Българските режисьори на политическите партии съвестно
са изучавали Джин Шарп. [1] Макар че няма да срещнете името и теориите му в
коментарните телевизионни и радиопредавания или на страниците на вестниците. В
опитите да бъдат обяснени протестите в България. Като мантра се размахва тезата
за събудилото се гражданско общество в страната. А причините са икономически
(февруари 2013) или морални (няколко дни след съставянето на правителство на
Орешарски, че и до днес). Дали това е така?
Следвайки логиката на Шарп, анатомията на
протестите се крепи на наличието на:
• обществен
проблем;
• режисьори;
• политически
демагози, които обещават веднага да решат проблема;
• лица,
готови да протестират и
• „приятелски”
средства за масова информация.
Проблемите биват истински или мними. Истинските се
коренят в присъщите за всяко общество икономическо и социално неравенство,
престъпност, корупция, лошо управление като резултат от чиновническа глупост и
т.н. Ако няма проблем той трябва да бъде измислен. Например назначаването на
Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Когато проблемът бъде активиран, той се превръща
във фундамент и източник на енергия за протестите. Това обаче не е достатъчно.
Ако беше така българите щяха да излязат на улицата, когато правителството на
Димитър Попов освободи цените на стоките, а премиерът ни призова – „За Бога
братя, не купувайте!” Или срещу правителството на Любен Беров, в което част от
министрите си бяха откровени некадърници (например на здравеопазването), а
назначенията им – откровени задкулисни договорки между БСП, ДПС и отцепниците
от СДС. Да, ама не! Както казва Петко Бочаров.
За протестите са необходими режисьори. От
предкулисието, както в първите години след 1989 г. Или от задкулисието – както
тези през 2013 г.
Те трябва да хиперболизират проблема до такава степен, че той да бъде възприет
като „непосредствена опасност” за индивида и социума. Някои биха ми опонирали,
че проблемът може да е с опасен генезис изначално. И биха ми цитирали
Виденовата зима на 1997 г.
Ще си позволя да не се съглася с опонентите си. По време на тази криза също
имаше режисьори. Които не позволиха бързо съставяне на ново правителство от БСП
след оставката на Жан. В края на 1996, когато и президента Желев беше съгласен.
И които предизвикаха банковата криза. В последния случай беше задействан
законът за „самосбъдващото се пророчество” на Мъртън. Ама това е друга работа.
Не твърдя, че режисьорите в двата случая са едни и същи. Пък и не ми е дадено
да ги зная поименно. Само че действията им бяха синергични.
Протестите не са възможни и без наличието на
политически демагози, които да ги яхнат. Като обещаят, че ще решат бързо и
всеобхватно проблемите, които са ги предизвикали . Не е задължително да си
изпълнят обещанията, когато постигнат мисията на режисьорите. Демагозите трябва
да бъдат харизматични, амбициозни, безпринципни и продажни. Тук ще се въздържа от
коментари и имена, за да не бъда съден.
Всеки съвременник на събитията от последните 24 години вероятно може да спомене
поне няколко.
Няма протести без протестиращи граждани. Техният
социален състав зависи от действителния или мнимия проблем. В някои случаи това
могат да бъдат обществените маргинали – бедни пенсионери, бездомници, скитници, клошари, анархисти или
мизантропи по рождение, неудачници или хора, озлобени на целия свят. В други
случаи са хора от средната класа или т.нар. „креакласи” (от английски Creative
- творчески, градивен, съзидателен
и Class – социална група, класа). [2]
Сред представителите на креативната класа са хора на изкуството, студенти,
специалисти по маркетинг, учени и инженери, специалисти по връзки с
обществеността. Те са люде на знанието, мислят творчески, а част от тях са
способни да вземат нестандартни решения. "Креаклесерите" притежават
силно развито чувството за индивидуалност и лична свобода. Групата им най-често
е материално осигурена, а средната възраст на членовете е от 20 до 45 години.
Имат самочувствието, че са единствените, които могат да задават дневния ред на
обществото - политически, икономически или морален. И че могат да формират
общественото мнение и да бъдат пример за подражание. Съставът на протестиращите
може да бъде комбинация от горните две групи. В съотношение според случая. В
настоящите протести в България преобладава втората. Както я нарече г-н Президента
– на „красивите, образованите и можещите”. Или нещо подобно.
