ЗАКОНОМЕРЕН РЕЗУЛТАТ

 

Отказът от „денацификация“ предопредели идването на „russische Gestapo“ на власт

Вадим Зайдман, 29.12.2021 г

Вместо послепис: Когато четете следващите редове, не се учудвайте  на случващото се и в България в последните 32 години. И най-вече на това, което ни сполетя през отишлата си 2021 година.

Честно казано съм изненадан от възмущението и дори изненадата на „прогресивната“ общественост от ликвидацията на "Мемориал". А също и от факта, че някои по собствено признание вярваха до последно, че това няма да се случи.

Според мен това е абсолютно естествен резултат от управлението на Путин. По-скоро трябва да съм изненадан, че това не се случи много по-рано.

През всичките тези години руските демократи и правозащитници имаха странни илюзии: че „руското гестапо“, което дойде на власт, ще си затвори очите за разкриването на престъпленията му, макар и минали. Представете си, ако нацистките наследници бяха на власт в следвоенна Германия и групенфюрерът от SS Хайнрих Мюлер беше канцлер, колко дълго обществото „Memorium“ щеше да може да разследва нацистките престъпления?

Трябваше да се възмутим и да помислим за това малко по-рано.

Когато руските либерали, включително много правозащитници, не само се зарадваха на младия и трезвен шеф на „руското гестапо“ пристигаше на галера, но и неистово се застъпваха за него. И дори взривовете на жилищни домове и „ученията в Рязан“ ни най-малсо не ги вразумиха. И филмът „Рязанска захар“ (посветен на взривовете  в Рязан, организирани от ФСС – Н.К.), показан по НТВ точно преди изборите през 2000 г. за тези, които са особено бавни. А предупрежденията на руските Касандри – Марина Салие и Валерия Новодворская – бяха игнорирани.

Игор Яковенко припомни първия Граждански форум, проведен преди 20 години, през ноември 2001 г., на който присъства новоизбраният президент Путин и дори произнесе прочувствена реч за свободата и гражданското общество. Това беше вече след взривяването на жилищни домове, след началото на Втората чеченска война, след разгонването на НТВ... И как активистите за правата на човека се радваха, че Путин присъства на техния форум и произнесе такава прекрасна реч и да напомнят на журналистите, които вместо да се радват едновременно, се опитаха да им обяснят, who is who г-н Путин, да им напомнят коя организация го е откърмила, че с присъствието си на този форум и речта си просто ги е купил, казано на неговия професионален език – вербувал ги е.

Какво можем да искаме от обикновените хора, ако интелектуалците, правозащитниците, най-добрите от най-добрите, просветени и образовани, не разбраха на кого първо помогнаха да дойде на власт, а след това го подкрепиха във всички начинания, включително и престъпните. И сега кършат ръце от отчаяние – „олеле, Гестапо забрани организацията, която разкриваше престъпленията му!“

И отново сме свидетели, както аз я наричам, нна „национално-корпоративната солидарност“ на руските либерали. Защото не си спомням подобна интензивност на възмущението на „прогресивната общественост“ нито от геноцида на Путин в Чечения, нито от грузинската кампания от 2008 г., нито от войната срещу братска Украйна, нито от престъпленията му срещу човечеството в Сирия.

Вярно е – дейността на „Мемориал“ съхраняваше паметта за репресираните, разкриваше престъпленията на Сталин, неща, които са много важни. Но поне не по-малко важно е да говорим за сегашните престъпления на наследниците на Сталин, за хилядите убити от руските военни сега, за да стигнат до световната общност, когато все още има възможност да се предотвратят нови престъпления на Путин и да се спасят нечии животи! Колкото до чеченския геноцид, нека ви напомня, че някои от тези, които сега са възмутени от ликвидацията на „Мемориал“, подписаха  през 2000 г. „Писмо на двадесет и единия“ в подкрепа на бомбардировките на Путин в Чечения! (писал съм за това подробно, вкл. съм цитирал и дадох на писмото.) И сега, видите ли, сте недоволни от нещо?

Вие не трябва да се възмущавате от Путин, а от себе си!

Ликвидирането на „Мемориал“ е естествен и дори изненадващо закъснял резултат, до който доведоха всички предишни престъпления на Путин, срещу които не се обявихте толкова активно, колкото сега сте против закриването на „Мемориал“. Отрязаните глави не плачат за косите си..

Може да покопаем още по-дълбоко. Към началото на 90-те години, например. Когато обществото и преди всичко същите демократи (или тяхното преобладаващо мнозинство) се съгласиха и одобриха действията на Елцин, който не позволи „лов на вещици“. Тоест минималният набор от необходими хигиенни мерки, които биха гарантирали невъзможността от реванш – забраната на „Гестапо“ и елементарна лустрация – това, което беше извършено в повечето страни от бившия социалистически лагер. Това, което след 1945 г. беше извършено в Германия.

И след всичко това се правим на изненадани, че нашенското „Гестапо“, незнайно защо, реши да закрие „Мемориал“, разкриващ престъпленията му. И как така било дошло на власт? Когато идването му на власт беше практически предрешено от самото начало, когато Елцин не искаше (или не смееше? – защото, нека ви припомня снимката на Елцин на БТР по време на преврата, заобиколен от Коржаков и Золотов и други млади „хора в цивилни костюми" и по същото време в Санкт Петербург до Собчак – никому неизвестния тогава В. Путин) да проведе „лов на вещици“. И да завърши разгрома на престъпния режим, който уби милиони СОБСТВЕНИ граждани.

В държава, която не е извършила собствена „денацификация“ (в случая декомунизация), на власт неминуемо ще дойде Гестапо (ЧК-ВЧК-НКВД-МГБ-КГБ-ФСС).

Което се и случи!