ЧЕТИВО ЗА ПОЛИТИЦИ. АРХИВИТЕ МИ ГОВОРЯТ..

 

Вестник „ЩУРЕЦЪ“, СЕДМИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ, 7.VI.1934, София, редакторъ  ФРА ДЯВОЛО*, година II,  брой 78

Назидателнитѣ дрипи

Главният болярин на един цар бил много крадлив и с кражбите си заплашвал да разсипе държавата. Царят търпял, търпял и най-после като му кипнало го изпъдил и повикал един, известен със своя бистър ум, беден овчар и го направил главен болярин. Овчарят почнал да управлява, обаче, скоро и за него започнали да се носят слухове, че и той крадял, като всяка сутрин се отбивал в една тъмна стаичка, където занасял краденото. Царят чул слуховете и, разярен, издебнал болярина, когато влиза в стаичката, хванал го за гушата и го запитал какво прави всяка сутрин там.

- Гледам си старите дрехи – отвърнал спокойно боляринът и показал едни скъсани овчарски дрехи, които висели на стената в стаичката.

- А за какво ти е всеки ден да гледаш тия дрехи?

- За да помня, че ако върша, както другия болярин, който беше преди мен, пак ще ги облека.

*-псевдоним на Райко АЛЕКСИЕВ