Стой!Кръгом!Към себе си....

Когато написах материала за доктрините, мислех, че ще бъда разбран! Уви! Бях директно нападнат – “Поредният сърдит доцент, по начин на мислене останал в 20 век. Прочел едно изречение от някоя доктрина и започнал да плюе, ами да беше участвал по-активно в написването й”. От един анонимен Doctrine man в сайта pan. bg. В същия сайт, други направиха алюзии с бойната готовност на войските от времето на Варшавския договор. Трети ме подкрепиха. Изобщо започна явлението “накокържване”, по думите на експремиера Бойко Борисов. Сред иначе безропотно приемащите реформите и трансформациите български войни. В продължение на 24 години. Освен, ако не ги засягаха/засягат в момента на въвеждането им.
Когато пишех “Ах доктрини, ах доктрини, толкова измислени неща...” и когато отговарях на част от нападките и през ум не ми е минавало да възраждам миналото. Защото съм го живял и му познавам и меда и жилото. И по причина че не само на възрастните като мен е присъща ретроградността. Познавам ретрогради по на 30-35 години.
Мислех си обаче, че не е необходимо да преписваш действащи доктрини, публикации, стандартизационни документи и др. издания на Алианса. След като си ги ратифицирал. Просто трябва да се преведат от оторизирани преводачи, да се издадат и да се изпълняват от щабовете и войските, за които се отнасят. Защото “Аньовите” доктрини, не са доктрини на Българската армия. А зле преведени и побългарени натовски документи. Между другото не ви ли прави впечатление, че последните документи на алианса, за разлика от тези от края на миналото столетие преливат от думи. Не от съдържание.
Спомнях си, че от доклада на най-старшия български военен на тема “Развитие и използване на националните отбранителни способности по трите мисии на въоръжените сили“ не получих информация за съвременните рискове за международния мир и сигурност, различни от тези, които са ми известни от преди доста години. И които, приблизително същите, без “Арабската пролет“ може да откриете в дисертации на мои докторанти. Защитени през 2004 и 2010 г. Трудовете са на разположение в библиотеката на академията.
Мислех си също, че доктрини боеспособност не правят. Както и натрупване на боен опит от охрана на “вътрешни периметри”. От цитирания по-горе доклад ми стана ясно, че сертификацията на декларираните сили в НАТО било с "условности и дефицити". Какво ли означава това? В този аспект се присетих и за думите на премиер-министъра на Люксембург Жан-Клод Юнкер в интервю за Der Spiegel, цитиран от Süddeutsche Zeitung. Цитирам - “Възможно е, тези, които мислят, че вечният въпрос за войната и мира в Европа е завинаги погребан, да грешат. Демоните не са изчезнали, те само са заспали”. Според премиер-министърът се наблюдават явни паралели с 1913 г., когато множеството граждани на стария континент се надява, че в Европа никога повече няма да има война. И се сетих, че армия, която забравя за реалните бойни действия, губи своето отбранително значение. Още повече, когато над оперативните способности на войските надделяват икономическите и/или финансови съображения.
Тъжни размисли. Но събития от 25 март ме върнаха към не по-малко тъжна действителност.
Първо. Попадни ми един проект за документ. Издание на Сухопътни войски. От януари 2013 г. С претенциозното заглавие “Тактики, техники и процедури на батальонна бойна група”. Рекох си – най-после! Нещо за практиката! Да, ама не! Защото:
• Има обем от 640 страници и се питам какво е? Полеви наръчник, дисертация, учебник или хабилитационен труд? И не мога да си отговоря;
• Е изпълнен с изречения от типа, цитирам – “ролята на батальонната бойна група е да води бойни действия и да печели боеве върху всяка част на бойното поле”, тя “обединява усилията на своите бойни, за бойна поддръжка и логистично осигуряване елементи с цел изпълнението на тактически мисии, като част от операция на бригада или Сухопътен компонент”, “механизираните (и бронетанковите батальонни бойни групи? са съществена част от Сухопътните войски (СВ) за провеждане на продължителни общовойскови сухопътни операции”, “служат като средство за възпиране на въоръжен конфликт и притежават способности за развръщане в регламентираните срокове при различни условия на обстановката за провеждане пълния спектър операции”, “разработва СОЗМ (Списък на основните задачи за мисия – бел. моя. А какво означава?, въз основа на своите военновременни планове и външни директиви, заповеди и указания”, участва във “формиране на сигурна окръжаваща среда, незабавно реагиране на криза, доминация в сухопътни операции и осигуряване на поддръжка на органите за държавно управление и на населението”, “благодарение на нейната структура и нейната възможност да приспособява механизирани (танкови и други. А откъде ще ги вземете танковите?? – бел. моя) формирования към оперативните изисквания, тя е изключително подходяща за противодействие на сили, враждебни на Р България и нейните съюзници” и да не продължавам;
