„ПИАР-СЛУЖБА“ НА ТАЛИБАНИТЕ

 

Позицията на руското посолство е необяснима от гледна точка на руското законодателство.

Алексей Макаркин, 27.08.2021 г.

Руското посолство в Кабул всъщност се превърна в PR служба за талибаните,  признати за терористи и забранени в Русия. С тази разлика, че настоящата официална реторика на талибаните спрямо техните политически противници изглежда  по-мека отколкото тази, излъчвана от посолството.

Ахмад Масуд и неговите сътрудници са наричани ​​метежници, живеещи с пари, които първият вицепрезидент Амрула Салех откраднал от хазната. Местните лидери Ата Мохамед и Исмаил Хан, избягали от талибаните, са ренегати. Човек може да се отнася към бившите лидери на Афганистан по различни начини (особено след като самите те са доста различни), но подобни характеристики изглеждат изключително необичайни за дипломатическа служба. Особено на фона на уважителното отношение към талибаните, които не са подложени дори и на най-малката критика, а тяхната умереност и здрав разум са подчертавани по всякакъв начин.

Въпреки че в действителност едва ли някой сериозно има илюзии за умереността на талибаните. Нещо повече, август още не е приключил, а те вече коригират обещанията си. Жените се насърчават временно да останат у дома, докато талибаните проведат разяснителна работа сред своите бойци за правата на жените.

От провинциите постъпват съобщения за разправа с противници на талибаните. Хамид Карзай и Абдула Абдула, които се опитаха да преговарят с талибаните и да се впишат във властта, фактически са под домашен арест. Няма данни, че те наистина ще бъдат арестувани – но нямат и гаранции за сигурността им. Талибаните недвусмислено демонстрират, че политиците, свързани със сваления режим, не са пълноправни партньори за тях, а зависими лица. Защото талибаните имат въоръжени сили, а политиците нямат.

Що се отнася до „операциите за прикриване“ по време на преходния период, могат да се намерят различни прецеденти. Да вземем за пример един краен случай – „червените кхмери“. След влизането им в Пном Пен през 1975 г. принц Сианук отново стана официален държавен глава, а неговия съратник Пен Нут – министър-председател. В продължение на една година те номинално управляваха страната, докато бяха под домашен арест. Ясно е, че истинската власт беше в ръцете на Пол Пот. Червените кхмери, разбира се, са различни от талибаните – те организираха клане веднага след влизането си в столицата. Но в същото време наблизо нямаше дори американски войски.

Позицията на руското посолство е напълно необяснима от гледна точка на руското законодателство, според което талибаните са терористи. Това се обяснява само частично с геополитическите интереси и желанието да не се дразнят талибаните – за това биха могли да се използват други думи, по-сдържани по отношение на всички страни.

Но е напълно разбираема, ако изхождаме от логиката на Студената война, когато поражението на врага (в случая САЩ) се възприема с нескрито удовлетворение. Дори ако то може да се превърне в сериозен проблем в обозримо бъдеще.