Когато пишех “Ах доктрини, ах доктрини, толкова измислени неща...” и когато отговарях на част от нападките и през ум не ми е минавало да възраждам миналото. Защото съм го живял и му познавам и меда и жилото. И по причина че не само на възрастните като мен е присъща ретроградността. Познавам ретрогради по на 30-35 години.
Мислех си обаче, че не е необходимо да преписваш действащи доктрини, публикации, стандартизационни документи и др. издания на Алианса. След като си ги ратифицирал. Просто трябва да се преведат от оторизирани преводачи, да се издадат и да се изпълняват от щабовете и войските, за които се отнасят. Защото “Аньовите” доктрини, не са доктрини на Българската армия. А зле преведени и побългарени натовски документи. Между другото не ви ли прави впечатление, че последните документи на алианса, за разлика от тези от края на миналото столетие преливат от думи. Не от съдържание.
Спомнях си, че от доклада на най-старшия български военен на тема “Развитие и използване на националните отбранителни способности по трите мисии на въоръжените сили“ не получих информация за съвременните рискове за международния мир и сигурност, различни от тези, които са ми известни от преди доста години. И които, приблизително същите, без “Арабската пролет“ може да откриете в дисертации на мои докторанти. Защитени през 2004 и 2010 г. Трудовете са на разположение в библиотеката на академията.
Мислех си също, че доктрини боеспособност не правят. Както и натрупване на боен опит от охрана на “вътрешни периметри”. От цитирания по-горе доклад ми стана ясно, че сертификацията на декларираните сили в НАТО било с "условности и дефицити". Какво ли означава това? В този аспект се присетих и за думите на премиер-министъра на Люксембург Жан-Клод Юнкер в интервю за Der Spiegel, цитиран от Süddeutsche Zeitung. Цитирам - “Възможно е, тези, които мислят, че вечният въпрос за войната и мира в Европа е завинаги погребан, да грешат. Демоните не са изчезнали, те само са заспали”. Според премиер-министърът се наблюдават явни паралели с 1913 г., когато множеството граждани на стария континент се надява, че в Европа никога повече няма да има война. И се сетих, че армия, която забравя за реалните бойни действия, губи своето отбранително значение. Още повече, когато над оперативните способности на войските надделяват икономическите и/или финансови съображения.
Тъжни размисли. Но събития от 25 март ме върнаха към не по-малко тъжна действителност.
Първо. Попадни ми един проект за документ. Издание на Сухопътни войски. От януари 2013 г. С претенциозното заглавие “Тактики, техники и процедури на батальонна бойна група”. Рекох си – най-после! Нещо за практиката! Да, ама не! Защото:
• Има обем от 640 страници и се питам какво е? Полеви наръчник, дисертация, учебник или хабилитационен труд? И не мога да си отговоря;
• Е изпълнен с изречения от типа, цитирам – “ролята на батальонната бойна група е да води бойни действия и да печели боеве върху всяка част на бойното поле”, тя “обединява усилията на своите бойни, за бойна поддръжка и логистично осигуряване елементи с цел изпълнението на тактически мисии, като част от операция на бригада или Сухопътен компонент”, “механизираните (и бронетанковите батальонни бойни групи?