• Преминаването през бойния ред на собствените войски – при настъпление срещу преминал към отбрана противник или при отхождане, след неуспешни боеве е означено като “преминаване напред и назад”;
• Се използват шприц-ампули с антидот срещу нервнопаралитични отровни вещества, които не се произвеждат от 20 години насам;
• Снабдяването с материални средства “клас II – медицински”, които “могат да бъдат класифицирани/изискани като рутинни доставки или незабавни доставки” се извършва “като за рутинните заявки” батальонната бойна група “изпраща заявката си за подвоз на материални средства VIII клас до медицинския пункт на бригадата/ G 4“. Да де, само че клас VІІІ е на САЩ, а не на НАТО. И как така клас ІІ в рамките на три стандартни реда се “трансформира” в клас VІІІ?
За да завърша, ще спомена, че документът може и да замислен с добри намерения. Но е лошо изпълнение. Независимо от количеството на използваната, май за преписване литература. Което е впечатляващо - ТРИДЕСЕТ И ТРИ броя FM-и. Които също са американски, а не на НАТО. Между другото текстът е полезен за упражнения на студенти по българска филология. За разбори върху писането на български език.
Второ. Генерал Патрик дьо Розие, председател на Военния комитет на ЕС ми напомни, че обединените военни сили на Европейския съюз са химера. Толкова, колкото бяха и тези на Западноевропейския съюз. Той май, че не съществува. Подчерта, че в сравнение със САЩ имаме повече войници – около 200 000. Колко са ефективни поотделно армиите на ЕС не каза. Препоръча регионални отбранителни клъстери при запазване на националния суверенитет. Интересно е, ние в кой клъстер ще попаднем? Няма да учудя, ако утре чуя подобни констатации и по отношение на “интелигентната отбрана”, сиреч за кооперираното придобиване на определени ресурси. Или за логистичната и медицинската многонационалност в бойни операции на алианса. Каквато не видях и в двете войни срещу Ирак!?
Трето. Прочетох в otbrana. com, че в НАТО има 20 центъра за анализи на кризи, а само в България е единствения експерт за управление на кризи и реагиране при бедствия, аварии и катастрофи. Ако вярвам на Спиридонов, така е казал директора на българския Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способите на НАТО за управление при кризи. Центърът щял да има статут на международна военна организация. Акредитирана до края на 2013 г. от НАТО. Дай Боже, акредитацията да не е като на нашия Регионален център за обучение по логистика. То новият център ми прилича на място за приютяване на верни хора и харчене на пари на данъкоплатците Ама, нейсе! Изграждащата се структура нямала да има оперативни функции. Щяла да предоставя експертиза (Този израз, политиките и входирането са “бисерите” на българския политически новоговор – бел. моя), да обучава, да подготвя и да разпространява поуки от практиката. Единствен в НАТО. Дано експертизата му не е като тази, която проспа “Арабската пролет”, скъсването на язовирната стена до с. Иваново, Кипърската финансова криза и т.н. А поуките – като тези от мисиите ни в операции на НАТО.
Мога да продължа и с други нерадостни актуални констатации. С които медиите изобилстват.
Мисля си обаче, че е време някой в Българската армия да подаде команда "Стой! За да спрем всички. И да се запитаме какво причинихме на Българската армия? За 24 години реформи и трансформации. Без условности, дефицити и замитане на истината под политическите черги.
Следващите команди трябва да са – "Кръгом!Към себе си!"
За се върнем към проблема за военната сигурност на страната. Както я повелява Конституцията. А защо не и член 3 на Североатлантическия договор.
И към собствените си военни традиции.....

