ЗА ДАТАТА 1 СЕПТЕМВРИ ….

 Посвещавам следващите редове на всички служители от Медицинската служба на Българската армия!

Бях забравил, че на тази дата е празникът на военно-медицинската служба. Не защото съм късопаметен, а защо е празнуван официално само веднъж, в далечната 1997 г. Припомни ми го г-жа Арма Ешбекова с честитка във Facebook на лични. Разменихме любезни думи, тя ми качи факсимиле от първа страница на вестника на народа и войската, от която разбрах, че ВМА е отбелязала годишнината (Боже Господи, това не се бе случвало никога?) и толкова. До вчера, когато реших да посетя сайта на вестника и установих, че на 01.09.2021 г. академията е отбелязала 143-та годишнина от създаването на военномедицинската служба на войската (тук и по-нататък курсивът е мой – Н.К.).  Не се учудих, че не са ме поканили, защото това не ми се е случвало откакто свалих пагоните. Учудих се на числото на годишнината, от което излизаше, че военномедицинската служба е по-стара от Търновската конституция, която легитимира в правния мир Третата българска държава, избора на първия български княз Александър I Батенберг и съставянето на първия български Министерски съвет начело с Тодор Бурмов ….

По този повод реших да споделя с читателите на блога истинската история на празника (част от непубликуваните ми спомени с работно заглавие „Не се оказвам от живяното“)

„….В периода 1993-1998 г. под мое ръководство бяха отбелязани два празника – 118-та годишнина на Медицинската служба на Българската армия и 40-та годишнина на противоепидемичните органи във въоръжените сили. Проследяването на двата празника не е по хронологичен ред.

Започвам с първият, доколкото се считам, че съм негов инициатор.

Рождената дата на Медицинската служба по мое дълбоко убеждение е 01.09. (стар стил) 1879 г. На друго мнение е историкът на българската военна медицина от средата на миналия век полковник Вълчо Куртев Баев, д.м.н. Той приема, че началото й е положено в Руско-турската война от 1877-1878 г. Авторът визира военните лекари от Опълчението, българи по произход, които остават на служба в създадената веднага след войната българска земска (от рус., в смисъл народна – Н.К.) войска. По това време обаче не е възстановена българската държавност, т.е. страната е под руско управление. Добре известно е, че Учредителното събрание заседава от 10.02. до 16.04.1979 и приемайки Търновската конституция на Княжество България се преобразува в Първо Велико народно събрание. То от своя страна на 17.04. 1879 г. избира Александър Батенберг за първи български княз. Князът са възкачва на престола на 29.04. същата година. Ето какво пише Симеон Радев в „Строители на съвременна България”, том първи по повод първото българско правителство: „Веднага след избирането на княз Александър Дондуков се завърна в София, прогласена от самото Учредителното събрание за столица на България. Тук вече се захванаха между високите руски чиновници първите разговори относително образуването на българското министерство. Някои от русите, например генерал Гесер, управляющ Вътрешните работи и Г. Бух, който завеждаше Финансите, поддържаха, че между българите няма още хора, достойни да заемат министерски постове, и че начело на висшето управление трябва да стоят, поне за известен период, руси. Генерал Домонтович, Лукиянов, Золотарев, имайки предвид крайното национално самолюбие на българите и техния стремеж към независимост, предлагаха, щото русите да не се месят в гражданската администрация на страната, като се ограничат с организирането на младата войска на княжеството. Същото мнение споделяше и руският дипломатически агент Давидов”. Следователно е неуместно да се говори за българска държава в международноправен аспект, както и за българска войска в периода преди избора на българския държавен глава и респективно на първото българско правителство. Това ми даде основание при определяне на рождения ден на военномедицинската ни служба да се позова на Приказ (заповед – бел. моя) по военното ведомство № 29 от 01.09.1879 на генерал Паренсов. Със заповедта е обявен първия в Княжество България „Щат на военното Министерство и състоящото при него УПРАВЛЕНИЕ НА ГЛАВНИЯ ЛЕКАР НА ВОЙСКАТА”. Опитите ми да издействам обявяването на празника със заповед на министъра на отбраната по време на правителството на Любен Беров останаха напразни. Те се увенчаха с успех едва през 1996 г. при министър Димитър Павлов. Ще си позволя да цитирам част от заповедта му:

„1. На всички офицери, сержанти, войници, военни служители, работници  и войни от Медицинската служба от запаса изказвам благодарност за техния принос в медицинското осигуряване на личния състав от системата на Министерството на отбраната.

2. Обявявам 1 септември за празник на Медицинската служба на Българската армия.

Празникът да се отбелязва и чества ежегодно с нарочна моя заповед.

Настоящата ми заповед да се доведе до знанието на целия личен състав от Министерството на отбраната”. Следваха подписите на министъра на отбраната на Република България Димитър Павлов и началника на Генералния щаб на Българската армия генерал-полковник инженер Цветан Тотомиров.

Трябва да отбележа, че по моя вина в преамбюла на заповедта беше допусната грешка. През 1996 година се навършваха 117, а не 127 години от обявяването на „състоящото при Министерството управление на главния лекар на войската”.  Заповедта беше подписана в навечерието на празника. Нямаше време да организира честването в София.  На 1 септември бях на лечение в Центъра за рехабилитация и профилактика в Поморие. Отбелязахме празника на скромен обяд с ръководствата на Центъра и Военна болница Бургас. Официално датата 1 септември беше отбелязана само веднъж – през 1997 г.  През следващата година на мен  най-малкото ми бе до празнуване. Моят наследник Николай Чобанов не се интересуваше от подобни неща. Неговият заместник и началник на ВМА полковник доцент Румен Златев постави началото на празнуване на датата 1 декември, като ден на академията. В което няма нищо лошо. Освен ако покрай това честване не се извърши постепенна подмяна на историческите факти. През 2003 г. под редакцията на бригаден генерал Стоян Тонев беше издадена „История на Военномедицинска академия”. Какво е записано в нея:

„Всяка година на 1 декември отправяме поглед назад в миналото, към далечната 1891 г., когато е създадена Софийска обща гарнизонна болница, чийто правоприемник днес е Военномедицинска академия. Разлиствайки пожълтелите страници на „История на Висшия военномедицински институт", писана преди повече от 15 години, не можем да не изпитаме признателност към нейните автори за труда, кой-то са положили, за да съхранят паметта за основоположниците и техните последователи до средата на 80-те години на миналия век. Всяка година, по повод празника на академията, препрочитаме „старата история“ и се потапяме в съзидателната атмосфера на епохата след Освобождението, когато са полагани основите на военното здравеопазване и на военната медицина. Ставаме свидетели на споровете за необходимостта от тяхното съществуване в различни периоди от миналото столетие и победата на идеята, че военното и общественото здравеопазване се допълват взаимно. Проследявайки етапите от развитието на болницата, сътресенията, причинени от войните, постиженията на мирните периоди, се питаме дали отговаряме на очакванията на основоположниците и дали можем да се равняваме по постигнатото с предшествениците си? В стремежа за равносметка се роди идеята за написване на „История на Военномедицинска академия“. 

Привидно подмяната липсва. Къде обаче е тя. Ще поясня. Със заповед по Министерството на войната № 96 от  25 февруари 1889 г., се обявява „Привременен правилник за общи гарнизонни болници в Пловдив и Шумен“. Болниците обаче започват да работя една  година по-късно, когато със заповед № 17 от 15 януари 1890 г. са назначени първите им началници. В този смисъл се приема, че същинското начало на българското военно-болнично дело е поставено на 15 януари 1890 г. Третата обща гарнизонна болница се създава на 1 декември 1891 г. в София. Законът за устройството на въоръжените сили на Българското княжество е утвърден по-късно - на 15 декември 1891 г. с Указ № 185 Според него от 1 януари следващата година пешите бригади във войската се реорганизират в пехотни дивизии - I Софийска, II Тракийска, Пловдив, III Балканска, Сливен, IV Преславска, Шумен, V Дунавска, Русе и VI Бдинска, Видин. Към всяка от тях се създава по една дивизионна болница със санитарна команда. По същество законът регламентира и доразвива едно фактическо състояние на военно-болничното дело.

