„ГОСПОДАРЯТ СПАСИТЕЛ“ И НЕГОВОТО „НЕВИННО ГОСПОДАРСТВО“ – ИМАШЕ ЛИ РУСИЯ ШАНС ЗА ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ? (продължение на публикацията от 18.08.2021)

 

ИМА ЛИ ДЕМОКРАТИЧНА ТРАДИЦИЯ В РУСИЯ?

Евгений Ясин

Известният икономист и научен директор на Висшето училище (до 2021 г. – Н.К.) по икономика Ясин (Евгени Григоревич, род. 1934 г., министър на финансите 1991-1994 г., член на обществения съвет на Руския еврейски конгрес – Н.К.) написва книгата си „Ще се утвърди ли демокрацията в Русия?“ след изборите през 2004 г. По това време „Единна Русия“ вече има абсолютно мнозинство в Държавната дума, но опозицията все още не е толкова маргинализирана, както през 10-те години на ХХI век.

По това време, както отбелязва Ясин, възниква основната дилема – демократични ли са политическият курс на Путин и „Единна Русия“ или демокрацията е останала някъде при промените от 90-те години.

Следователно неговата работа може да се нарече опит да се докаже необходимостта от демокрация в Русия и,  може би на първо място, да се покаже нейната необходимост за управляващия елит, който по това време все още не е закостенял.

След като анализира седемте признака на демокрация на Робърт Дал* (Робърт Алан, 1915-2014, заслужил професор на политическите науки в университета в Йейл, в който през 1940 г. защитава докторат по политология през 1940 г., бивш президент на Американската асоциация на политическите науки, един от изявените съвременни политолози, почетен доктор е по право на Харвардския университет – Н.К.), Ясин стига до положителния извод, че чашата за демокрация в Русия е наполовина празна и наполовина пълна. Следователно, смята той, Русия през 2004 г. може да бъде описана като „контролирана“ или „управлявана демокрация“ – страна с демократични институции, но предопределени избори.

Освен това Ясин се опитва да открие „демократичната традиция“ в руската история и чрез нея да покаже, че руската държава не е чужда на откритата и конкурентна политика. Той обаче характеризира тази „демократична традиция“ не като участие на всички слоеве от населението в политиката, а като исторически периоди, през които е била възможна борбата на различните политически сили за способността да се вземат правителствени решения.

Следвайки тази дефиниция, Ясин отнася към демократичните периоди Размирното време (период в историята на Русия от 1598 до 1613 г., според до 1618 г., белязан от природни бедствия, придружен от множество случаи на самозванство и външна намеса, гражданска, руско-полска и руско-шведска войни, тежки държавно-политически и социално-икономически кризи – Н.К.), Земския събор от 1648-1649 г., реформите на Александър II, революцията от 1905-1907 г. и периодът след Февруарската революция.

През периода на Размирното време, монархът е избиран от Земския събор, а след почти 40 години същият орган въвежда търговски привилегии за дворянството и приема на Съборния устав – сборник от законите на Руското царство.

Ясин твърди, че Русия е готова за демокрация и през 1917 г., когато е създадено Учредителното събрание. Той вижда привързаността на тогавашните демократични революционери към структуриран и, което е най-важно за него, към мирен подход, който е от особено значение за бъдещето на руската демокрация. Но надеждите за свободно управление бяха разрушени от нежеланието на членовете на елита да споделят властта и да предоставят на някого контрол над нея.

След като прави екскурзия през демократичните, както той смята, страници на историята, Ясин заключава, че зачатъци на демокрацията в Русия се появяват само в момент на „отслабване на държавата“ и всички те са преждевременни, което означава, че демократичната традиция в Русия е много слаба.

Това обаче продължава при Горбачов, чиято „перестройка“ Ясин нарича „шестият демократичен епизод“ в историята на Русия и предлага да се издигне паметник на последния генерален секретар като баща на „руската демокрация“ (предполагам какъв вой ще нададат нашенските болшевики, четейки този пасаж, които смятат Горбачов за „предател, разрушил великия и непобедим СССР“ – Н.К.).