ПОКАЯНИЕ Отворено писмо до о.р. генерал лейтенант и бивш министър на отбраната Аньо Ангелов

Г-н Ангелов,

В част от публикациите си в otbrana.com Ви критикувах, като се стремях да запазя добрия тон. В крайна сметка съм служил с Вас в Генералния щаб на Българската армия и спомените ми от това време не са само черни. Никога не съм отричал заслугите Ви за изработката на първия закон за отбраната и въоръжените сили, за това, че макар и с пет години закъснение (не по Ваша вина), приведохте акта за създаването на Военна академия в съответствие с днешното българско законодателство, за въведените от Вас нови магистратури във военното дело, които по не зная чий съвет тази година „оптимизирахте” и т.н. Но вчерашното Ви интервю пред Тодор Токин, публикувано в „Българска армия” ми дойде в повече. И по-точно тези Ви думи (да се надявам, че Токин ги е предал точно):

„Не смятам, че съм вземал погрешни решения. Смятам, че ние управлявахме в много труден период, в безкрайно трудно време на дълбока финансова и икономическа криза.

Единственото решение, което на практика взех сам, беше за въвеждането на възраст за пенсиониране, за което информирах Съвета по отбрана..

Не мога да приема за достойни нападките и искрено съжалявам онези колеги, които са си сложили едни непрогледни черни очила и само критикуват, въпреки че точно тези хора бяха командващи видове въоръжени сили и зам.началници и началници на генерални щабове, които допуснаха армията да намалее от 1997 г. насам от 120 000 до 44 000, да съкратят повече от 40 гарнизона. Аз не съм вземал участие в тези решения.

Естествено, че има (Токин го пита за слабостите, които е допуснал – бел. моя). Нито аз, нито който и да е член на моя екип не може да не ги признава. Но ние се опитахме да дадем дългосрочна визия и стабилност в армията, която през последните години се разтърсваше от резки реформи, в голямата си част на парче, без дългосрочна визия (да виждате признание за грешки – бел. моя)”.

Оказа се, че и аз, служил с Вас близо петилетка, не Ви познавам. Вие сте се влюбили толкова в себе си  г-н Ангелов, или по-точно в собствена си непогрешимост, че не намирате сили да се покаете. А на Вашите години и при постовете, които сте заемали, вероятно има за какво. Нека Ви припомня някой неща.

Например за това, че старателно прикривате факти от собствената си биография. Вие не сте завършвали отбранителния колеж на НАТО. Нищо че доскорошният Ви душеприказчик от Дирекция „Управление на човешките ресурси” Ви направи член на една неправителствена организация с доста дълго име – АЗКОН. Сигурно си спомняте, че като подполковник сте удостоен да учите в Генералщабната академия на Въоръжените сили на Съюза на Съветските социалистически републики. Защо се срамувате от това? Даже съюзниците ни от САЩ имат високо мнение за нея. Или се срамувате от факта, че за да се учи там, бе необходима благословията на Военния отдел на ЦК на БКП, оглавяван от небезизвестния генерал полковник Велко Палин?

Няма ли да се покаете за политическото си номадство г-н Ангелов? Лично аз Ви помня от 14-я конгрес на БКП. И най-вече от заседанието на Централната контролно-ревизионна комисия на ЦК, на която и двамата бяхме членове. И седяхме един до друг на първото й заседание в бившия Партиен дом. Да не би да сте забравили как се суетяха генерал полковниците Василев (шеф на ГУСВ) и Зикулов (шеф на РУ-МНО), когато си попълваха имотните декларации? Може би Ви е избледнял и спомена за подскачанията на площада пред храм-паметника „Александър Невски”. В едно със социалдемократа и бивш секретар на „другаря” Александър Лилов, Александър Томов. Гледката не беше много красива. Спомняте ли си за обещанията, които давахте за процъфтяването на Българската армия по ReTV (днес закрита). Заедно с Николай Радулов, бивш секретар на МВР. Който не знам защо остана зад борда на Бойковото правителство? А аз взех тогава, че Ви повярвах. И помолих благата Ви съпруга, казвам го без грам ирония, да ми даде телефон, за да Ви се обадя. Не съжалявам, че не го направих. Макар че на предизборния Ви сайт пратих някои свои военномедицински разсъждения. Които сигурно заминаха в електронното кошче за боклук.

Не съжалявате ли г-н Ангелов, че подкрепихте един генерал, а за мен ренегат, Любен Пехливанов в усилията му да ликвидира Медицинско управление на Генералния щаб на Българската армия. За какво го направихте? Вярно е, че решението бе изпълнено от Михов, но то беше взето от Съвета на началник щабовете на „железния” генерал, чийто заместник бяхте. Апропо, приличат ли си структурите на Кралската военномедицинска служба на Сухопътни войски и българската. И ако не, какво направихте, за да ликвидирате националния управленски „принос” към военномедицинското дело на НАТО, наречен Военномедицинска академия. Все пак изкарахте пълния си мандат на военен аташе във Великобритания и кое що назнайвате?

Не заслужава ли покаяние и неуспехът Ви да ликвидирате дълговете на ВМА. През 2010 г. докладвате на премиера Борисов (стенографски запис от 14 април 2010 г., публикуван в сайта www.capital.bg/getatt, последно влизане на 26.01.2012), че той е в размер на  89 млн. лева. Между другото в отсъствието на началника на академията. Защо? За целия си мандат успяхте да свалите дълга до 60-на милиона. В крайна сметка колко бяха и колко са дълговете на ВМА г-н Ангелов? И за какво са направени?