Тогава може ли датата 01.12.1891 г. да бъде сакрална за българската военна медицина? За софийската военна болница като родоначалник на ВМА – може би да! За останалите учреждения от състава й и за военномедицинската служба като цяло - категорично не! Към посочената дата са изминали 12 години от възстановяването на българската държава. Софийската гарнизонна болница все още я няма. Но съществува медицинска служба на Българската войска. Тя има своя принос за спечелената от Княжество България през 1885 г. Сръбско-българската война. Тук ще спра. Дълбоко съжалявам, че тези, които ме наследиха забравиха и преиначиха фактите. Датата 1 септември не беше на Колев, той само я изрови от историята. Тя обединяваше, а не противопоставяше.

Днес във въоръжените сили на страната съществува само и единствено Военномедицинска академия. За това вина има и висшето политическо и военно ръководство на отбраната. Както се казва нищо лично. Но както е видно от долния цитат и нищо ново от историческа гледна точка:

„.. Промените засягат и военномедицинската служба. Основен проблем е неустойчивостта на нейния централен орган – Санитарното управление. То претърпява различни метаморфози, за да се стигне до 1895 г., когато длъжността главен лекар се закрива и се учредява длъжност инспектор за немедицинско лице. Или както хапливо отбелязва д-р Димитър Моллов: „... бе настанало време, когато военните лекари се управляваха или от аптекар, или от ветеринар, а войската насмалко не бе оставена да я лекуват хомеопати”(По „История на военната логистика в България, 1979-1945 г.” – Н..К.). 

Днес, почти четиринадесет години след първото и последно отбелязване на празника на Медицинската служба на Българската армия, макар и със закъснение искам да благодаря на хората, които ми помогнаха да неговото организиране. Тава са тогавашния директор на Театъра на Българската армия, а днес заместник-министър на културата г-н Митко Димитров, хоровата формация „Драгостинов фолк”, изгряващата звезда Стефан Вълдобрев и чаровната Таня Димитрова, актриса от Театъра на Българската армия. Благодаря и на личния състав на тила на Клиничния център за рехабилитация и профилактика в Банкя, който осигури логистичната подкрепа на честването. Скромният коктейл финансирахме с лични вноски на персонала от управлението, Централната военно-хигиенно епидемиологична инспекция и Централната военномедицинска комисия.

В навечерието на празника поканих журналистите на чаша шампанско в Централния военен клуб. Пресата обективно отрази събитието. Във вестник „Българска армия” беше публикувано официално поздравление от името на Георги Ананиев – министър на отбраната и генерал-полковник Михов – Началник на Генералния щаб на Българската армия: 

„Господа офицери, сержанти и войници, Дами и господа военни служители и работници от Медицинската служба на Българската армия, Воини от Медицинската служба от запаса, На 01 септември 1997 година се навършват 118 години от създаването на Медицинската служба на Българската армия. Със своите структури тя участва в Сръбско-Българската, Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война.

Благодарение на труда и жертвоготовността на медицинските чинове, хиляди ранени и болни са върнати към живот. Бързото навлизане на нова модерна техника и въоръжение, създаването на нови системи оръжия и родове войски след Втората световна война, настъпилите промени в схващанията за воденето на бойните действия и операции в съвременни условия и развитието на военномедицинската наука наложиха непрекъснато усъвършенстване на структурата, организацията на работа и управление на Медицинската служба на Българската армия.

