НЯМА НА КАКВО ДА СЕ СМЕЕМ!

 

Байдън е прав – трудно се прогнозират действията на разпадаща се система

Ел Мюрид, 29.07.2021 г.

Путин има „истински проблем“ – той „седи на върха на икономика, която разполага с ядрени оръжия, петролни кладенци и нищо друго“, каза президентът на САЩ Байдън. Според него самият Путин е наясно с това, което го прави „още по -опасен“.

Това изявление беше публикувано у нас с подтекст – що да му обръщаме внимание на този американец, който не е съвсем адекватен. По-добре да се посмеем. Въпреки че всъщност няма на какво да се смеете.

Нормалната икономика е взаимосвързан комплекс. Архаичната икономика се стреми към затворено натурално стопанство на принципа „ние всичко си произвеждаме сами“. Съвременната икономика е отворена система със специализация на националните икономики и разделение на труда. В Русия няма нито едното, нито другото. И нека бъдем откровени – при сегашния режим това положение ще се влоши.

Следователно, от една страна, Русия не си е самодостатъчна. Производствените вериги са буквално прекъснати - както от обективни обстоятелства (разпада на СССР), така и от субективни (приватизацията доведе до факта, че олигарсите откраднаха онези области на кооперативните връзки, които носят печалба, а това, което не носи печалба, беше просто унищожено. Това показва вече забравената история в Пикальово [1])

От друга страна, отворената руска икономика вече не е възможна. Отчасти защото младите реформатори на Чубайс-Гайдар я изградиха като суровинен придатък към световната икономическа система, а суровинният придатък страда от един принципен проблем – ниска степен на преработка на продукта за износ и от там много малка добавена стойност. Малкият икономически ресурс, даже при идеално ръководство на страната, просто не позволява маневриране и изграждане на каквото и да е.

Но надгробната плоча над отворената икономика на Русия бе поставена от външнополитическите упражнения на Путин, който по неизвестни причини си въобрази, че е политик от световна класа. Без да има и най-малки основания за това – нито от ресурсна, нито от интелектуална гледна точка.

А и в морално-волеви план руският каудильо не е кой знае какво. Когато един лидер посреща всяка криза със скок в храстите или в бункера, откъдето наблюдава проблема и го прехвърля за решаване от други, тогава диагнозата е очевидна.

В резултат на това руската икономика не е нито едното, нито другото. Технологичното изоставане е само част от проблема й. Основният проблем е липсата на модел за нейното развитие. Плюс общата ситуация на катастрофа, при която властите несистематично вземат хаотични решения, ускоряващи и влошаващи дезинтеграцията. В този смисъл Байдън може в частност да греши, но той е абсолютно адекватен в общата оценка и характеристиките на руската икономика. И показва очевидна загриженост – трудно е да се предвидят действията на разпадаща се система. Катастрофата винаги е проблемна именно поради своята фундаментална несигурност. И веселото крякане на руската пропаганда по повод думите на Байдън едва ли може да се нарече подходящо. В крайна сметка тази несигурност засяга преди всичко нас. 

P.S. Докато превеждах материала на Анатолий Несмеян, от главата ми не излизаше мисълта за разпадащата се политическа система в България. Защо ли?

Бележка:

[1]-В периода 2008-2009 г. в града, разположен в Ленинградска област с население 19 490 души, избухва тежка икономическа криза, съпроводена с бунтове. Тя е причинена от спирането на производството в трите най-големи предприятия – „Пикальовски глиноземен завод“ (собственост на компанията „Базел Цимент“, свързана с компаниите на олигарха Олег Дерипаска), „Пикальовски цимент“ (собственост на компанията „Евроцимент груп“) и „Метахим“ които са свързани в една технологична верига.