За медиите също ще бъда лаконичен. Те трябва да бъдат
с национално покритие. А ако не е възможно, е желателно да достигат до възможно
най-голяма зрителска, слушателска и читателска аудитория. И поне по няколко
пъти дневно. В този смисъл, в главата ми се е набила една песен, излъчвана от
националната телевизия през 90-те години на миналото столетие като символ на
протеста . Май бе беше „Стената” на Пинк Флойд. Като че ли скоро я слушахме на
стадион „Васил Левски” в спектакъла на Роджър
Уотърс. Гарнирана с надписа „Оставка”. Сигурно е било случайно.
Толкова за анатомията на протестите. Няколко думи и за
физиологията им. Приема се, че преминава през шест етапа. [2]
1. „Иницииране на протеста” - проблемът, по който ще се протестира трябва
да бъде или да изглежда скандален и да
предизвиква справедливо обществено възмущение.
2. „Подпалване на протеста” – първите протестиращи са
на улицата. Могат да бъдат студенти, футболни агитки и др. Понякога и маргинали
срещу заплащане. Брандът на протеста е един. Могат да бъдат и няколко. Например
„Оставка”, „БСП в Сибир”, „Мафия” и т.н.
Ако са няколко, единият трябва да доминира. Средствата за масова информация
подгряват аудиторията. Цялата или тази, до която имат достъп. Как? Няма да
обяснявам. Гледайте телевизия.
3. „Окупация на
улици/ площади или и на двете”. Не е важен броя на протестиращите. Важно е да
нарушават обществения ред. И да предизвикат правителството и органите на реда.
Ако може към насилствени действия. Средствата за масова информация масово
„дезинформират”. За размерите на протеста и за исканията на протестиращите.
4. „Падане на сакралната жертва”. Властта не издържа
на предизвикателствата. Протестът се окървавява, което не означава, че трябва да
има жертви в прекия смисъл на думата. Достатъчно са няколко посинени физиономии
или пукнати глави. На протестиращи и на полицаи.
5. „Оставка на правителството”. Управляващите се
разкайват за използваната сили и подават оставка.
6. „Избори”.
Понеже този театър сме го гледали в България (за
последен път през февруари 2013
г.) за пети и шести етап съм лаконичен. Всеки може да ги
дописва според вкуса си.
Завършвам коментара си по протестите с един призив:
„Актьорите са ясни! Режисьорите, дайте режисьорите!”
В заключение ще призная, че не съм изучавал академично
Джийн Шарп. Познанията ми са от български и руски Интернет източници. Когато
трябваше да уча английски писах дисертация. А е добре известно, че две дини под
една мишница не могат да се носят. Или поне аз не можах.
В този смисъл имате пълното право да ме отричате,
критикувате или допълвате.
Като се замисля обаче, в описаните анатомия и
физиология на протестите има нещо страшно. Според някои военни теоретици това е
първата фаза на войните от ново поколение. При тях след етап четири следва фаза
две - граждански размирици, които прерастват в гражданска война. И дават повод
за фаза три - намеса на външна сили. За укротяване (умиротворяване) на
опърничавите. И за смяна на режима!
Боже опази България от подобен сценарий.
[1] Джийн Шарп е световен експерт по ненасилствени
революции и често е наричан „Макиавели на ненасилието” (докторска дисертация
през 1964 г.
на тема „Ненасилствени методи за свалянето на режими”. Като учен и преподавател
Шарп успява да покаже, че ненасилствените действия и силата на хората могат да
бъдат двигател на политически промени. Публикациите на Шарп за ненасилствената
борба служат за основа на много социални движения по света – от джунглите на
Бурма до улиците на Сърбия и Египетския площад Тахир по време на Арабската
пролет. Цитира се по „Джийн Шарп – за
ненасилствената гражданска съпротива” (превод от английски език - Рослава Стоянова), http://openom.eu/bg, последно
посещение на 17.09.2013
[2]Виктор Каменев, Оранжевая революция. Инструкция по
аннигиляции, цитира се по http://topwar.ru, последно посещение на 15.09.2013
Няма коментари:
Публикуване на коментар