Господа офицери, сержанти и войници, дами и господа военни служители и работници от Медицинската служба на Българската армия, войни от Медицинската служба от запаса,

В продължение на 118 години вие и вашите предшественици сте неотлъчно на своя пост и с неуморен труд, знания и умения допринасяте за опазване и укрепване на здравето на личния състав от Въоръжените сили на Република България. Днес, в условията на остър недостиг на финансови средства, благодарение на вас, медицинското осигуряване на войските не е нарушено. Уверен съм, че и занапред ще изпълнявате успешно стоящите пред вас задачи с високо чувство и отговорност, професионализъм и любов към хората”.

Тържеството в Банкя бе почетено от заместник-министъра на отбраната Йордан Йорданов, първия заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия генерал-полковник Захарин Илиев, д-р Лозанов от Съюза на офицерите и сержантите от запаса, д-р Николай Предов от Съюза на възпитаниците на военното на Негово Величество, училище председателя на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите доцент, д-р Витан Анчев, ветерани на Медицинско управление, началника на ВМА полковник професор Милан Петров, офицери и служители от управлението, Централната хигиенно-епидемиологична инспекция и Централната военномедицинска комисия. Актрисата от театъра на Българската армия Таня Димитрова откри празника. След нейните встъпителни думи произнесох кратко приветствено слово.

Ще си позволя да го цитирам, за да покажа, че независимо от всички удари, които управлението бе понесло и понасяше от ръководството на ВМА, тя не беше пропусната в приветствието. Не помня да е ставало обратното през цялата ми петнадесет годишна кариера в Медицинско управление. Ето текста:

„Уважаем господин заместник министър, уважаеми господин генерал-лейтенант, уважаеми господа генерали и полковници от резерва, господа офицери,  дами и господа,

Събрали сме се да почетем един светъл празник за Българската армия – 118 години от създаването на военномедицинската й служба. На 01 септември 1879 г. с Приказ по военното ведомство № 29, военният министър генерал Паренсов поставя нейните темели, като обявява щата на военното министерство и състоящото при него управление на главния лекар на войската. Съхранила в себе си добродетелите на българските санитарни чинове от Опълчението, военномедицинската служба неотклонно следва развитието и бойния път на българската войска. Няма да увехне славата за достойно изпълнен дълг към ранените и болните по бойните полета на Сливница, Бунар Хисар, Одрин, Селиоолу, Лозенград, Тутракан, Кубрат, Дойран, Страцин и Драва. Много светли дати има в нашата 118 годишна история. В паметта на поколенията ще останат завинаги датите 15 януари 1890 г. когато се слага фактическото начало на болничното дело в новата българска войска, 1 декември 1891 г. - рождения ден на предшественика на днешната Военномедицинска академия - общата гарнизонна болница в гр. София, 15 декември 1891 г., когато се изграждат законовите основи на санитарната служба на войската и дивизионните болници, 3 юли 1913 г. - началото на военно-санаториалното дело в България и др. В своя дълъг исторически път българските военни медици са изживявали както своите звездни мигове на подем, така и катастрофалните последици от загубени войни. Струва си на този ден да споменем и за трудните дни и нощи преживени от нашите предшественици при изпълнение на клаузите на несправедливия за България Ньойски договор. След Втората световна война военно-медицинската служба, макар и в условията на мир продължава своето развитие. Усъвършенства се болничното и санаториално дело, развиват се клонове на медицинската и военномедицинска наука, на научна основа се поставя контролът върху инфекциозните заболявания и битовата и работна среда на войните. Успешно се развиват военно лекарската и съдебномедицинската експертиза и военната фармация. Направени са и първите крачки за опазване на психичното здраве на войните. Има с какво да се гордеем в областта на авиационната и военноморска медицина. За своята 118 годишна история из недрата на медицинската служба израснаха стотици медицински специалисти, гордост не само за армията, но и за нашата страна. Днес, ние наследници на бойна слава и традиции сме изправени отново пред предизвикателствата на времето. Нам и на тези след нас се пада честта и преди всичко голямата отговорност да съхраним и развием медицинската служба на Българската армия и успешно да я въведем в новия, двадесет и първи век, независимо от трудностите, които ни съпровождат.