Не е ли нужно да се покаете и пред безквартирните офицери за непостроените оборотни жилища? Или пред целокупното войнство, за провалените програми за превъоръжаване? Не защото липсваха пари, както бихте казали. А заради неразумно харчене на бюджетните средства. В тази не смятате ли за необходимо г-н Ангелов да ни дадете отчет колко пари изхарчихте Вие и Вашите предшественици за финансиране на здравеопазването във въоръжените сили? Веднъж чрез вноските към НЗОК и втори път -  чрез бюджетните трансфери към ВМА. Ще опровергаете ли данните от одит на Сметната палата (одитен доклад № 0200001407, приет с решение на Сметната палата № 147 от 12.06.2008 г.), според който утвърдените разходи за 2006 г. са в размер на 33 128 000 лв., а към 31.12.2006 г. общият размер на коригираните разходи е на стойност 111 775 000 лв. Сиреч разходите са с близо 80 млн. повече. Или не знаехте за него? Ще опровергаете ли и собствените си финансови органи,  според които (Доклад за изпълнението на бюджета от Министерството на отбраната за 2011 г. публикуван в сайта http://www.mod.bg), бюджетът на ВМА за 2011 г. отново надхвърля 100 млн. лева. Да не би от приходи от НЗОК? И за какво се разходват тези пари? За да подкрепяте родната здравна система? Та това е управленски нонсенс г-н Ангелов. Да не би да го научихте във Великобритания?

Спирам до тук.

След първородния грях на праотците ни, всички сме грешни г-н Ангелов.

На младите по им отива да забравят да искат прошка за грешки или да се покайват за стореното.

Но на такива като мен и Вас – не! Защото сме попрехвърлили на жизненото поприще средата.

Покайте се г-н Ангелов! Публично! Пък може и да Ви простим.

ЗА СПОМЕНИТЕ И ....

За тези спомени загатнах в писмото си до Българската офицерска легия, публикувано и в otbrana.com. Реших да предоставя пълния текст. Прочетете го и се убедете, че под слънцето няма нищо ново. Или почти нищо.

Ние, хората на 42 години, обикновено рядко се връщаме към спомените, защото все още се чувстваме млади, градим планове, гледаме напред...Не че не случва и обратното. Но това става обикновено на чашка и раздумка със стари приятели от службата. И макар в последните месеци да не съм се виждал с тях, в мислите си все по-често отивам към миналото – и по-далечно и по-близко.

Спомням си един крайграничен гарнизон с неговото южно очарование, гостоприемни жители, традиционното му безводие и безкрайните нощни тревоги за проверка на бойната готовност... (Визирам гр. Елхово и 12 мсп – бел. моя).

Спомням си за своите пациенти, чиито имена отдавна съм забравил, както и за някои от тях, които и до днес ме помнят и при среща ми казват „Здравей докторе”; за безсънните дни и нощи при ликвидиране на една грипна епидемия; за сухата есен на 1982 г., когато по време на учението „Щит” хепатитът и дизентерията ни шибаха като бич, когато забравяхме за сън и храна и като по чудо не се заразихме и заболяхме...

Спомням си за въпроса на моите деца, когато бяха малки, „татко, кое е нашето родно място”; за честите къси или дълги раздели със семейството; за четирите служебни апартамента, в които живяхме в различните гарнизони; за изплатените повече от 2000 лв. наеми; за олющените от пренасяне мебели; за това, че доскоро бях лишен от право на собствено жилище, а моите съученици в Сливен бяха построили вече и вили...

Не мога да забравя и тихите, повечето безмълвни упреци на съпругата ми, че заради мен смени много работни места и не можа да се реализира като лекар, за тъгата в очите на сина и дъщеря ми, когато се разделяха с добри другарчета и тръгваха да търсят нови.

Спомням си, че никога не съм живял бедно, но и не съм си позволявал луксове, че задълженията ми към държавата са над 14 000 лв., а спестяванията ми – пет пъти по-малко...

В тоя ред на мисли мога да продължа. Но не искам. От всичко преживяно не се оплаквам и отказвам и никому не се сърдя за съдбата си. Защото доброволно поех пътя на военния медик и защото, ако бих могъл да го извървя отново, навярно щеше да е същият.

