РУСКИТЕ ИЗБОРИ РАЗКРИВАТ СТРАХОВЕТЕ НА ПУТИН

 

Януш Бугайски, Washington Examiner, 09.09.2021

Авторът (на малката снимка) е старши сътрудник във фондация „Джеймстаун“ във Вашингтон, окръг Колумбия Неотдавнашната му книга „Евразийското разединение –  уязвимите флангове на Русия“ е в съавторство с Маргарита Асенова (българката е родена в Кърджали, където започва журналистическата си кариера във вестник „Нов живот“. В началото на прехода става кореспондент на радио „Свободна Европа“. Заминава за САЩ с едногодишна стипендия за Станфордския университет и остава да живее в Америка, в момента директор на програмите за Балканите, Кавказ и Централна Азия на Фондация „Джеймстаун“ и редовен автор на изданието Eurasia Daily Monitor – Н.К.). Предстоящата му книга е  озаглавена „Провалената държава – планираното разкъсване на Русия“.

Управляваните парламентарни и регионалните избори в Русия на 17-19 септември показват, че Кремъл разглежда демокрацията и децентрализацията като заплаха за оцеляването на режима на Путин.

Кремъл е приложил репресивни мерки, включително забрана на независими кандидати, блокиране на уебсайтове, обявяване извън закона на граждански инициативи и забрана на публични митинги. Тези стъпки показват нарастващите страхове на Владимир Путин относно крехкостта на системата. Страхове, които продължават, въпреки че длъжностните лица контролират целия изборен процес.

Русия погрешно е наричана федерация. Тя е централизирано образувание, в което държавните институции обслужват интересите на президентската администрация и нейните олигархични съюзници. Това е и политическо образувание, в което бюрократите не защитават правата на обикновените граждани. За да защитят управляващата клика от съгласувано противопоставяне, руските съдилища манипулират понятието „екстремизъм“, за да включат в него почти всяка дейност, критична към режима.

Законът за „противодействие на екстремизма“ въвежда мъглявата и  неясна формулировка за  явление, което „подкопава сигурността на Руската федерация“ или „нарушава нейната териториална цялост“. Тази формулировка се използва за преследване на независими активисти, журналисти и учени и забранява достъпа на всички критици на Путин до средствата за масова информация. Режимът използва „мерки срещу екстремизма“, за да прикрие нарушаването на гражданските свободи и да накаже несъгласните. Депутатите от Държавната дума внесоха през май 2021 г. законопроект, който забранява със задна дата служители, доброволци и дарители на „екстремистки“ организации да се кандидатират на избори.

На регионално ниво всички местни политически партии са забранени, въпреки че почти всеки федерален регион се възмущава от т.нар. „вертикал на властта“ на Путин. Нарастващият списък с оплаквания сега включва некомпетентност за справяне с пандемията, опустошаване на околната среда, икономически упадък и несправедливо присвояване на природни ресурси от Москва. Протестните движения обхванаха няколко федерални региона от Балтийско море до Тихоокеанското крайбрежие. ще подхрани Широко разпространените искания за прехвърляне на права на регионите и повече самоопределение се подхранват от безотговорното правителство на федерацията на фона на задълбочаващата се икономическа депресия

Въпреки всички сравнения на Путин със Сталин, Путин изглежда е неспособен да приложи обширните репресии, характерни за комунизма. Кремъл изчислява, че масовите убийства, експулсирането и лишаването от свобода ще застрашат оцеляването му. Съветските методи биха могли значително да увеличат изолацията на Москва на международната сцена чрез по -строги санкции, икономически срив и жестоки сблъсъци в градовете. В резултат на това Кремъл се опитва да наложи по-меки репресивни мерки, заплашвайки тяхната ескалация, за да принуди населението да се подчини. Непрекъснатото нарастване на репресивните мерки показва, че администрацията не успява да успокои всички граждани.

Кремъл е организирал убийствата или затварянето на най-видните представители на опозицията и разследващи журналисти. Политическите убийства, разправата с популярни личности като Алексей Навални или процесите срещу организаторите на протести в Ингушетия и други републики издават слабостта на Кремъл. Щом Путин прибягва до убийства и затвор, за да премахне жизнеспособни алтернативи на своето управление, вероятно е наясно, че политическото му оцеляване наистина е застрашено.

Длъжностните лица са обхванати от параноята за разпадане на държавата и се опитват да избегнат повторението на опитите на Михаил Горбачов да реформира съветската система в края на 80-те години. Парадоксално, че подобни опасения продължават да изключват икономическите и политическите реформи, необходими за предотвратяване на системния срив. Путин и неговите служби за сигурност и привилегированата класа държавни служители не са готови да застрашат властта и портмонето си, като провеждат реформи, които биха дали на гражданите избор чрез демократични избори. Но без икономическа модернизация и диверсификация на пазара, в комбинация с политическа демократизация, децентрализация и истински федерализъм, поради което Русия не само ще стагнира и ще западне, а все повече ще се плъзга към екзистенциална криза.

Някои държавни чиновници изглежда са наясно с предстоящите опасности. В неотдавнашна реч на Общоруския младежки образователен форум министърът на отбраната Сергей Шойгу сравни Русия с бивша Югославия, предупреждавайки за външен натиск в комбинация с вътрешни заплахи, които могат да разделят страната по националност, класа и религия и да доведат до разпадане. Това, което той не успя да посочи, е, че именно политиката на Москва за свръхцентрализация и разпалването на руския етно-национализъм могат да доведат страната до насилствена имплозия вместо сравнително мирното разделяне, наблюдавано по време на разпадането на Съветския съюз.