ПРЕДИЗВИКАНИ ДУМИ (15)

Вчера полковникът от запаса Цанко Цанков ме предизвика. С една своя реплика във Facebook. По повод откриването на скулптурната  композиция „Има такава професия – Да защитаваш Родината”(реплика на сцена от филма „Офицери”) пред сградата на Министерството на отбраната на РФ. Г-н Цанков беше написал – „Почнах да пиша, че така са разсъждавали и нашите царски офицери, но се разколебах. Те са служили на царя - немец и затова сме пострадали в две национални катастрофи”.

Ха сега де! Да видиш сламката в окото на вече починалите царски офицери и да забравиш за гредата в собственото - на действащи или от резерва генерали.

За да не бъда голословен ще спомена един свой материал. Писан през ноември 1998 г. Със заглавие „Срамувам се от вас господа генерали!” Поводът – участието в предаването на Валя Ахчиева „Открито” по „Ефир 2” (вторият канал на БНТ- бел.моя) тогавашния военен министър Ананиев, двамата заместници на началника на Генералния щаб (по това време Михо Михов – бел.моя) – Никола Колев и Тенчо Добрев, командващия на новосъздадените Сили за бързо реагиране – Златан Стойков и някой други, по-незначителни персони. Темата – военната реформа. За да не бъда отегчителен ще цитирам само част от текста:

„Лично аз, след чутото и излъченото, очаквах  да чуя от г-н Ананиев и останалите гости сериозни, обективни и аналитични отговори за действителното състояние на Българската армия Но не би братя българи! Всичко бе до болка познато (през 2013 г. нищо в това отношение не се е променило – бел. моя). Синтезирано в едно изречение – правителството, Министерството на отбраната и Генералния щаб правят всичко, което е по силите им. Не чух нищо за: вината на политиците за забавянето на приемането на концепцията за национална сигурност (друг е въпросът за качеството на вече приетата); липсващата военна доктрина; несвършената работа на парламента по определяне на числеността на въоръжените сили в мирно време и при война и тяхната структура; значението на оперативната съвместимост като фактор за приемането ни в НАТО и защо тя не е от фатално значение за страни като Полша, Чехия и Унгария, а за нашата страна е?; ще има ли най- после действена програма на парламента (не на правителството или военното ведомство) за устройване на работа на освобождаваните от кадрова военна служба военнослужещи; каква е ефективността на похарчените през 1996-1998 г. средства на данъкоплатеца за т.нар. „преквалификация” на излизащите от редовете на БА; защо се наказват инакомислещите офицери. Списъкът може да бъде продължен, но едва ли е нужно. От министър и припяващите му генерали и цивилни еднодневки в Министерството на отбраната научих, че:

1.План „2010” се изпълнява успешно;

2.Битовите потребности на армията са осигурени, а който мисли иначе – или не му е работа или не разбира проблема;

3.Ще бъдат освободени заместник-министри, но иначе те били добри професионалисти (що бе "чоджум" ги освобождавате?);

4.За единадесет месеца сме изпълнили четири цели, а за оставащия един месец ще покрием още единадесет и т.н. 
Отговори, издържани в бодряшки дух. И ако това е допустимо за министъра като политическо лице, за да запази стола си, то се питам по какви причини му пригласяха тримата генерали. Питам се „къде беше в този час” най-висшия генерал от Българската армия. Ето защо се срамувам от вас господа генерали. Познавам и трима ви. Питам се защо се съгласихте да изпълните политическа поръчка и да подкрепите с присъствието си политическото кабаре, което разигра г-н Ананиев. Може би, за да не ви помислят за стари генерали и да ви уволнят?”

Нека сега да сравним моите писаници за съвременните генерали с един спомен на царския генерал. Васил Бойдев (1893-1984). От книгата „От поручик до генерал”, ВИ, 2012. Чийто живот, според рецензента на книгата е минал между кавалерията, възстановяването на българската авиация и военната дипломация. Цитирам (стр.274-275):

„Наскоро сред завръщането ми в Скопие (Бойдев е командир на 5-а армия във Вардарска Македония. Сменен е от генерал Кочо Стоянов, който въвлича армията в борба с партизаните – бел.моя) ме посети министърът на вътрешните работи Дочо Христов. Той си спомни, че не съм давал преди съдействие на комисаря Белев за изпращането на евреите в Германия, тоест в концлагерите! Отговорих му:

- Аз съм учил за генерал, а не за джандарин!

.........                                             

В първите месеци на май (1944 г. – бел.моя) изпратих до военния министър телеграма с приблизително следното съдържание: не за първи път съм обиждан и обвинявам (по повод обидна телеграма от министъра на войната генерал Русев – бел.моя). Аз дълга си и войнишката си клетва съм изпълнил. Моля да бъда освободен от длъжността, която заемам и зачислен в запаса...

Генерал Попдимитров, командир на 14 пехотна дивизия също подаде оставка...

Нашето поведение предизвика реакции вътре в страната и навън. Двама български генерали на действителна служба се бяха осмелили да хвърлят камък в блатото. Българският пълномощен министър в Швейцария изпрати легационния си секретар в София, да разбере истината за оставките...”

Драги ми Цанко,

Такива са били царските офицери. Възпитани да обичат България. Не че и между тях е нямало негодяи.

Ама колкото и да се напрягам, не мога да си спомня за днешен генерал, който да не е осребрил военната си кариера в политическа такава. Разбира се всеки според таланта си! Един по-малко, друг повече. Не споменавам имена и партии. Защото ни чакат светли празници. Рождество.

Дано да доживея да видя такава постъпка и сред съвременния български генералитет.

Ха дано! Ама надали?