Думата ми е за друго. За горчилката, която остави в душата ми написаното, че един заместник командир на полк е по-добре финансово осигурен от цивилен заместник-министър, а старшина на рота – почти колкото главен експерт в гражданско министерство. Това са твоите думи Орлине! Извини ме за интимното обръщение, но си го позволявам, защото и двамата сме живели в един и същи град, бродили сме по хайдушките му поляни, учили сме и сме завършили една и съща гимназия с възрожденско име и дух. Та тия думи ме накараха да погледна в служебните си записки от по-ново време и да си спомня:

- че само през тази пролет уволнихме по собствено желание шестима млади лекари (назначени през 1989 г.), всеки от които върна  в бюджета на държавата стипендии, получени от МНО в размер от 3 до 4000 лв.;

-  че има и много други рапорти за уволнение на медицински офицери с по-дълъг стаж и по-голям професионален опит, което е изтичане на мозъци от армията;

-  че базовите заплати на медицинските специалисти в МНЗСГ се движат от около 250 до 1200 лв., а аналогичните в МНО – от 360 до 800 лв. , а що се отнася до допълнителните надбавки – има ги и в двете ведомства, но не му е тук мястото да спорим за това.

И тези факти ме смутиха. Защото виждам една тенденция на отлив от военномедицинската професия, а си съгласен, че няма боеспособна армия без здрав тил, чиято неразделна част сме ние – медиците. Смути ме и друго - твоята статия ни прави лоша услуга, като в очите на обикновения човек отново ни издига в ранг на облагодетелствана каста в обществото. Аз съм лекар и офицер и искам да ти кажа, че никога не съм размахвал „шофьорските заплати и емоциите покрай тях”. Знам, че хазната на България е почти празна и не искам да бъда този, който я изтупва за себе си, или чрез служебното си положение - за хората от своята гилдия. Защото освен всичко съм и обикновен гражданин на тази държава и следователно равен с другите.

Но като твърдя, че българският военнослужещ не живее на границата на бедността, все пак няма да се откажа от правото си да търся справедливо решаване на неговите социални и граждански интереси – разбира се в областта, в която съм специалист. Защото е известно кой страда най-много в условията на икономическа криза. Поне от историята. Или забравяме, че военният е държавен служител, а не предприемчив бизнесмен.

Васил Биков казва, че „истината не притежава свойството да достига до всяко ухо, не всяко ухо може да я чуе”. Но истината казана от теб Орлине във вестник „Народна армия” положително е чута – от едни като мен с горчилка, от други – със злостно задоволство, защото подхранва тезата за пълните ни с „пари шапки”.

И ти и аз сме офицери и професионалисти. Всеки в своя бранш. За това те моля, когато стоим между емоциите и реалностите да бъдем такива. Истината никога не е крайна, още по-малкото – едностранчива. И ако я покажем като такава рискуваме да вбием клин между народ и армия. А дали това е полезно в днешното време на политически делби и пристрастия, те оставям да си отговориш сам.

Извини ме, ако в тези (не)канени размисли с нещо съм те засегнал.

МЕСИЯ НА ВОЕННАТА НАУКА* (пълен текст)

Със своето приветствено слово към академичния състав, слушателите и студентите от Военна академия „Г.С.Раковски” по повод 100 годишнината от създаването й (20.04.2012 г.), министърът на отбраната Аньо Ангелов даде сериозна заявка за нов месия на военната наука. За целта, довчерашният генерал-лейтенант и възпитаник на Генералщабната академия на СССР напомни на присъстващите заслугите си за обогатяване на военно-теоретичната мисъл.

„Както не веднъж съм заявявал, включително и в моята встъпителна лекция при откриването на учебната 2011 – 2012 г. през септември миналата година тук пред вас, всичко това ние осъществяваме в съзвучие с  осъвременената стратегическа концептуална рамка: Стратегията за национална сигурност, Националната отбранителна стратегия и Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили, Стратегия за използване на въоръжените сили и т.н.

На тази концептуална основа бяха разработени редица реални, допълващи документи, в т.ч. и Планът за развитие на Въоръжените сили, въз основа на който в момента се извършват сериозни реформи в тактическите звена. Тези реформи неизбежно засягат и военно образователната система и поставят на изпитание нейните способности за адаптация и приспособяване”

След което обяви как ще спаси военната наука.

„Бих препоръчал на изключителните преподаватели на академията да затворят завинаги старите си лекции и помагала......... Отърсете се от мисленето с категории, останали в миналото. Превърнете стратегическите документи, за които говорих, във ваши настолни книги.......”.

Простичко и ясно. Не мислете, а папагалствайте г-да преподаватели написаното от Аньо Ангелов и неговите помощници. Така ще бъдете в крак с актуалните политически възгледи за войната и мира на „.. най-успешния политико-военен съюз..”. Ще ви бъдат гарантирани и работните места.

Само че аз не желая господин генерал-лейтенант. Не желая да папагалствам скудоумните постановки на стратегическите документи. И за да не бъда голословен ще цитирам част от пространното  словоблудство в тях в областта на военната медицина.

