СПОМЕНИ ЗА ВОЕННА АКАДЕМИЯ

 

о.з. полковник Димитър ХРИСТОВ

Аз служих във Военната академия преди и след 09.09.1944 г. и ще засегна накратко някои моменти от нейния живот и дейност, от които могат да се направят съответни изводи.

Следването в академията ставаше с конкурс, кандидатите трябваше да имат най-малко 4-годишна служба във войската, освен това на конкурс по съкратена програма се допускала първенците на курсовете за ротни, ескадронни и батарейни командири и старши офицери.

Организационната структура на академията беше стегната и опростена. Тя имаше два профила – генералщабен и интендантски. Щатният й личен състав бе: началник, адютант, инспектор на класовете, секре­тар, машинописар и трима класни командири. Числеността на слушателите бе около 80 души. Началникът, инспекторът на класовете и класните командири бяха едновременно и преподаватели. Освен тях се привличала и външни преподаватели - изтъкнати военни специалисти и преподаватели от университета.

Структурата и личният състав на академията бяха съобразени с организацията и числеността на войската, за началници на академията се назначаваха едни от най-изтъкнатите генералщабни офицери. При следването ми в академията нейни началници бяха генерал Иван Попов и полковник Никола Костов.

Генерал Попов беше едър, снажен и темпераментен офицер. Той бе завършил първи по успех от випуска си в академията и германската военна академия Учил бе заедно с генерал Браухич и генерал Кайтел и говореше с възторг за бързите и решителни действия на генерал Ромел, привърженик бе на германската военна доктрина за светкавичната война. Силно впечатление ми правеха думите му: „Удряй, удряй навсякъде и там, където си извършил пробив, развивай с всички сили успеха в дълбочина. Нека противника мисли за осигуряване на своите флангове и тил!“

Полковник Костов беше спокоен, съсредоточен и с много логична на мисъл. Завършил бе също първи по успех от випуска нашата военна академия и френската военна академия, заедно с генерал Де Гол. привърженик бе на френската военна доктрина за системна подготовка и водене на войната и операциите. Още през 1942 г. той имаше смелостта да говори, че Германия ще загуби войната, опомням си още думите му: „Войната на Германия не е светкавична, а има само светкавични oneрации. Разстоянието от реките Буг и Неман до Москва е 900 км. То е изминато от германските войски за 90 дни при среден темп на настъпление 10 км. в денонощие. Армията на Наполеон изминава това разстояние през 1812 г. със същия темп на настъпление, като при това превзема Москва. Германците ш можаха де достигнат темпа на настъпление на нашата армия през Балканската войска, който беше 14 км. в денонощие.“ На 9.09.1944 г. полковник Костов преминава границата и заминава за Франция. Във войната с Виетнам той е назначен от генерал Де Гол за командир на дивизия, която има много хубави дей­ствия в боевете при Диен Биен Фу.

Слушатели със средни интелектуални способности трудно можеха да из­държат на голямото напрежение. А тогава съществуваше едно много строго правило – слушател, които получи обща годишна оценка по-мал­ка от 9 при 12-бална система се откомандироваше.в частта си.

В края на всяка учебна година слушателите се изпращаха на стаж в родовете войски, а след завършването на последната година те ка­раха едногодишен строеви и щабен стаж.

Успешно завършилите академията се зачисляваха към Генералния щаб и им се даваха следните права и отличия: първенците на випуските имаха право да завършат чуждестранна военна академия и бяха награждавани с орден, всички преминаваха в предния випуск от военното училище, имаха право да носят на бричовете (панталони) с двойни червени лампази каквито носела генералите, пагони от бяла оърма с черни черти и черна околожка на шапките, даваше им се звание „офицер от Генералния щаб“.

При обявяването на войната занятията в академията бяха преустановени. Щатният личен състав замина по своите мобилизационни назначения. Слушателите от първи курс бяха откомандировани в части­те си, където заеха съответните строеви длъжности. Слушателите от втори и трети курс, в които бях и аз, получиха назначение в щабовете на дивизиите, армиите и главното командване. През втория период на войната бяха създадени щабове в полковете на I-ва българска армия, за началници на тези щабове бяха назначени слушателите от трети курс на академията. В събитията около 09.09.1944 г. бяха уволнени всички командири на армии и голяма част от командирите на дивизии и на техни места бяха назначени офицери с недостатъчна военна подготовка, по-малко бяха засегнати офицерите от щабовете, които положиха големи усилия, умение и творчество при организирането и воденето на бойните действия и имат голям дял за извоюване на победата.

След завършването на войната в академия „Г. С. Раковски“ бе създадена стабилна организационна структура, която бе съобразена с организацията и числеността на армията, изградена бе солидна учебно-материална база и катедри, в които се подготвяха опитни пре­подаватели. Учебният процес се водеше на високо професионално и методическо равнище, като се използваше в голям мащаб богатият опит на съветските военни академии. В това отношение обаче бе допуснато увлечение, като се изоставиха някои изпитани методи и традиции от дейността на нашата академия преди 09.09.1944 г. Така при удостояването на кандидатите за следване в академията отпадна условието те да имат най-малко 4-годишна служба въз войската, а това е много важно, защото трябва да бъдат с оформени професионални качества; при евентуална реорганизация и съкращаване на войската ще се наложи промяна в организационната структура и на академията, при които ще бъде ще бъде целесъобразно да се проучи опита на академията до 09.09.1944 г.; външни преподаватели не  се използваха, а привличането, макар и в ограничен мащаб, на изтъкнати специалисти по някои въпроси ще бъде целесъобразно и полезно; не бе прилагано желязното правило за откомандироване на слушатели с посредствени интелектуални качества, което бе станало традиция в академията; премахнати бяха стажовете в родовете войски и щабове; края на всяка учебна година, които даваха възможност за свързването на теорията с практиката; отнети, бяха правата и отличията – успешно завършилите академията и други. Това налага командването на академията да преоцени, преосмисли и приеме някои от тези ни методи и традиции от живота и дейността на академията преди 09.09.1944 г.

От този съвсем кратък обзор върху живота и дейността на академията може да се направи извод, че тя е подготвяла и подготвя висококвалифицирани командни и щабни кадри, които работят всеотдайно за повишаване бойната подготовка на войската.

От името на ветераните на академията поздравявам нейния личен състав по случай големият му празник и му пожелавам здраве и по-големи успехи в неговата благородна, творческа и високо патриотична дейност.

Полковник о.з. Димитър Георгиев Христов, ул. „Хан Аспарух“ 55, тел. 880983