Джордж Фридман, 24 февруари 2022 г.
Мъглата на войната е древна концепция, доста изтъркана, но вярна. Придвижвайки се към позицията на противника, войникът, седнал в бронетранспортьора, сънува много сънища, предимно кошмарни, и може бързо да падне в капана на халюцинациите. Звукът от затръшване на люка се трансформира в изстрелян артилерийски снаряд. Човек, който крещи в далечината, се превръща в звуци от приближаваща дивизия, а уплашеното мърморене на приятел – във въздушен удар. Страхът е съпруг на илюзиите и тези илюзии могат да се превърнат в истина за репортери, които не са обучени в науката на войната.
Опитвайки се да осмислим войната, която започна в Украйна, е необходимо да се опитаме да разсеем мъглата. Например снощи се появи репортаж, че крилата ракета е избухнала, след като е ударила сграда в Украйна. Възможно е да е имало експлозия, но е малко вероятно някой да е видял действителната ракета. Почти е невъзможно да я е идентифицирал като крилата. Но някой, живеещ в Тексас, който е гледал този репортаж, може да си направи извода, че руснаците поразяват и малки обекти с крилати ракети, тъй като имат огромни количества от тях. Или заключението, че някой е видял експлозия и е предположил, че е причинена от руска ракета, която той е нарекъл крилата.
Снощи от Украйна излязоха съобщения за много експлозии, много сблъсъци с танкове и т.н. Украинците бяха ужасени. Те воюват с могъщ враг и на където и да погледнат, виждат опасност. Не е изненада, че са видели танкове, действащи сами през нощта, или пехотинци, пътували на стотици мили пеша, за да превземат малка правителствена сграда насред нищото. В началото на войната обаче в тези неща се вярва и задачата е да се сравняват съобщенията с правилата на войната. Няма пехотна част, която да се готви да атакува сграда в същия ден, в който е била транспортирана с камиони на стотици мили. Танковете не атакуват сами през нощта. Страхът превръща реалността в чудовище, което е готово да ви грабне.
Това е истинската мъгла на войната. Това не е несигурността в това, която искате да знаете, не е. Това е отчаян опит да се осмисли онова, което хората виждат, или по-точно, да се хванат за това, от което се страхуват. Експертите по психологическа война и от двете страни се опитват да манипулират населението. Руснаците искат да убедят украинците, че тяхното положение е безнадеждно, а украинците искат да убедят себе си, че имат реален шанс, ако вярват в страната си. Резултатът е, че в първият ден на войната опитът да се разбере какво се случва е форма на лудост. И да се преодолее тази лудост е почти невъзможно. Репортажите от предните линии на журналисти, които за последно са отразявали „Супербоул” (финалът на първенството на Националната футболна лига на САЩ – Н.К.), са черешката на тортата. Ние, намиращи се на безопасно разстояние от случващото си, не бива да вярваме на онова, което ни показват или разказват.
Нещо, в което аз вярвам, е съобщението, че колона от руска бронирана техника, движеща се към Киев, се е натъкнала на украинска пехота, въоръжена с противотанкови ракети „Javelin” (FGM-148 „Javelin” е преносима противотанкова ракета, производство на САЩ – Н.К.) и е била унищожена. Това съответства на правилата на войната. Спомням си как съветската противотанкова ракета АТ-3 опустоши израелска бригада, която никога не беше виждала подобно нещо (Фридман вероятно има предвид войната на „Съдния ден” през 1973 г., когато арабската пехота с нейна помощ успява да нанесе чувствителни загуби на израелските танкове, неутрализирайки около 300 броя M48 и M60 – Н.К.). Ролята на управляемите ракети за борба с танкове вече е добре позната и може би ще бъде една от причините, украинската ситуация да не изглежда толкова безнадеждна. Това се вписва в правилата на войната. Останалата част е само шум и нищо повече. Всички трябва да се запитаме, защо, ако руснаците са толкова умни, не са изключили всички украински комуникации, преди да започнат атаката. Правилата на войната разсейват мъглата, с която тя е покрита, или поне дефинират въпросите, които си струва да зададем. А те в момента са много.
Няма коментари:
Публикуване на коментар