ОТТЕГЛЯНЕТО НА САЩ ОТ БЛИЗКИЯ ИЗТОК

 Джордж Фридман, 22 юни 2021 г.

САЩ намаляват способностите си за противовъздушна отбрана от няколко арабски държави, включително Саудитска Арабия, Ирак, Кувейт и Йордания, като най-голямо е намалението в Саудитска Арабия. Според доклада ще бъдат изтеглени зенитно-ракетната система „Patriot“, някои изтребители и други неуточнени оръжия. Саудитска Арабия беше информирана за това на 2 юни, когато изтеглянето вече беше започнало. То трябва да приключи това лято.

Изтеглянето е в съответствие със стратегиите на президентите Барак Обама и Доналд Тръмп за намаляване на американските сили в Близкия изток с цел минимизиране на риска. Тръмп обаче увеличи способностите на САЩ за противовъздушна отбрана в региона, след като ирански безпилотни летателни апарати удариха саудитско петролно съоръжение през 2019 г. Изтеглянето, което предвижда администрацията на Байдън може да се дължи на необходимостта от разполагане на тези оръжия в други региони. Въпросът е къде отиват тези оръжия и случило ли се е нещо, което да налага предислоцирането? Трудно е да се повярва, че предислоцирането е предизвикано от краткосрочни заплахи, тъй като предстоящото публично прехвърляне на значителни защитни оръжейни системи може да принуди потенциалния враг да ускори започването на война, за да получи предимствата да нанесе първи удар преди инсталирането им. Заплахата може да не е непосредствена, и в този случай тя може да бъде почти навсякъде.

Очевидната дестинация би била в района, който може да се нарече китайски театър. САЩ имаха опасения относно сигурността на полетите в района на Гуам, както и неговите съюзниците в буферната зона Япония-Сингапур. Но САЩ отдавна са наясно с китайска заплаха и можем да предположим, че вече са създали достатъчно способности за неутрализирането им. Лишаването на арабския свят, за да подсили китайския театър, изглеждаше излишно. Но е възможно действащата защита да не задоволява нуждите, и в този случай може да се предположи, че това са единствените адекватни резерви на Съединените щати за предно разполагане.

Друга възможност е разполагането им на руския театър. Русия упражнява натиск в множество точки по границата си – например Беларус и Кавказ, а САЩ имат интереси и в двете области. Един интересен, но малко вероятен слух, за който съобщихме, е, че Израел планира да разположи батарея за противовъздушна отбрана „Iron Dome“ в Източна Украйна. Слухът е малко вероятен, защото първо Израел не се нуждае от неприятелски отношения с Русия и второ – защото Украйна не е в състояние да плати за това. Освен това „Iron Dome“ е много по-сложна система от споменати американски оръжия, територия Украйна е много по-голяма от Израел, а увеличаването на възможностите на „Iron Dome“ не е лесно. Въпреки това, предвид руските действия, САЩ имат интерес от повишаване на възможностите на противовъздушната отбрана в няколко държави – Полша, Румъния, Грузия и най-вероятно Украйна.

С други думи, историите за ПВО в Украйна, може и да са верни – но системите може да не идват от Израел. САЩ следват стратегия да не въоръжават Украйна, като в замяна на това Русия се ангажира да не разширява тихомълком своя контрол извън Източна Украйна. Като се имат предвид обаче разполагането руските военни сили в близост до Украйна, САЩ може би са решили, че тази стратегия е остаряла. Разполагането на американска система за противовъздушна отбрана в Украйна може да бъде разглеждано едновременно като предупреждение и като  възпиращ фактор за Русия. Срещата на върха между Вашингтон и Москва очевидно беше малко продуктивна и може би е логично да се преместят неофанзивни оръжия в регион, който руснаците считат за жизненоважен за федерацията.

Аз се фокусирах върху развръщането. Но изтеглянето може да има малко общо с него. В крайна сметка САЩ трябва да разполагат със значителен резерв от оръжия, които да развръщат, без да ги изтеглят от арабските страни. Но когато мислим защо САЩ намаляват способността на тези страни да се защитават, е необходимо да помислим и за Иран. САЩ разговарят  с Иран и заявяват, че искат да възобновят предишното ядрено споразумение. Основният враг на Иран на практика са сунитските арабски държави на запад. През 80-те години Иран води жестока осемгодишна война с Ирак, която бе започната и на практика спечелена от Ирак. Иран е обсебен от Ирак, обсебен от тази война и от страха, че ако се появи нов, обединен и мощен Ирак, той може отново да се изправи срещу този враг, подкрепен сега и от други арабски страни.

Да си представим позицията на Иран – той иска ядрено оръжие, за да възпре Ирак или друга арабска държава да  започне повторение на войната от 80-те години. На тези срещи със САЩ Иран ще твърди, че се нуждае от ядрено оръжие, за да възпре арабските държави, които са въоръжени добре от САЩ, особено със средства за ПВО, поради което Иран не може да ги възпре. С други думи, позицията на иранците за пред ислямската общественост може да бъде, че те възнамеряват да атакуват Израел, за да се предотвратят нова война. Следвайки тази несъмнено изкривена логика, Иран може да твърди, че без неядрена възможност за възпиране на арабите, договорът, забраняващ придобиване на ядрено оръжие, ги прави абсолютно беззащитни.

Ако това е аргументът, който се изтъква (и мисля, че е добър), тогава САЩ трябва да минимизират арабската противовъздушна отбрана, за да мотивират Иран да се ангажира с ядрен договор със значителни проверки. Така че другата възможност, която е в съответствие с ядрените преговори с Иран, е, че това е първоначална вноска за договор, който да бъде непоклатим. А САЩ може би са пресметнали, че израелските способности в областта на ПВО биха могли да ги заместят. Да не забравяме, че Иран също ще знае за това.

Решението на САЩ няма очевидно обяснение. То е едновременно внезапно и мащабно. Това не прави отбраната срещу Иран невъзможна, но я прави по-трудна. По-важното е, че повдига въпроси в арабския свят относно ангажираността на САЩ с арабската кауза. Когато нещо не е очевидно, освен че е очевидно важно, стигаме до интересни разсъждения. Обикновено подобни действия са бавни и ограничени, за не тревожат съюзниците. Този не е от тях. Следователно се случва нещо важно – освен ако не е просто неловък ход, което не намалява важността на решението. Идеята, че САЩ трябва да намалят противовъздушната отбрана в Близкия изток поради липса на резерви за разполагане в други региони, не е за вярване.

Трябва да видим дали тези оръжия ще отидат някъде другаде. А ако не отидат, единственото нещо, за което се сещам, е Иран.