Уважаеми гости, дами и господа,

Повече от век българските военни лекари, фармацевти, стоматолози, сестри и санитари бдят над здравето на войните и независимо от превратностите на съдбата с достойнство и чест изпълняват високохуманния си дълг. Дълбок поклон пред техния всеотдаен труд. Дълбок поклон  и  пред хилядите  знайни  и  незнайни строители на медицинската служба на Българската войска, благодарение на които тя съществува и днес. Честит празник скъпи български военни медици и на добър път към предизвикателствата на бъдещето! Благодаря ви за вниманието”.

След моето слово следваха приветствия.

Поздравителни адрес от името на министъра и генерал Михов прочетоха г-н Йорданов и генерал-лейтенант Захарин Илиев. С топли думи и искрени думи към присъстващите се обърнаха д-р Николай Предов (след 1945 г. завършва медицина. Психиатър – бел.моя) и д-р Витан Анчев. Прочувствено слово произнесе генерал-лейтенант от запаса Марко Марков.

С моя заповед № 142 от 28.08.1997 г. петнадесет генерали и полковници от резерва, ветерани на Медицинско управление бяха наградени с почетния знак на Медицинската служба на Българската армия. 

Автор на знака беше художника на Военно издателство и писател г-н Рачо Буров, изпълнител – Монетния двор към Министерството на финансите, а спонсор на изработката – фирма „Интер-бизнес 91” с управител г-жа Людмила Зафирова. Знакът беше изработен от бронз  с  формата на български Кръст за храброст. В средата на кръста е разположен  щит, поддържан от два лъва, стъпили върху лаврови клонки. В щита е вписан символа на  медицината – Хипократовата тояга с увитата около нея змия. Сред наградените бяха генерал-лейтенант Марко Стефанов Марков, генерал-майор Янчо Цеков Янчев, генерал-майор  Виктор Ангелов Чаушев, полковник Тончо Атанасов Янков, полковник Дончо Василев Беев; полковник  Михаил Иванов Михайлов, полковник Живко Викторов Кушев, полковник  Рафаел Спиров Стефанов, полковник  Иван Радонов Радонов, полковник  Петър Василев Платнаров, полковник Кръстю Иванов Конярски, полковник  Андрей Илиев Вълков, полковник Димитър Георгиев Петков, полковник  Богомил Лазаров Иванов, полковник  Иван Димитров Тодоров.

В приложение към главата съм публикувал списък на началниците на медицинската служба на армията в периода 1879-2003 г. Всеки един от тях е оставил следа в развитието на военната медицина. За съжаление те, подобно на празника на Медицинската служба на Българската армия на 1 септември, са обречени днес или предстоят да бъдат обречени на забрава. Надявам се по този начин да оставя имената им за поколенията.

На празника на Медицинската служба имах щастието да се запозная с доцент Спас Спасов - Разбойников. Доцент Разбойников има интересна биография. Роден е в гр. Пловдив  на 05. 12.1914 г. Завършва с отличие Пловдивската мъжка гимназия през 1934 г. Дипломира се като лекар в Медицинския факултет  на Софийския университет. През 1940-1941 г. завършва Школата за запасни офицери. Мобилизиран е в българската войска и последователно служи на турската граница и в Скопие….“ (за доцент Разбойников си струва да разкажа отделно – Н.К.)

Дами и господа, няма на правя коментари на написаното. Нека тези от вас, които имат желание и търпение да го прочетат добронамерено и до край ги направят сами за себе си.