ГОСПОДИ, И ТОВА ДОЖИВЯХ…….

 

Докато си пиех кафето, се загледах в сутрешния блок на Нова телевизия.. И, о, Господи, какви военни мъдрости чух от екс-служебния военен министър (преразказвам чутото, желаещите могат да гледат предаването в Интернет):

„.. България не е изпълнявала както трябва изискванията на чл. 3 на Вашингтонския договор…, при една проверка от НАТО през 2016 г. армията ни била характеризирана като „ръждясала“. … Българска армията „не разполага с необходимите способности“ за изграждане на батальонна бойна група (ББГ), и по тази причина е „необходимо участието на съюзнически формирования при създаването й“, като групата трябва бъде под „българско военно лидерство?“

Аз, за разлика от господина:

–         не съм учил в МГИМО;

–         не владея четири чужди езика (ползвам само руски);

–         не съм започнал, една година след дипломирането в Москва, кариерата си в посолство зад граница;

–         нямам и такава бляскава служебна кариера…

Но, даже и да прозвучи нескромно, мисля, че притежавам доста солидни военни (не само военно-медицински) познания, натрупани от почти 40 годишното ми пребиваване във войската.

Няма да коментирам израза за „военното лидерство“, само ще кажа, че няма нищо по-лесно от това да те назначат за командир на ББГ, но за да лидер трябва да си скъсаш задника от работа и да докажеш способностите си в битка.

А относно ББГ ще споделя част от публикация, писана преди девет години, в която съм съавтор:

„Според доктриналните схващания, създаването на батальонни бойни групи се приема като сериозно предизвикателство към Сухопътните войски на страната. То се разглежда като адекватен отговор на стратегическото преосмисляне за бъдещото развитие на Алианса и за изграждане на способности за ефективно изпълнение на новите задачи, произтичащи от динамичната среда за сигурност.  …. Нещо повече, твърде се, че с високата си степен на готовност, те могат да покрият целия спектър от операции на НАТО [6]. По подразбиране на Балканите, в Европа и не само там.

Дали обаче доктриналният проект отразява действителните военни потребности на страната от гледна точка на Конституцията и на член 3 от Северноатлантическия договор? Или е израз на неспособността, поради европейската и национална икономическа криза да се проведе реална реформа във въоръжените сили? Двадесет и четири години след нейното начало. Непосредствено след обществено-политическата промяна от 1989 г., в началото на 90-те години на миналото столетие, военното ръководство на страната издигна тезата за оптимизиране на управленската структура и боеспособността на Сухопътни войски. За целта бяха закрити съществуващите, и в голяма степен предимно „мобилизационни” мотострелкови дивизии. Създадоха се механизирани бригади с идеята да генерират по-висока степен на бойна готовност и да подобрят управлението. Управленската верига в общовойсковите съединения се съкрати с едно звено. От общовойскова армия – мотострелкова дивизия – мотострелкови полк – мотострелкови батальон тя се трансформира в армейски корпус – механизирана бригада – механизиран батальон. Двадесет години по-късно бе развита тезата за изграждане на механизирани съединения (бригади) по единни мирно-военновременни щатове за по-нататъшно повишаване на бойната готовност. Малко по-късно се появи и теорията за батальонната бойна група [2]. За целта Министерството на отбраната получи и значителна консултативна помощ от американски военни специалисти – добре известната група от Монтерей.

Трябва да се подчертае, че подобни процеси, с известно закъснение от около десетина години се наблюдават и в други страни от постсъветското пространство. Те не подминаха и въоръжените сили на Руската федерация [1].

От историческа гледна точка използването на временно създадени военни организационни единици – оперативни/бойни групи/отряди, каквито по-същество са ББГ не е нов тактически и оперативен способ.

…..

Оперативни групи от временно обединени войскови части са използвани по време на Гражданската война в Съветска Русия – 1918-1920 г. Известна е т.нар. „Фастовска оперативна група”, действала южно от Киев на Югозападния фронт през 1920 г., в състав една стрелкова дивизия и една стрелкова бригада. Оперативните групи са използвани масово в сраженията при Москва и Сталинград по време на Втората световна война. Съставът на оперативните групи зависи от поставените им задачи. Най-често са използвани при много широк фронт или при трудно проходима местност, когато управлението на войските, действащи на отделни направления са затруднени [8]. Реплика на временните войскови обединения от Втората световна война са оперативно-маневрените групи, елемент от оперативното построение във фронтовата настъпателна операция (по терминологията на НАТО – настъпателната операция на полевата армия – бел. авт.) от 80-те години на миналия век. Те обикновено са предназначени за овладяване на стратегически важни райони/ рубежи в дълбочина на противниковата отбрана.

