ПО ВЪПРОСА ЗА РОЛЯТА НА ЛИЧНОСТТА В ИСТОРИЯТА И ВЪОБЩЕ

Егор Седов, 04.10.2021

Срещу нас, отсреща, през улицата, има аптека. Най-обикновена и от там си купувам лекарството от седем години. То е жизненоважно за мен, но е без рецепта и всякакви „аналози“ и генерични форми не ми влияят. Това е всичко.

За седем години съм нямал нито един проблем.

Но ето, че това лято аптекарките отидоха на почивка ... и повече не се върнаха. Вероятно отидоха някъде, където им  плащат по-добре, или намериха робата по-близо до дома си?

Вместо тях сега има някакъв мъж, понякога – с помощничка, понякога – сам.

И ето че преди седмица отивам да си взема лекарството. Дълго го търсиха. Не го намериха! Тоест имат го аптеката – но не го намериха!

Влизам днес. Същата история –  аптекарят гледа в кутия със съответното име, не го намира, поглежда ме с празен поглед, прави няколко ненужни движения. Не, честно казано, щях да се справя по-добре с ролята на фармацевт!

Лекарство, подчертавам, не е дефицитно.

Но понякога дефицитен е мозъкът. А в най-близката конкурентна аптека вече издават карти за покупка с бонуси, досущ като моята. Дали е необходимо да продължавам романтичните си отношения с нея? Това е въпрос с ясен отговор.

Изглежда, че за доста неща от живота е важна ролята на личността?!?

И в тази история, и в историята въобще…..