„......На Военномедицинската академия, респективно на Военномедицинската служба на Въоръжените сили, се възлагат отговорности по осъществяване на първична извънболнична и болнична помощ, профилактика и рехабилитация на военнослужещи, членове на техните семейства, цивилни служители, граждански лица, проверка за годност за военна служба, научноизследователска и практично-приложна дейност в областта на психичното здраве, както и на психологически подбор на военнослужещи и цивилни служители.

... Освен това се възлагат и специфични задачи за разработване и прилагане на модели за медицинско осигуряване при ситуации с голям брой ранени и болни, защита на Въоръжените сили и населението от ядрени, химически и биологически поразяващи фактори, провеждане на специализации и обучение по военномедицински и медицински специалности, обучения за професионална квалификация, военен здравен контрол и контрол на заразните заболявания.

..... Важна задача е осигуряване на принос в операции зад граница с военномедицински контингенти. Нейна е отговорността за изработване на концепции, стратегии и план-програми в областта на медицинското осигуряване за постигане на оперативна съвместимост с армиите на други страни – членки на НАТО.

... Включването на специалисти по хирургия, ортопедия и травматология, анестезиология и реанимация и други от болничните структури на Военномедицинската академия в екипи за работа във военни болници с международно участие определя ролята на Военномедицинската академия за медицинското осигуряване на мисиите на НАТО и е от голямо значение за общия национален принос към операциите.

... За изпълнение на тези задачи в състава на Военномедицинска академия влизат многопрофилни болници за активно лечение, болници за рехабилитация, специализирани центрове за ядрена, химическа и биологическа защита, за психо-профилактика, за военна епидемиология и хигиена и др.

... Важен елемент от тази структура е и военномедицинският отряд за бързо реагиране, който изпълнява задачи по подготовка на военномедицински специалисти за участие в мисии, поддържа полева болница „Роля 2“ за осигуряване действията на механизирана бригада в операции.

... Във връзка със сценариите за вероятно използване на войските особено внимание се отделя на развитието на способности за полево медицинско осигуряване на войските по стандартите на НАТО за участие в операции и мисии зад граница.

... Това се изразява в щатно изграждане и комплектоване със съвременни средства на съответни полеви медицински формирования („Роля 1“ за поддръжка на звеното батальон/дивизион), които да осъществяват ешелонирана лечебнодиагностична, превантивно-медицинска и психологическа помощ в съответния обем. Броят на тези формирования се предвижда да бъде до 90, като тези в механизираните бригади ще бъдат напълно оборудвани за полево разполагане при мисии..” (по Бяла книга за отбраната и въоръжените сили на Република България, Медицинско осигуряване, стр.69-71)

 „... Медицинското осигуряване е многостранна дейност, насочена към опазване, укрепване и възстановяване здравето на личния състав на въоръжените сили и е отговорност на Военномедицинска академия. В системата на медицинското осигуряване Военномедицинска академия взаимодейства с органите по планиране на медицинското осигуряване в Министерство на отбраната и медицинските сектори в щабовете на оперативно ниво.

... На тактическо ниво в съединенията се създава длъжността „медицински съветник”, който е офицер по планиране на медицинското осигуряване

... Медицинското осигуряване се реализира на смесен принцип от медицински специалисти (лекари, медицински сестри, клинични лаборанти и др.), които са от квотата на ВМА в длъжностните разписания на военните болници, към които са районирани медицинските пунктове във военните формирования и от немедицински състав (шофьори, санитари и санитарни инструктори без медицинско образование), който е от длъжностното разписание на тези формирования. Органи по планиране на медицинското осигуряване се предвижда да функционират в щаба на Съвместното командване на силите и в щабовете на трите вида въоръжени сили.

... А. Способности, които е необходимо да бъдат поддържани и развивани:

·              способност за медицинско осигуряване Роля 2 – лека;

·              способност за извършване на авиомедицинска евакуация;

·              Б. Способности, които предстои да се изграждат:

способност за медицинско осигуряване Роля 2 – усилена – след 2014 г...” (по Министерство на отбраната, План за развитие на въоръжените сили на Р България, С., 2010, стр. 21 и стр. 31-33).

 „... През 2010 г. Военномедицинска академия участва активно в медицинско осигуряване на български контингенти. През този период са комплектовани, подготвени и изпратени 11 екипа за полеви лечебни заведения с обща численост от 55 човека за работа в Испанската полева болница в гр. Херат, Многонационалната полева болница в гр. Кабул и Многонационалната полева болница в гр. Кандахар – Афганистан. До края на 2010 г. продължи участието на специалисти от ВМА в медицинското осигуряване на българските подразделения, участващи в мироопазващи операции в Босна и Херцеговина и Афганистан.