Значителни успехи в прилагането на отрядната/групова тактика и използването на временно обединени части и подразделения в тактически и оперативен план са регистрирани при настъпателните и отбранителните операции на въоръжените сили на Третия райх по време на Втората световна война. Приема се, че те са логическо продължение на тактиката на „Blitz Krieg”. В смисъл, че отразяват схващанията на немското командване за гъвкаво използване на военните формирования на бойното поле. В тактически план са използвани по време на кампаниите в Полша, Западна Европа, Балканите, Северна Африка, Източния фронт, както и в заключителните сражения на Западния фронт. Отрядната/ групова тактика е типична за войските на SS. Бойният състав на групите съответства на задачите, които са им възлагани в конкретната операция. Най-често са използвани за пробив на противниковата отбрана; за удържане на важни обекти/райони; за деблокиращи действия и др. Така например първоначалните успехи на германското контранастъпление в Ардените се дължат на бойните групи Waffen SS. Действията им създават предпоставки за успешното развитие на операцията. През август 1944 г. бойната група на Краус (Kampfgruppe Krause) получава задача за предотврати пълното обкръжаване на 12-а дивизия SS „Хитлерюгенд” (Hitlerjugend) и да позволи на обезкръвените войски да излязат от „чувала” на съюзниците. Бойната група се състои от 200 гренадири на възраст от 17 до 18 години. Тя успява да спре настъплението на канадска пехотна бригада и два бронетанкови батальона. В Холандия, по време на операцията „Market Garden", 9-а и 10-а дивизия SS формират няколко бойни групи, които успешно удържат стратегически важния Арнхеймски мост. Сериозни успехи са регистрирани и на Източния фронт. Бойната група на Пайпер (Kampfgruppe Peiper) в началото на 1943 г. в района на Харков спасява обкръжената и откъсната от главните сили 320-а пехотна дивизия [3].

 В периода на блоково противопоставяне, предните отряди, разположени в полосата за осигуряване в началото на войната са тактически аналог на батальонните бойни групи. Те имат специфични задачи – да прикрият мобилизационното и тактическо развръщане на съединенията, отбраняващи главната полоса за отбрана и да принудят противника да развърне предварително главните си сили. Създават се на базата на мотострелкови батальони от първоешелонните полкове на първоешелонните дивизии на Българската армия. За изпълнение на поставените задачи се усилват с артилерия, танкове, сапьорни подразделения, а на българо-турската граница – и с формирания от картечно-артилерийските батальони на укрепената линия „Балкан”.

В този аспект на теорията за използване на временно създавани обединения от военни формирования на тактическо и/или оперативно ниво не трябва да се гледа като нещо ново във военната теория и практика.

Възраждането на интереса към използването на бойни групи/ отряди в тактически план е свързано с т.нар. „малки войни”. Той е резултат от постконфликтните анализи на действията на въоръжените сили на СССР, а впоследствие на Руската федерация в Афганистан (1979-1989 г.) и Северен Кавказ (Чечения, Дагестан и Ингушетия). Установено е, че част от неуспехите на регулярните части на Сухопътни войски се дължат на прилагането на тактически стереотипи от времето на двете световни и Корейската война от ХХ век, при които преобладават формите на позиционно противоборство на страните [4,5].

Използването на бойни групи/ отряди в тактически план се дължи на спецификата на военното противоборство в посочените конфликти. Проучването на литературата показва, че те се характеризират с:

1.Военното противоборство е предимно на тактическо равнище. Епизодичен характер на сблъсъците („импулсни" бойни действия) които възникват внезапно по време и място и също така внезапно завършват (означават се още като частните, епизоди­чни боеве);

2.Огнищни, и много често без връзка помежду им бойни действия;

3.Нелинейно бойно поле, като фронтът по същество е навсякъде,  а границите между него и тила са размити

4.Големи зони за отговорност на съединенията и частите в сравнение с отбранителните и настъпателни действия от миналото. Например в Афганистан зоната за отговорност на дивизията достига до 200 000 кв.м, а на мотострелковите полкове – от 70 000 до 100 000 кв.м.

