрешни  – криминална престъпност и по-малко като външни – от съседни или по-отдалечени държави. В този случай търсенето е преди всичко в областта на физическата сигурност на личността, семейството, роднините, приятелите. Търсенето на сигурност спрямо външни заплахи намаля, особено след приемането ни в НАТО и Европейския съюз. В този ред на мисли е обяснимо, защо българския гражданин не коментира (не се замисля за) услугата „сигурност”, която предлага МВР, а министерството – върху съответствието между разходи и ползи вътре в самото него (виж първия принцип на Бекер - бел.моя). За разлика от потребността от сигурност срещу криминалните престъпления потребността от въоръжена сигурност срещу външни заплахи е намаляла или липсва (не коментирам дали това е правилно или не), а организацията, която я предлага - Българската армия,не е в дневния ред на обществото, защото нейната услуга не се търси. Това направи възможно по време на учителската стачка да видим от екраните на телевизорите и прочетем от вестниците, че не би било лошо да се спрат програмите за превъоръжаване на авиацията и флота, за да се увеличат учителските заплати (край на цитата).”

Ето защо не се учудвам на липсата на решения от КСНС.

Още повече като се имат предвид и далаверите в МО и Българската армия.