ВЪЗНИКВАЩИЯТ РЕД

 

Джордж Фридман

29 март 2022 г.

Пиша това от Дубай, пътуване, за което ще пиша при завръщането си в Съединените щати. През уикенда в Израел се проведе среща на върха между Бахрейн, Египет, Обединените арабски емирства, Мароко, Израел и САЩ. Съединените щати искаха да постигнат ново разбирателство с Иран, изградено върху платформата за преговори, която беше изоставена от президента Доналд Тръмп през 2018 г. като недостатъчна за справяне с иранската заплаха. Израел и четирите арабски страни, плюс някои други, се противопоставиха на инициативата на Байдън и държавният секретар на САЩ Антони Блинкен беше там, за да ги убеди в противното. Изглежда мисията Блинкен не проработи. Дубайски вестник постави на първа страница заглавие, че е създаден нов израелско-арабски фронт. Въпрос, който често е задаван, е дали може ли да се постигне единство между арабите и Израел. Отговорът изглежда е, че това е възможно поради страх от Иран и враждебност към американските планове за Иран. Нямам нищо общо с това, но гледането отблизо винаги е интересно.

Моят фокус е съсредоточен върху Украйна и Русия и върху това, което се очертава да завърши трагично. Очаква се разговори да продължат тази седмица в Истанбул (материалът на Фридман получих след преговорите в Турция – Н.К.). Трагедията е, че обсъжданото споразумение изглежда затвърждава това, че няма съществена промяна в позицията на Москва. Руснаците твърдят, че единственото им намерение във войната е било да обезопасят района на Източен Донбас, а не да окупират Украйна. Да започнат война по тази причина изглежда безсмислено, тъй като голяма част от региона на Донбас е под неформален, но много ефективен руски контрол от събитията през 2014 г. Това е регион, доминиран от етнически руснаци и докато Украйна не беше доволна от окупацията на украинска територия, едва ли беше в състояние да предизвика сериозно Русия. Това, което прави руските твърдения съмнителни, бяха колоните от танкове, насочващи се на юг от Беларус към Киев. Изглежда, че руснаците водят война срещу Украйна като цяло, а не просто формализират контрола върху район, който вече контролират. Вероятно техните искания ще бъдат по-крайни, изисквайки контрол върху земята между Донбас и Крим, на практика завземайки Югоизточна Украйна. Но както съм казвал, целите на война, са доста по-амбициозни.

Украинците изглежда са готови да обсъдят отстъпването на Донбас и да обещаят украински неутралитет. Не е ясно какво означава неутралитет в този контекст. Швейцария претендираше за неутралитет по време на Втората световна война и Германия и съюзниците й го осигуриха, като се възползваха от нейната банкова система и създаване на центрове за управление на шпионски организации. Това е един вид неутралитет. Друг вид е шведският. Тя не е член на НАТО и има ограничения в придобиване на западна военна техника, но никой не се съмнява къде се намира.

Какво би означавал неутралитета на Украйна? Тя може да не се присъедини към НАТО и може да се погрижи да закупи китайско оборудване, но след събитията от последния месец е трудно да си представим, че Киев има еднакво доверие в Западна Европа и Съединените щати, а също и Русия. Може да има официален неутралитет и по отношение на придобиването на оръжие, но украинското разузнаване вероятно ще обменя информация със Запада, а не с Русия. Как може Украйна да бъде неутрална в подобна ситуация?

Очевиден е опитът да се замъгли реалността.

А тя е, че Русия демонстрира, че не е в състояние да извършва мащабни операции на няколко фронта и следователно трябва да ги спре.

Украинците демонстрираха способността си да набират и организират населението си, за да се съпротивляват и в някои случаи да победят Русия, но те не могат да продължат да дават повече жертви, които Русия би могла да им причини, колкото и некомпетентни да са военните усилия на Москва.

В крайна сметка Русия може да смени своите генерали, да преквалифицира офицерите от средния ешелон и да дисциплинира и мотивира своите войници. Ще отнеме години, но може да го направи, ако развие нова култура на войната.

Украинците не могат да се защитят от добре въоръжена, добре обучена професионална сила, докато сами не се превъоръжат и обучат професионална войска. Неутралитета би затруднил това, ако означава отказ от придобиване на оръжия и може би обучение на Запад.

Русия се провали сериозно в опита си да окупира Украйна и сега твърди, че никога не е възнамерявала да го прави. Да си признаем честно. Украйна успя да устои на руската сила. Да си признаем честно.. Но Украйна, съгласявайки се да бъде неутрална, трябва да приеме шведския модел. И това прави преговорите трудни.

Интересно е, че Турция инициира и организира преговорите. Сътрудничеството й с Русия в Близкия изток, не може да прикрие историческото недоверие между двете страни. Турция има нужда от слаба Русия. Но тя има апетит и към част от украинската. Турция е заела ролята на идеалният събеседник. Но това, че никоя от страните не е сигурна в тома какво иска Анкара, може да ги направи предпазливи в преговорите.

Започнах статията с разказ за преговори в Израел, които създадоха нещо, което някога би се смятало за невъзможно – израелско-арабски фронт, противопоставящ се на американците за отварянето им към Иран. Върнете се назад в историята и си представете колко странно е това. Толкова странна е и руско-украинската ситуация. Трагедията е, че бяха необходими хиляди мъртви, за се върнем на точката, от която започна всичко. И иранците вероятно не могат да повярват в това, което се случи в Израел.

А дали не става дума за възникване на нов световен ред.