5.Нетипични, асиметрични тактически действия на противника – внезапни набези, последвани от внезапно оттегляне на малки паравоенни групи, кинжални удари от близко разстояние, нападение над военни колони, устройване на засади, масово миниране на пътищата, самоубийствени атентати, използване импровизирани взривни устройства,  снайперисти и др.;

6.Нееднородни по бойни качества паравоенни формирования. Като цяло те не могат да бъдат оценявани чрез осреднени показатели. Част от формированията обикновено са добре въоръжени и обучени с боен потенциал около единица. Има и такива с по-слаба подготовка и незадоволително военнотехническо осигуряване, като боеспособността им е около 0,4-0,5 от тази на предходните. В отделни могат да участват опълченски формирования, без достатъчно обучение, сглобеност и с остаряло въоръжение, като техните бойни възможности не надхвърлят 0,1-0,2 [4,5].

Изборът на тактически способи от батальонната бойна група за борба с противника зависи от съотношението на силите и средствата [4,5,7]. То може да бъде различно при действия в една и съща зона за отговорност, но на различни направления. При превъзходство над противника се прилагат активни, настъпателни действия - разсичане на групировката с последващо унищожаване по части; обкръжаване, обход, обхват или притискане към трудно достъпен участък, който да възпрепятства отстъплението; едновременно прилагане на блокиращи и ударни действия и др. Ако противникът е в движение и е разсредоточен на голяма площ, батальонната бойна група може да създаде отделни групи за унищожаване на: органите за управление; основните сили; логистичните структури (бази) и резервите. Обикновено групите се изнасят към предвидената цел за унищожаване на БМП/БТР, пешком, по въздуха или чрез комбиниране на трите способа.

В случаите на превъзходство на противника се предприемат задържащи и стабилизиращи действия, които да провалят настъпателните му намерения, да се спечели време и да се запазят собствените сили. Задържащите и стабилизиращи действия се различават от класическата отбрана по време на Втората световна война. Не се изграждат дълбоко ешелонирани позиции, полоси и рубежи. Най-често се създават подвижни заслони в съчетание със засади; огневи „чували” или се изграждат „съпротивителни възли” за прикриване на важни направления, пътни възли, населени пунктове, превали и др. Широко се използват въздушната огнева поддръжка и изграждането на минни заграждения [4,5,7].

……. (ще спестя проблемите в логистиката на ББГ, която е създадена само от национални формирования, камо ли от многонационални такива).

……..

Използвана литература:

1.Батальоны вместо бригад, Планы военной реформы, похоже, меняются на ходу, http://vz.ru, последно влизане 14.03.2013

2.Бяла книга за отбраната и въоръжените сили на Република на България, София, 2010

3.Военная тактика боевых групп SS, http://ww2history.ru, последно посещение 14.03.2013

4.Воробьёв, Ив., Тактика в локальных войнах и вооруженных конфликтах, http://ryadovoy.ru, последно посещение 14.03.2013

5.Воробьёв, Ив., Тактика мелких групп, газета "Красная звезда", http://srdo.5bb.ru, последно посещение 14.03.2013).

6.Доктрина на батальонна бойна група, Министерство на отбраната, проект, София, 2011

7.Мильов, Й, А. Иванов, Николай Колев, Проблеми на логистичното осигуряване по опита от локалните военни конфликти в края на ХХ век, теоретична разработка, Военна академия, София, 2003

8.Советская военная энциклопедия, т. 6, Военное издательство Министерства обороны СССР, Москва, 1978

9.Allied Doctrine 85-8, Medical support – Principles, Policies end Planning Parameters (личен архив на доцент Колев)“

В българския циничен фолклор има една поговорка за ученето, която много пасва за господин екс-служебния военен министър, но ще я спестя.

Апропо, на подобни неща се наслушах и вчера, по време на откритата част от извънредното парламентарно заседание по повод напрежението между САЩ, НАТО и Руската федерация.