С цел постигане на оперативна съвместимост, структурите за извънболнична и болнична помощ и тяхната дейност се приведоха в съответствие със стандартите на нашите съюзници от НАТО. Основното предизвикателство пред ВМА, с оглед повишаване качеството на живот на военнослужещите и гражданските лица обаче, остава модернизирането на медицинската служба в условията на недостатъчно финансово осигуряване...”. (по Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на Република България през 2010 г.).

„... 111. Медицинското осигуряване, като част от логистичната поддръжка, има за задача опазване здравето на военнослужещите, чрез прилагане на мерки за поддържане и непрекъснато подобряване на физическото и психичното им състояние, профилактика на болести и наранявания, лечение и рехабилитация на вече възникнали заболявания...” (по Министерство на отбраната на Република България, Национална отбранителна стратегия, проект, С., 2011).

В съдържателен план, цитираните текстовете могат да бъдат оценени като компилация от ноторни военномедицински истини и псевдонаучно многословно говорене. На мен те не ми казват нищо. Но зад тях наднича една беда. Бедата на липса на истинско военномедицинско познание.

По тази причина, г-н министре, няма да изоставя нищо от старите си парадигми и новите поуки от последните двадесет години. Опитвал съм се и ще се опитвам да надниквам и в бъдещето. Нищо, че най-дълбоките стратегически промени от Френската революция до разпадането на Съветския съюз са се случили непредсказани.

В опитите ми да провидя бъдещето не са ми нужни нито нонсенсната категория „интелигентната отбрана”, нито „всеобхватния подход”. Впрочем последният термин не ви ли напомня за програмните документи на Българската комунистическа партия.

И накрая. Няма да спра да мисля г-н министре. Критично. Колкото и усърдно да се мъчите да ни отучите от това. Ще завърша с една мисъл на Виктор Черномирдин (1938 - 2010 г.), министър председател на Руската федерация в периода 1992-1998 г. - "Искахме да стане както трябва, а то стана, както обикновено.” Спомняйте си я г-н Ангелов. Поне докато сте министър.

 * Месия, м., мн. месии (от еврейски през гръцки - буквално "помазан") - спасител, избавител. В материала е употребен в смисъл на спасител.

ЗА СПОМЕНИТЕ И ПРОТЕСТИТЕ..... (Отворено писмо до БОЛ „Г. С. Раковски”)

Част от заглавието е заимствано от моя публикация -  „За спомените и ....”. Поместено в рубриката „Открита трибуна” на вестник „Народна армия”. От далечния 22.08. на 1990 г. Публикацията беше  в отговор на нападките, в същия вестник на тогавашния началник на Финансово ревизионно управление на МНО майор Орлин Маринчев (впоследствие генерал майор, военен аташе в САЩ заместник началник на Генералния щаб по ресурсите  – бел. моя). За лакомията на военните за заплати. Препоръчвам на любопитковците да го прочетат! Май историята се повтаря?

Вероятно младите офицери, сержанти и войници няма как да помнят изказването ми на срещата за учредяване на офицерска легия „Г. С. Раковски” в  хотел на „Шипка” на МНО (до т.нар. МО-2 – бел. моя) на 27.07.1990 г. Събитието бе формално. От правна гледна точка. Организацията вече беше регистрирана в Хасковския окръжен съд. Държа да отбележа обаче, че в залата бяхме с униформите и с имената си. А не цивилни и анонимни. Днес участниците в учредяването са отдавна забравени. Колко от сегашните легисти,  си спомнят, като изключим от списъка трагично загиналия Дойчин Бояджиев,  за „поручика” - Красимир Узунов, днес уважаван собственик на информационната агенция „Фокус”, за военния журналист Любо Михайлов, за подполковниците Митко Шопов, Петьо Бояджиев, Петьо Петков, Ненчо Неделчев .... Или за призива на Временният координационен съвет на българската легия „Г. С. Раковски" към председателя на републиката, председателя на Народното събрание и към членовете на клубовете на легията в страната за забрана на членуването в политически партии и движения на всички военни, за незабавно прекратяване на политическата дейност в армията и т.н. ... (подробности могат да се прочетат във в-к “Демокрация” от 18.08.1990 г. – бел.моя). Вероятно и о.р. генерал Кирил Цветков, опитващ се да застане начело на протеста ви, не си спомня за тези събития. През онези години той правеше ....Кариера!

През 1996 г. влезе в сила Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (публикуван в ДВ, бр.112, 1995 г. – бел. моя). В чието писане взех активно участие. Апропо – има ли кой да отрече приноса на тогавашния генерал лейтенант Аньо Ангелов за приемането му?

