БЕЗСИЛНА ЯРОСТ НА КРЕМЪЛ

 

Псевдоимперията ще умре при опит за братско изнасилване на Украйна

Андрей Пионтковски, 15.10.2021

Г-жа Нюланд, която най-добре от всички в САЩ познава руските политически превратности, трябваше да в пълнота да оцени лингвистично необичайните „медведевски“ послания към Киев и света и да стигне до единствения възможен извод: „Борис Немцов беше прав. Всички те са шибаняци“.

След такъв психотерапевтичен сеанс, на железният Козак (Дмитрий Козак, зам. ръководител на президентската администрация – Н.К.) му беше по-лесно, подобно на случилото се в Женева с Байдън. Трябваше само триумфално да повтори трика, който Путин направи тогава, откривайки пресконференцията си със забележителната фраза: „Останах с впечатлението, че ние с г-н Байдън сме еднакво убедени, че няма алтернатива на споразуменията от Минск.“

Така Козак разработи победоносното заглавие на кремълското прес-съобщенийце и краткото си официално коментарче под него: „В хода на преговорите беше потвърдена огласената в Женева позиция на САЩ, че без съгласуване на параметрите на бъдещата автономия, или, с други думи, особения статус на Донбас в състава на Украйна, уреждането на конфликта едва ли е възможно. Като взехме предвид съвпадението на подходите по тази принципна позиция, ние се съгласихме да продължим взаимни консултации.“

Невидимо присъстващият герой на руската класическа литература Савелич (слуга на Пьотр Гриньов, главен герой в романа „Капитанската дъщеря“ на Пушкин – Н.К.) очевидно е шепнал на американския помощник-държавен секретар класическия си съвет за всички времена: „Целуни злодейската ръка, Виктория“. Виктория я целуна, но с отвращение. За разлика от Байдън, тя категорично отказа да поеме в устата си козаковската гадост и се ограничи само до мълчаливо съгласие.

Да, кремълския шантаж – „дръжте ме седмина защото съм шибаняк“ – проработи за пореден път и не е украшение за американската страна. Но ефективността на това изнудване намалява с всеки нов сеанс и разкрива слабостта на руската позиция. Москва полага огромни дипломатически усилия, за да убеди САЩ да се съгласят с нейното тълкуване на минските споразумения. Същността на което е да се легитимира в правното и политическо поле на Украйна руската военно-терористична опора ОРДЛО, без да се променя нищо вътре в нея.

Скандалът, който избухна във Вашингтон след завръщането на Байдън от Женева (Putin got exactly what he wanted from Biden in Geneva), показа, че нито едно пропутинско лоби в администрацията на Байдън няма да постигне заветната си цел. Напротив, всеки нов опит в тази посока само ще засили подкрепата за Украйна и нейната съпротива срещу руската агресия от огромното мнозинство от Конгреса и американските политически среди като цяло.

Началото на доставките на отбранителни оръжия в Украйна и посещението на американския министър на отбраната Лойд Остин в Киев следващата седмица имат много по-голяма тежест от козаковските прес-съобщенийце.

Но нещо друго е много по-важно. Украйна днес е най-важният субект на световната политика. Каквато и да е позицията на САЩ или която и да е друга сила, Украйна никога няма да капитулира. Нейната армия и народ ще се бият. Руското нашествие във вътрешността на Украйна ще завърши с военно-политическо поражение за Русия, падането на режима на Путин и сериозно преформатиране на руската държава. Псевдоимперията ще умре при опита за братското изнасилване на Украйна.

Това се разбира добре от професионалистите в руския Генерален щаб. Следователно всичко, което виждаме през последните месеци – мащабните военни маневри, историческите статии на Путин, ръмженето на Лавров, шаманските ритуали на Шойгу, антисемитските брътвежи на Медведев, клъстерите на Макрон, формулата на Щайнмайер-Меркел, газ и ваксината от Медведчук – са блъфове и престъпен шантаж. Тяхната цел е да принудят Украйна да се събере доброволно със създаденото от Москва туморно образование ОРДЛО.

И още нещо. Заплашителни пози и проклятия срещу Украйна помагат на колективния Путин да изтласка за известно време от съзнанието на руското общество твърде неприятни геополитически истини: Ердоган го изхвърли от Южен Кавказ и се кани да стори същото и от Северен, а другарят Си – от Централна Азия и се кани и от Далечния Изток ...