са съществена част от Сухопътните войски (СВ) за провеждане на
продължителни общовойскови сухопътни операции”, “служат като средство за
възпиране на въоръжен конфликт и притежават способности за развръщане в
регламентираните срокове при различни условия на обстановката за
провеждане пълния спектър операции”, “разработва СОЗМ (Списък на
основните задачи за мисия – бел. моя. А какво означава?,
въз основа на своите военновременни планове и външни директиви,
заповеди и указания”, участва във “формиране на сигурна окръжаваща
среда, незабавно реагиране на криза, доминация в сухопътни операции и
осигуряване на поддръжка на органите за държавно управление и на
населението”, “благодарение на нейната структура и нейната възможност да
приспособява механизирани (танкови и други. А откъде ще ги вземете
танковите?? – бел. моя) формирования към оперативните изисквания, тя е
изключително подходяща за противодействие на сили, враждебни на Р
България и нейните съюзници” и да не продължавам;
• Преминаването през бойния ред на собствените войски – при настъпление срещу преминал към отбрана противник или при отхождане, след неуспешни боеве е означено като “преминаване напред и назад”;
• Се използват шприц-ампули с антидот срещу нервнопаралитични отровни вещества, които не се произвеждат от 20 години насам;
• Снабдяването с материални средства “клас II – медицински”, които “могат да бъдат класифицирани/изискани като рутинни доставки или незабавни доставки” се извършва “като за рутинните заявки” батальонната бойна група “изпраща заявката си за подвоз на материални средства VIII клас до медицинския пункт на бригадата/ G 4“. Да де, само че клас VІІІ е на САЩ, а не на НАТО. И как така клас ІІ в рамките на три стандартни реда се “трансформира” в клас VІІІ?
За да завърша, ще спомена, че документът може и да замислен с добри намерения. Но е лошо изпълнение. Независимо от количеството на използваната, май за преписване литература. Което е впечатляващо - ТРИДЕСЕТ И ТРИ броя FM-и. Които също са американски, а не на НАТО. Между другото текстът е полезен за упражнения на студенти по българска филология. За разбори върху писането на български език.
Второ. Генерал Патрик дьо Розие, председател на Военния комитет на ЕС ми напомни, че обединените военни сили на Европейския съюз са химера. Толкова, колкото бяха и тези на Западноевропейския съюз. Той май, че не съществува. Подчерта, че в сравнение със САЩ имаме повече войници – около 200 000. Колко са ефективни поотделно армиите на ЕС не каза. Препоръча регионални отбранителни клъстери при запазване на националния суверенитет. Интересно е, ние в кой клъстер ще попаднем? Няма да учудя, ако утре чуя подобни констатации и по отношение на “интелигентната отбрана”, сиреч за кооперираното придобиване на определени ресурси. Или за логистичната и медицинската многонационалност в бойни операции на алианса. Каквато не видях и в двете войни срещу Ирак!?
Трето. Прочетох в otbrana. com, че в НАТО има 20 центъра за анализи на кризи, а само в България е единствения експерт за управление на кризи и реагиране при бедствия, аварии и катастрофи. Ако вярвам на Спиридонов, така е казал директора на българския Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способите на НАТО за управление при кризи. Центърът щял да има статут на международна военна организация. Акредитирана до края на 2013 г. от НАТО. Дай Боже, акредитацията да не е като на нашия Регионален център за обучение по логистика. То новият център ми прилича на място за приютяване на верни хора и харчене на пари на данъкоплатците Ама, нейсе! Изграждащата се структура нямала да има оперативни функции. Щяла да предоставя експертиза (Този израз, политиките и входирането са “бисерите” на българския политически новоговор – бел. моя), да обучава, да подготвя и да разпространява поуки от практиката. Единствен в НАТО. Дано експертизата му не е като тази, която проспа “Арабската пролет”, скъсването на язовирната стена до с. Иваново, Кипърската финансова криза и т.н. А поуките – като тези от мисиите ни в операции на НАТО.
Мога да продължа и с други нерадостни актуални констатации. С които медиите изобилстват.
Мисля си обаче, че е време някой в Българската армия да подаде команда "Стой! За да спрем всички. И да се запитаме какво причинихме на Българската армия? За 24 години реформи и трансформации. Без условности, дефицити и замитане на истината под политическите черги.
Следващите команди трябва да са – "Кръгом!Към себе си!"
За се върнем към проблема за военната сигурност на страната. Както я повелява Конституцията. А защо не и член 3 на Североатлантическия договор.
И към собствените си военни традиции.....
Няма коментари:
Публикуване на коментар