ФАЗИТЕ НА ВОЙНАТА. МИСЛИ ВЪВ И ОКОЛО ГЕОПОЛИТИКАТА.

 

Джордж Фридман, 11.02.2022 г

Тъй като разглеждам американското твърдение, че Русия възнамерява да атакува Украйна, което Кремъл отрича, е полезно да припомня схематично фазите на войната, за да разберем не само последователността, но и трудностите и рисковете при прогнозирането й:

Фаза 1: Разузнаване. Разберете срещу кого ще воювате, неговите намерения и възможности и какво иска да постигне с войната.

Фаза 2: Война. Маньовърът и огневата мощ, са предназначени да сломят волята и способността на противника да се съпротивлява.

Фаза 3: Окупация. Окупирайте страната или тази част от нея, която е необходима за постигане на желаната политическа цел.

Фаза 4: Умиротворяване. Успокойте окупираната територия и сломете волята на хората за съпротива.

Това е схематично обобщение на вероятно най-безпорядъчното нещо в човешкия опит. Всеки етап е по-сложен, отколкото може да изглежда възможно, а броят на етапите може да порази ума. Независимо от това, опростяването и подреждането на хаоса на войната ще ни помогне да зададем правилните въпроси и може би да видим и отговорите.

Разузнаването е първата фаза и предхожда решението за започване на войната. То позволява да се разкрият на намеренията на потенциалния противник и ни казва дали това, което той възнамерява, е съвместимо с нашите интереси. Разбирането на противниковите възможности позволяват да се оцени дали си струва да поемете огромния риск да започнете войната. Намеренията и способностите са неща, които всички страни се стремят да разберат дори за най-малко вероятния противник. Те ни казват с кого трябва да воюваме и кой друг може да воюва с нас. Разузнаването също може да ви насочи към това кой може да бъде врагът. Когато Япония нахлува в Китай, тя не е предвидила, че след време може да се изправи срещу Съединените щати. Ако има руска инвазия в Украйна, САЩ имат доста ясна представа за това срещу кого биха могли да воюват, ако се намесят (малко вероятно е Китай е да има способността да участва със значителни сили по време на какъвто и да е американско-руски конфликт). Русия не знае последователността на битките, пред която е изправена, въпреки че може да е наясно какви сили може да използва потенциалният противник. Политическата несигурност създава военна несигурност.

Втората фаза е започването и воденето на войната. Винаги агресорът решава кога да започне. Когато Германия, съюзник със Съветския съюз, нахлу в Полша, берлинското разузнаване не съобщи на Хитлер за набора от нации и дългосрочните им способности, пред които тя ще се изправи. В крайна сметка решението за война има за цел да предвиди нейната форма. Политическото разузнаване много по-трудно събира необходимата информация от военното. Движещите сили на войната могат да бъдат скрити.. Намеренията на държавите са трудни за разбиране, тъй като понякога самите те не са наясно какво ще направят. Въпреки това е важно да прецените какво ще направят, когато се сблъскат с войната, която започвате, било сега, или в дългосрочен план. Трябва да знаете това, за да знаете какво трябва да направите, за да победите. Хитлер познаваше потенциалните си врагове. Той не оцени това, което Съединените щати щяха да предизвикат, намесвайки се във войната, нито упоритостта на съветската отбрана. Каквато и да е целта на Русия в Украйна, нейната несигурност относно това кой може да бъде неин допълнителен враг е възпиращ фактор. Това е вярно, освен ако руското разузнаване не е проникнало дълбоко в процеса вземане на решения в САЩ.

