СЕМЕЙСТВОТО НА КОЛЧАК – ПЪРВА СЪПРУГА И ПОТОМСТВО

 

Първата съпругата на Колчак, София Фьодоровна Колчак, е родена през 1876 г. в Камянец-Подолск, Подолска губерния (днес Хмелницка област в Украйна).

 

       София Колчак

Баща й, Фьодор Василевич Омиров, е действителен таен съветник. Майка й, Дария Фьодоровна, родена Каменская, е дъщеря на Ф. А. Каменски – генерал-майор, директор на Института по горите и сестра на скулптора Ф. Ф. Каменски.

Наследствена благородничка, София Фьодоровна е възпитавана в Института за благородни девици Смолни (първото училище за жени в Русия, основано в Петербург от личния секретар на императрица Екатерина II през 1764 г. – Н.К)  Тя е много образована (знае седем езика, от които френски и немски перфектно), красива, волева и независима по характер (това до голяма степен се е отразило на отношенията й със съпруга й).

По споразумение с Колчак, те трябва да се оженят след първата му експедиция. В чест на София (по това време годеница) са наречени малък остров в архипелага Литке и нос на Острова на Бенет (остров в северната част на Източносибирско море, най-западния от островите Де Лонг, от групата на Новосибирските острови, административно влиза в състава на Якутия, Русия – Н.К.).   Сватбата им се отлага в продължение на няколко години. Венчават се на 5 март 1904 г. в Иркутск.

София Фьодоровна ражда три деца на Колчак: първото момиче Татяна е родено през януари 1908 г. и умира на 18 януари 1909 г. на възраст 11 месеца 26 дни; синът Ростислав е роден на 9 март 1910 г., а втората дъщеря Маргарита настива при бягството  от Либава (град в югозападната част на Латвия, на брега на Балтийско море първоначално военноморска база на руския флот – Н.К.) поради настъпение на германците по време на Първата световна война и почива.

Семейството първоначално живее в Гатчина (град в Северозападна Русия, Ленинградска област, административен център на Гатчински район – Н.К.), след това в Либава. След обстрела на Либава от германците в началото на войната (2 август 1914 г.) тя бяга в Хелзингфорс (днешно Хелзинки, Финландия – Н.К.), оставяйки всичко, с изключение на няколко куфара (държавният апартамент на Колчак е ограбен, а имуществото му е унищожено). От Хелзингфорс се премества при съпруга си в Севастопол, където го чака до последно по време на Гражданската война. През 1919 г. успява да емигрира – британските съюзници й осигуряват пари и предоставят възможност да пътува с кораб от Севастопол до Констанца. След това се премества в Букурещ, а по-късто заминава за Париж. Умира в парижка болница през 1956 г. и е погребана в гробището на руската диаспора – Sainte-Genevieve de Bois. Последната молба на адмирал Колчак преди екзекуцията е: „Моля ви да информирате жена ми, която живее в Париж, че благославям сина си“. – „Ще я уведомя“, отговоря офицерът от ЧК С. Г. Чудновски, който отговаря за екзекуцията.

Ростислав напуска Русия с майка си през 1919 г. и във Франция, завършва Висшето училище по дипломатически и търговски науки, а през 1931 г. постъпва в служба на Банк дьо Алжир. Жени се за Екатерина Развозова, дъщеря на адмирал А. В. Развозов.

 През 1939 г. Ростислав Александрович е мобилизиран във френската армия, воюва на белгийската граница, а през 1940 г. е заловен от германците. След войната се завръща в Париж. В лошо здравословно състояние той умира на 28 юни 1965 г. и е погребан до майка си в Sainte-Genevieve de Bois, където по-късно е погребана и съпругата му.

Ростислав Колчак във френска военна униформа с майка си София и сина си Александър

Техният син Александър Ростиславович (1933-2019) живее в Париж. 

След смъртта му семейният архив, който включва паспорта на Колчак, наградния лист на орден „Свети Георги“ 4-та степен и много други книжа, е продаден на търг.