НА РЪБА НА ЗАКОНА

 

Юрий Христензен, 6 септември 2021

Вместо послепис: Когато прочетох текста на Юрий се изкуших да го публикувам като свой. Не бяха необходими много корекции, за да го съотнеса към актуалното положение в татковината (по този повод си позволих да илюстрирам текста със снимка от софийските протести 2020). Примерът с Грузия лесно можех да подменя с нашенските баталии около закона „Магнитски“ и т.н. Ама пустият ми табиет да се гнуся от представянето на чуждото за свое….

Един чиновник ми разказа преди време нещо интересно. В случай, че местната власт действа на ръба на закона, прокуратурата следи за обществения резонанс. Ако гражданите не протестират активно, прокурорът не се намесва. Дори ако всички в кухните си се възмущават – „Къде гледа прокуратурата!?““

В същото време „на ръба на закона“ от гледна точка на прокуратурата е далеч отвъд битовия смисъл на този израз. Това е в случаите, когато нарушението е толкова очевидно, че може да бъде доказано дори в украински съд. Ако даже в случаи на очевидни нарушения всичко се ограничи до разговори в кухните, прокуратурата ще бездейства.

Местните политици знаят за това и работят, щото обществото да остане пасивно. Те преследват активната му част и едновременно с това създават  и финансират слугински обществени организации и медии, и наемат тролове в социалните мрежи. Въпреки, че на теория трябва да развиват самоуправлението на поверената им територия.

Подобен принцип се прилага и в международната политика. За жертвата на агресия може да е очевидно, че тя е жертва. Но докато тя пасивно чака пристигането на световния полицай, полицаят няма да се намеси. Полицейският служител ще се намеси само когато жертвата е демонстрирала готовност да се съпротивява съпротива.

Работата с Международният съд също не е толкова проста. Например, Грузия все още не може да докаже, че войната от 08.08.2008 е била война. А в руския федерален закон „За ветераните“ тази война се нарича „Защита на гражданите на Руската федерация, живеещи на териториите на Република Южна Осетия и Република Абхазия“.

Агресорът знае за това. Той предварително раздава руски паспорти, така че по-късно „да защити гражданите на Руската федерация“ на територията на други държави. Той финансира пропагандни медии и тролове, които излъчват необходимата му информационна програма. В същото време агресорът не се интересува от граждани, които умират там, където ги „защитават“.

А какво да кажем за президентите? Докато хората около кухненските маси ругаят корупцията, но гласуват за корумпираните в замяна на хранителни пакети, президентът няма да помогне. Друг президент знае за агресията и може да помогне, но само ако жертвата е готова да се съпротивлява. Ако обществото не е готово, ще се получи същото като в Афганистан.

Победата над корупцията, борбата с външната агресия и много други неща зависят от активната част на обществото много повече, отколкото от действията или бездействието на президентите. Това просто нещо трябва да се разбере, когато се развива гражданската активност, която от разговори около кухненските маси трябва да достигне до изпълнение на реални проекти.