Третата фаза е окупацията на определената територия или държава. Окупацията трябва да сложи край на войната чрез физическо или морално унищожаването на армията на противника. Франция имаше материалните възможности да продължи да се съпротивлява на нацистка Германия, но й липсваше морал. Окупацията на една държава е труден и отнемащ време процес, дори когато няма съпротива. На първо място тя зависи от физическите размери на територията (държавата) и предпазливостта, която трябва да придружава несъвършеното разузнаване за вражеските сили. След това идва въпросът с логистиката. Войниците трябва да се хранят, а в съвременната война бензинът трябва да се доставя на превозните средства, заедно с боеприпасите, за да се възстанови разхода. При очакваното нахлуване в Украйна с танкове и друга бронирана техника, независимо от първоначалното им техническо състояние, се нуждаят от техническа поддръжка, независимо от причините за повредите (не бива да подценяваме противотанковите оръжия, дадени на Украйна). В този смисъл логистичното осигуряване е също толкова важно и едновременно с това по-уязвимо. Ако окупацията срещне съпротива тя ще се забави драстично. Това ще има политически последици, тъй като бързото поражение на противника изключва подсилване от чужди сили. Забавеният процес на окупация увеличава вероятността за намеса на чужди сили от името на защитниците, или поне агресорът трябва да има предвид тази възможност.

Четвъртата фаза може да е най-продължителната и политически досадна. Някои окупирани популации приемат поражението. Други не го правят. Най-добрият пример за военната ефективност на съпротивата след окупацията е самата Русия, където военните и цивилните продължават да се съпротивляват зад настъпващите германци, принуждавайки германците да отклонят част силите си за умиротворяване на тила, което допълнително отчуждава населението и увеличава съпротивата зад фронтовата линия. В Индия Великобритания се сблъсква със същия проблем през 19-и век. Умиротворяването е политически въпрос, който е свързан с лоялността на населението към собственото правителство и враждебността му към окупаторите. От гледна точка на окупаторите, умиротворяването, със своята брутална природа, е нож с две остриета – едновременно може да ограничи или да насърчи съпротивата. Разбира се, не е ясно доколко украинският народ е лоялен към правителството или към принципа за независима Украйна, нито е ясно колко не харесва руснаците и доколко едно руско умиротворяване може да насърчи съпротивата.

В случая с Русия и Украйна руснаците не могат да бъдат сигурни дали САЩ ще се намесят или какви оръжия ще се използват. В съвременната война не е необходимо да се приближавате на километър от танк, за да го унищожите. Ракетите с голям обсег могат да атакуват противника, а може да е по-изгодно, да се атакува логистичната система, която поддържа настъпващите. Намесата на САЩ би била най-опасна за Русия. Москва не може да се довери на Вашингтон, особено ако украинската съпротива е твърда, загубите са големи и САЩ са подложени на натиск да се намесят. Това е случаят, в който смятам, че самите американци не знаят какво ще направят. И войната, която руснаците са смятали да бъде кратка, може да се проточи, като вероятността за успешно умиротворяване е несигурна.

Военните операции изискват минимизиране на несигурността. В природата на войната обаче несигурността има свойството да се умножава. САЩ отхвърлиха идеята за германско контраофанзива в края на Втората световна война и сгрешиха. Те очакваха Северен Виетнам да се откаже от желанието си да обедини Виетнам и отново сгрешиха. И Сталин не очакваше германско нахлуване през 1941 г.

Разузнаването често се проваля. Военните операции страдат от неуспехи в командването, комуникацията и морала. Съпротивата срещу нашественика неочаквано нараства. Изненадващо се намесват съюзници на нападнатия с военни и невоенни средства. Превъзходните източници на информация от столицата на врага се оказват работещи за врага. За да започнете война, трябва да имате интереси, които нямат друго решение.

Изложеното относно различните фази на войната показва, че тя не е особено привлекателна идея. За руснаците, които не са водили продължителни бронетанкови сражения от близо 75 години, вариантът може и да изглежда привлекателен. С времето истините се забравят. Но в случая с Русия това не е така. Руснаците помнят Втората световна война с костите си. Те си спомнят толкова много неща – за допуснатите грешки, за руската съпротива, за нациите, които подкрепиха Русия. Споменът за тази война, моделът, с който ви занимавах тук, както и огромните неизвестни пред неговото реализиране, ми дават основание да мисля, че руснаците няма да започнат друга. Това би било смислено.