Не
обичам да ме манипулират публично или публично да се подиграват на хорски
дефекти. Това ме накара да направя прелет над сериозните материали един, иначе жълт вестник. Но да я карам подред.
1.
Автор, чийто политически статии иначе обичам да чета, този път, меко казано ни заблуждава,
цитирам: "И така по "клинични", пардон - парични пътеки, се
завърнаха и "жълтата гостенка", и параличът, и менингитът, и детската
смъртност, а средната продължителност на живота се върна назад към 60-те години
на миналия век" (Георги Атанасов, "Престъпления не се лекуват с
реформи", в-к "Уикенд", бр.14, 11917.04.2015, с.35).
Жълтата
гостенка (разбирай белодробната туберкулоза – бел. моя) започна да се
завръща в България още през 80-те години на миналия век. С крайно атипично протичане
и трудна за диагностика. Дали това се дължи на закриването на специалността "Фтизиатрия"
и на диспансерите за туберкулозно болни щото сме били "преборили"
тази болест? Или на лоша профилактика? Не зная. Известно ми е, че и в държави
на запад от Калотина също има ръст на белодробната туберкулоза. Така че да я
прикачваме към проблемите, създавани от взаимодействието НЗОК - болници е малко
некоректно.
Заболеваемостта
от паралич (вероятно авторът е имал предвид детския паралич – бел. моя) и
менингитът зависят от равнището на профилактиката на заразните болести в
България. И ако двете болести се завръщат, това означава, че тази дейност е
занемарена. Само че и тя няма връзка с
болниците.
Накрая да проверим
данните на г-н Георги Атанасов за детска смъртност и средната продължителност на живота (фигури 1, 2
и 3).
От фигура 1 е видно, че
рязко завишаване на общата смъртност е регистрирано през 1998 г., при това нито
болниците, нито болничните легла през този период са претърпели съществени
промени спрямо 1989 г. През следващите петнадесет години - до 2013 г., тя се задържа на едно и също ниво.Както се казва, има какво да се прави. Но дали само в болничната индустрия???
Фиг. 1 Обща смъртност в периода
1981-2015 г.
С постиженията по
снижаване на детската смъртност трябва да се гордеем. От 18,9 на хиляда
новородени деца сме я свалили на 7,3‰. Не че няма какво да се желая!
Фиг. 2 Детска смъртност в периода 1981-2013 г. на 1000
новородени деца
И накрая да видим и
колко дълго живеем (фигура 3).
Фиг. 3 Средна продължителност
на живота в България в периода 1947-2013 г.
Не
така г-н Атанасов. Проблеми със здравната система има. Но те не са само и
единствено в болниците, както успешно ни се внушава четвърт век.
2. Вторият автор не ми е симпатичен. Иначе е
професор, разбирач от всичко. Та тоя хубостник пише, цитирам: "Социологът Андрей Райчев е
добре известен с бушуващото си мислене и поведение. Наблюдавал съм как
хаотичното му говорене се допълва от телесното му друсане и от ужасяващото му
гримасничене." (Юлиан Вучков, "Как опростачиха България", в-к "Уикенд",
бр.14, 11917.04.2015, с.40).
Тук
коментарът ми е кратичък. Ако беше се консултирал с приятелите си от
медицинските среди щеше да научи, че гримасите на лицето, движенията на тялото и
честото вмъкване на паразитни, извън контекста на разговора думи и се дължат на
говорният дефект (заекване, stammer) на г-н Райчев. Нещо, с което не е редно да се подиграва!
В статията си професорът за пореден път си позволява да съжалява, че редица медицински светила не били в
обектива на ТV камерите и вероятно в политиката. Не ги познавам достатъчно, но
се надявам да не са като любимият му и крайно "талантлив", но в
далаверите генерал-медик!
Професоре-е-е-е!
Няма коментари:
Публикуване на коментар