Думите ми обаче не са за това, кой е по-по-най. Искам да отправя въпроси към членовете на днешната Легия. Спомняте ли си господа офицери за тогавашния чл. 257, ал. 1 и 3? Според, който кадровите военнослужещи имаха право на отпуск по болест в размер, определен или потвърден от военномедицинските органи, но не повече от 1 година, а тези от тях, страдащи от болести, определени по списък, утвърден от министъра на отбраната и министъра на здравеопазването, имаха право на непрекъснат отпуск по болест до 3 години. За да се ресоциализират... или, за да дочакат без финансови трусове края на дните си. Съмнявам се. Сигурно не помните, че тригодишния отпуск по болест бе отменен по вина на тогавашните генерали. Които искаха да консумират благините на закона за болести като „сенна хрема” и „дископатия”.... Помните ли чл. 261, ал. 2. Неговите разпореди пряко касаеха заплатите на кадровите военни при отпуск по болест. Та според него "кадровите военнослужещи, ползващи отпуск по болест, получават през първата година обезщетение в размер на възнаграждението, определено в съответните членове на закона,, а през следващите две години — 80 на сто от него. Ако отпускът се ползва поради заболяване или увреждане, получено при или по повод изпълнение на служебните задължения, обезщетението се получава в пълен размер през трите години”. Навярно – не! Къде са ви сега тези привилегии господа членове на Легията? Знаете ли имената на военния министър и началника на Генералния щаб, които ви ги отнеха? Защо тогава Българската офицерска легия мълча?

През 2012 г. и днес вие излязохте на протест срещу отнетите ви пенсионни права. Прави сте и ви подкрепям. Исканията до Президента, отправени на 01.03. обаче са най-малкото закъснели. Защото много по-отдавна трябваше да протестирате и срещу:

1.Непрекъснатите субективни и по същество партийно оцветени промени в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Заченати от правителството на Иван Костов и продължаващи до наши дни.

2. „Метлите” сред българските офицери, съпътстваши всяка правителствена смяна. Спомняте ли си как при Царя за няколко месеца бе сменена два пъти пределната възраст за освобождаване от кадрова военна служба на офицерите със звание „полковник”? По предложение на един и същ депутат.

3. Реформите в съединенията и частите на Българската армия от типа на „тука има, тука нема”. Продължаващи 24 години.

3. Липсата на оборотен жилищен фонд за военнослужещите, след като един министър го разпродаде, за да осигури подкрепа на БСП, а дванадесет други след него не си мръднаха пръста да го възстановят. Независимо от продадените военни имоти с т.нар. „отпаднала необходимост.

4. Обезличаване на военното ръководство на въоръжените сили чрез създаване на „интегриран модел” в Министерството на отбраната. И увеличаване с негова помощ на броя на излишните щабове, дублиращи се структури и „чантаджии”. Предназначени за управляват „опосканата” Българска армия.

5. Неразумните харчове за поддържане на военно здравна система на Министерството на отбраната, която не съответства на нито на мирновременните, нито на полевите, нито на експедиционни медицински потребности на Българската армия.

6. Параметрите на военнообразователната система на България, чийто настоящ капацитет е предостатъчен да удолетвори, освен страната ни, и потребностите на гръцките, македонските, хърватските и албанските въоръжени сили.

7. Системата за акредитация на висшите военноучебни заведения, организирана на принципа „ти на мене, аз на тебе” и измерваща не качеството на преподаваната материя и квалификацията на преподавателския състав, а параметрите на учебно материалната база и други формални критерии.

8. Непрекъснато „ъпгрейдващите се” по съдържание и срокове за обучение учебни планове за подготовка на магистри по „военно дело” във Военна академия. Според капризите на началниците й (например о.р. генерал майор Георгиев, днес виден научен работник в БАН - бел. моя) или на по-старши от тях (например министър Ангелов и екипа му – бел. моя).

9. Безумния закон за академичната автономия на министър Игнатов, който отвори „военно образователните порти” за непрекъснато възпроизводство на псевдонаука, псевдопрофесори и псевдодоценти.

10. Огромното количество от зле приписани, зле преведени или зле разбрани документи на алианса. И създадените и никому потребни „доктрини” на фона на липсата на бойни устави в Българската армия. Нужно ли е да цитирам практическата насоченост на „FM –те” на въоръжените сили на САЩ ?

9. Хипертрофиралите изисквания за знаене на английски език и издигането на резултатите от „станазите” в кардинален критерий за кадрово развитие ?

Спирам до тук!

Който разбрал, разбрал.

Както е казал един руски автор, истината не е за всяко ухо. Особено за това, което не иска или не може да я чуе.

Желая ви успех.