РУСИЯ КАТО ВЪПЛЪЩЕНИЕ НА ФИЛОСОФИЯТА НА ИВАН ИЛИН
Тимъти Снайдър:
В книгата си „Пътят към несвободата: Русия, Европа, Америка“ историкът от Йейлския университет Тимъти Снайдер веднага заявява, че Русия няма шанс за демокрация след СССР (издадена в България от „Хеликон“ през 2018 г. – Н.К.)
И се аргументира не с липсата на силни демократични институции като избори и закони, а с философията, която стои в основата на политическото мислене на руските лидери.
В него, в начина по който се развива политиката в Русия, Снайдер вижда буквално отражение на философията на руския мислител от началото на ХХ век, Иван Илин [1].
Илин е изгонен от Русия на „Философския параход“, в изгнание той е пламенен критик на комунистическия режим, привърженик на фашизма на Мусолини, приветства идването на нацистите на власт в Германия.
Всичко това не пречи на Владимир Путин активно да цитира Илин в речите си, да препоръчва работите му на колеги от „Единна Русия“ и да организира препогребването на останките на философа в Москва през 2005 г.
Въпросът е, че Илин смята Русия за „невинна“ държава, която през цялата си история е изправена пред заплахи и изземвания.
„Според Илин, всяка битка, която руснаците някога са водили, е била отбранителна. Русия винаги е била жертва на „континентална блокада“ от Европа. Според вижданията на Илин, „руската нация от момента на покръстването й и приемането на християнството е понасяла исторически страдания в продължение на хиляда години“..
„Русия не прави нищо лошо,; зло може да бъде причинено само на Русия. Фактите нямат значение и отговорността изчезва", преразказва Снайдър идеите на Илин.
Ето защо за Илин е важна ролята на „господаря-спасител“ в руската държава, който ще поеме ролята на командващ в тази безвременна самоотбрана. „Да се позволи на руснаците да гласуват на свободни избори, смята Илин, означава да оставим ембрионите да изберат своя пол.“
Именно поради този подход към изборите, демокрацията в Русия не се утвърди. Снайдър обръща внимание на удивителен за демократичните страни парадокс – „Властта никога не е преминавала от ръце в ръце след свободно оспорвани избори“.
През 1999 г. бяха необходими поредните избори за смяна на президентската власт, но това, което се случи, е това, което Снайдър намира много близо до доктрината на Илин – „много богатите хора избраха нов спасител на Русия“.
„За да намери своя наследник, обкръжението на Елцин организира проучване на общественото мнение сред любимите им герои за популярни забавления. Победител стана Макс Щирлиц. <...> Измисленият Щирлиц е съветски агент, работил за германското военно разузнаване по време на Втората световна война, комунистически шпионин в нацистка униформа. Владимир Путин, който заемаше безсмислен пост в източногерманските провинции по време на кариерата си в КГБ, беше смятан за най-близък до измисления Щирлиц “, обяснява изборът на в полза на Путин Снайдър.
Измисленият Щирлиц е съветски агент, работещ за германското военно разузнаване. Служителят на КГБ Путин също е работил в Германия
Така в Русия се ражда „контролираната демокрация“. Един от основните й идеолози Владислав Сурков явно повторя идеите на Илин, когато през 2005 г. заявява, че в Русия липсва демократична култура, така че хората например, да могат да избират губернаторите си.
Сурков промени термина „управлявана демокрация“ на по-подходящия за Русия – „суверенна демокрация“.
„Демокрацията е процедура за смяна на управниците. Да се квалифицира демокрацията с прилагателните „народна“ по време на комунизма, а след това „суверенна“ означава да се премахне тази процедура“, коментира Снайдер.
Според него това е същият трик като този, който Илин прилага в своите произведения, наричайки руския владетел „демократичен диктатор“.
И така, следвайки идеите на Илин, руските политици стигнаха до консенсус, че „руският народ трябва да има толкова свобода, колкото е готов да има“.
За Русия демокрацията е свобода в подчинение на народния лидер. Следователно „руснаците нямат право да протестират срещу антидемократичните действия на своето правителство, тъй като демокрацията изисква от тях да приведат душите си в съответствие със законите, забраняващи подобни протести“, заключава Снайдър.
Бележки:
[1]-Иван Александрович,1883-1954, е руски философ, писател и публицист, правовед, един от идеолозите на Бялото движение и на руския духовен патриотизъм. Той е консервативен православен монархист и славянофил. Безпартиен. Автор на повече от 50 книги и 1000 статии на руски, немски и други европейски езици, на над 100 лекции, огромна кореспонденция, стихотворения, поеми, спомени, документи – Н.К.
Няма коментари:
Публикуване на коментар