ЗАГОВОРНИЦИТЕ

 

Юрий Христензен, 14.08.2021 г.

В нощта на 29 срещу 30 юни 1991 г. в Ново-Огарьово (имение в Московска област, което от 2000 г. официално функционира като крайградска резиденция на руския президент – Н.К.) се проведе тайна среща между Горбачов (президент на СССР), Елцин (президент на РСФСР) и Назарбаев (президент на КССР) по повод подписването на съюзно споразумение. Разбират се да бъдат отстранени от правителството Крючков (КГБ), Пуго (МВР), Павлов (премиер) и други реакционери, а Назарбаев да стане премиер.

Елцин предлага да продължат на въздух, защото се страхува от подслушване. А подслушването наистина беше. След провала на ГКЧП (Държавен комитет за извънредни ситуации), следователите откриват в кабинета на Болдин (Валерий Иванович, 1935-2006, от март 1990 г. до опита за преврат през август 1991 г. ръководител на президентската администрация на Горбачов – Н.К.) два огромни сейфа, пълни със стенограми на КГБ на разговори между съветски политици и служители, записани в кабинети, апартаменти, бани и дори на тенис-кортове (защо ли се чудят Атанасов и Хаджигенов за нашенското подслушване и твърдят, че во веки веков, ще го „изчегъртат“. „Да, ама не“, щеше да каже бай Петко Бочаров ако беше жив – Н.К.)  .

На 5 август 1991 г., ден след заминаването на Горбачов за Форос (за по-младите: селище от градски тип на южния бряг на Крим, на 2 км. западно от него се намира резиденцията на Горбачов, построена 19801988 г. – Н.К.), се състоя друга тайна среща. На нея присъстват Крючков (КГБ), Язов (МО) и други бъдещи членове на ГКПЧ. Те обсъждан споразуменията на Горбачов-Елцин-Назарбаев за създаването на СНД (Съюз на независимите държави) без шест от републиките на СССР, както и плановете да бъдат уволнение лед подписването на съюзния договор.

Всички събития от август 1991 г. се въртяха около Договора за създаването на ССД, който беше планиран да бъде подписан на 20-ти. Част от съветските функционери виждаха в това възможност да получат нови правомощия. Други се страхуваха да не загубят постовете си. Но и двете части бяха водени от имперски амбиции и искаха да запазят СССР, само че имаха различни планове как да стане това.

Тези, които наричаме „демократи“, разбираха, че директното използване на армията за задържане на „бунтовническите“ републики (в състава на СССР – Н.К.) ще доведе до налагане на санкции и крах на вече разпадаща се икономика. Плановете им бяха да запазят това, което имат, като подпишат съюзен договор, а в останалите републики, използвайки хибридни методи, за да организират „сепаратизъм в обратна посока“.

При „демократа“ Горбачов КГБ подгря сепаратизма в Нагорни Карабах, организира погроми, а след това Генералният щаб проведе в републиката „миротворческа операция“. Стандартна техника на Кремъл за разпалване на конфликт, след което става „защитник“ на една от страните (дали е само на Кремъл е друга тема – Н.К.). В резултат на това и двете републики загубиха част от суверенитета си и станаха зависими от Кремъл в продължение на много години.

При Горбачов председателят на Върховния съвет на СССР Анатолий Лукянов директно заплашваше президента на Молдова: „Ако не подпишеш съюзното споразумение, ще получиш Приднестровието и Гагаузия“. При „демократа“ Елцин тези планове бяха изпълнени. При него, Кремъл създаде подобни зони на замразени конфликти на територията на Абхазия и Южна Осетия.

Командирът на ОМОН (Отряд на милицията със специално предназначение – Н.К.) в Рига, ръководил убийствата в столицата на Латвия по време на ГКЧП, по-късно стана „шеф на Министерството на държавна сигурност“ в непризнатата Приднестровска република, а през 2014 г. създаде същото министерство в Донецк. Това са примери за „обратен сепаратизъм“, когато от територията на бивша съветска република се откъсва част, която „иска да бъде с Русия!“ Технологията е тествана в десетките „следвоенни“ войни (така е в текста – Н.К.).

Единственото нещо, което не успя да хрумне в главите на обитаващите Кремъл, е равноправното и взаимноизгодно сътрудничество с бившите съветски републики, които отказваха да се присъединят към СНД. Вместо това бяха организирани хибридни конфликти – военна пропаганда, изпращане на отряди въоръжени въстаници и „мироопазващи усилия“ в полза на „обратните сепаратисти“.

Русия е единствената държава, в която държавният глава се крие зад стените на средновековна крепост. В главата му границите на крепостта се простират отвъд държавните граници. И това не са само проблеми на руския елит. Страната с най-голяма територия е и страната с най -високи огради. А оградата (на рус. „забор“ – Н.К.) произлиза от думата „забирам“ (в бълг. прен. завличам, отнасям – Н.К.).