ПРЕДИЗВИКАНИ ДУМИ (16)

Студенти-окупатори, любвеобилно наричани „ранобудни” издигнаха пред Ректората на Софийския университет лозунг „Проблемът не е в хората, а в системата”. Замислих се! Какво са човеците мисля, че знам. За знанията ми относно същността на понятието система обаче започнах да се съмнявам. Бях учил че обществените системи са сложни организации, съставени от множество елементи, които чрез сложното си взаимодействие пораждат т.нар системни свойства, тоест свойства, които не са присъщи на отделните й съставни части. Рекох си, че сигурно става дума за държавата. Не е нужно да имаш диплома за висшист, за да разбереш, че вчерашната, днешната, а може би и утрешната държава има качества, които ние индивидите, групите и т.н., които я населяваме не притежаваме. Само не разбрах ако това разбират под система къде им е проблемът. Продължих да мисля. И ето, че калъпираният ми при соца мозък стигна до прозрение. Проблемът на системата, сиреч на държавата е в Конституцията, по която или чрез която тя е организирана и функционира. И ме налегна една мисловна логорея.

Сигурно проблемът е в държавното устройство. Били сме Княжество, Царство, Народна република, а в момента само република с парламентарно управление. Остават ни два възможни варианта. Президентска република ала Путин, от който акъл не вземаме. Или министерска република. Каквато май бяхме от 2009 до 2013. Ще трябва да питам ранобудните.

Единната държава, в която не се допускат автономни териториални образувания сигурно не е проблем на системата. Касим Дал, Корман Исмаилов и новата партия „Помак” ще го решат и без тях.

Вероятно не проблем и осъществяването на народния суверенитет. Той вече беше присвоен от протестърите, че и от една политическа партия до преди десетина месеца. Присвояването от отделна личност пък е въпрос на свикване. Колко му е!

Не е проблем да се и да се гарантира живота, достойнството и правата на личността и да се създадат условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество. Е, не за всички. Ама то е до време. Докато Партията и държавата се слеят.

Казано е, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Някой обаче са по-свободни и равни. И тук не е проблемът. В този театър сме участвали. Бързо ще си върнем навиците.

Нещата не опират вероятно и до равенството пред закона. То и кога ли сме били  равни, че сега да протестираме.

 Същото се отнася и до недопускането на ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Щото двадесет и четири години го търпим и нищо не казваме. Не че и преди това явлението е било непознато.

Проблем вероятно има с разделението на държавната власт. Лесно решим е. Ще се слеят законодателната, изпълнителната и съдебната. И по лесно ще се контролират. Взаимно.

Главоболяло от политическият живот, основан върху принципа на политическия плурализъм. Никакъв проблем. Една голяма партия и десетина присъдружни. Така няма да личи, че голямата се обявява или утвърждава за държавна, което привидно може да е забранено.

Ще се наложи да се подобри дефиницията за частната собственост. Неприкосновена е, ама само за наши. Същата хватка може да се приложи и върху днешната икономика, основана на свободната стопанска инициатива.

От този логореен водопад от мисли ме заболя главата. Пък си рекох. Що бе джанъм толкова протести и окупации. Една по-широка Пи Ар кампания от ИД, едно рефендумче с КОСТИН бротски (от немски brot, сиреч хляб)  бюлетини и работата в кърпа вързана.

Не само по тези, ами и по други проблеми на Системата. Сиреч на Конституцията. И като се установи един морал и прозрачност..... Да ти е кеф да запееш!

Забележка: Всяка прилика на болтваните думи и текстове с действащата Конституция на Република България е случайна.