Въпреки това демокрацията не успява да се вкорени в Русия, а в началото на 90-те години в страната липсват нови, достатъчно силни демократични институции, а обществото не разбира как да се разпорежда със своите права и свободи. Това позволява на Елцин през 1993 г. да направи първата крачка назад от демокрацията, като разпуска парламента, който се противопоставя на провеждащите се икономически реформи.

„Елцин направи стратегически избор – той принесе в жертва на реформите нормите на демокрацията. Няма смисъл да отричаме това. Може би е било необходимо в името на високи цели, но в нова демократична Русия е създаден прецедент – изпълнителната власт наруши основния закон в ущърб на законодателната власт“, пише Ясин.

През следващите три години Елцин се опита да изкупи греховете си пред демокрацията, смята икономистът, но тя загуби своята привлекателност в очите на обществото. И по време на изборите през 1996 г. отново стана ясно –  демокрацията в Русия не може да се утвърди.

По това време победата на комуниста Зюганов на президентските избори изглеждаше неизбежна и единствената демократична стъпка за управляващия елит би била да се довери на демокрацията – сиреч на честните избори.

Според Ясин идеалите за свободни избори отново са жертвани и именно тези избори родиха „управляваната демокрация“,.

Изненадващо е обаче, че той смята това отклонение от демокрацията за най-добрия възможен избор – ако комунистите бяха дошли на власт, щеше да има „трагедия“, която „можеше завинаги да зачеркне демократичните перспективи пред Русия“.

„Управляваната демокрация“ ясно демонстрира какъв може да бъде резултатът от нея, когато Путин беше назначен за наследник на Елцин. Политическият елит разбра ефективността на този инструмент – смяната на властта се извършва законно, не е необходимо да се разчита на мнението на населението, най-важното е да имаш силен екип от съмишленици.

Затова Ясин с изненада открива, че обещаният от Путин курс за продължаване на либералните реформи се е обърнал в съвсем друга посока и се е превърнал в отмяна на изборите за губернатори, умиротворяване на активните бизнесмени и чистка в медиите и органите на самоуправление. Още началото на 2000-та „управляваната демокрация“ беше на път да се превърне в авторитарен режим.

Ясин се опитва да обясни нежизнеспособността на демокрацията в Русия с „националния характер“, който едновременно е свикнал да се подчинява и да не вярва на държавата. Елиминирането на тези черти на характера на населението според Ясин е възможно само чрез промяна в държавните институции.

Това означава, че пред Русия има две възможности – модернизация „отгоре“ (тоест под държавен контрол) и модернизация „отдолу“ (инициатори са обществото и бизнесът).

Ясин не харесва първия вариант, защото вижда в него контрол върху бизнеса, държавна намеса в икономиката и разчистване на политическото поле, където ще остане само опитомената опозиция, а федералният център ще се окаже изолиран от регионите.

Ясин описва втория сценарий като разцвет на активността на частния бизнес и укрепване на органите на самоуправление, което ще означава поредното отслабване на държавата.

Вторият вариант, смята Ясин, изисква силна демократична коалиция, която ще може да предотврати нови сътресения в борбата за власт.

Затова Ясин приканва разпокъсаните привърженици на демокрацията по-скоро да се обединят в общо движение, а държавата – да помисли поне за частична либерализация на политиката и бизнеса.

Ясин обаче прогнозира, че управляващият елит най-вероятно ще задържи властта си. Това означава, че стъпките към демократизация могат да се видят едва след 5-10 години, заключава той през 2004 г.

Бележка:

*-през 1999 г. у нас е издадена книгата на Дал „За демокрацията“, в която авторът, в достъпна форма за обикновения читател, се спира на редица въпроси по отношение на същността, идеите, целите, потребностите и възможностите, които разкрива тази форма на управление.