МИР, А НЕ ВОЙНА!

 

Тамара Ейделман, 9 май 2021

За какво може да бъде днешното предаване на Тамара Ейделман „Уроци по история? 

Разбира се за мира. Защото в деня, в който войната е свършила преди 76 години, струва ми се, не трябва да се демонстрират нови модели танкове или ракети, не трябва да се марширува и още повече, не трябва да се обличат стари военни униформи, като по този начин се обиждат спомените на онези, които някога са носили такива униформи и са мечтали само за едно – по-скоро, по-скоро, по-скоро  да свърши тази проклета война.

Ето защо днешното предаване е посветено на онези хора, които са се опитвали да измислят как да живеят без война. И знаете ли, оказва се, че са били много. Въпреки факта, че хората, изглежда, по всяко време са воювали, усъвършенствали оръжията – били те меч, копие или най-нови ракети, разработвали са все нови и нови варианти на стратегията и тактиката.

И въпреки това, през различните векове, и в различни страни са се появявали хора, които упорито са казвали: нека да живеем без войни, нека да свеждаме войните до минимум, не – нека да направим така, че да няма изобщо войни .

Обикновено ги наричат ​​мечтатели, фантазьори, идеалисти. Разбира се, че да се живее без войни е нещо много хубаво, и ние сме готови, но враговете ни не спят. И тогава – ние също се нуждаем от търговски пътища, защитени граници, проливи, колонии, сфери на влияние, нефт, нефт, нефт ...

Наскоро се случи така, че изнасях лекция за Първата световна война пред група по-малки ученици. Страхувах се много, че няма да разберат нищо, но те слушаха внимателно, съсредоточено, сякаш всичко разбираха. И тогава едно момиче каза: „Защо всички, които са воювали, просто не са се прибрали по домовете си?“ – И наистина, защо? Лев Толстой, когато пише „Царството Божие е във вас“, усърдно и точно изброява всички предимства и недостатъци, които се падат на човек, който послушно отива да воюва, и предимствата и недостатъците за този, който отказва – и се оказва, че недостатъците да откажеш, тоест наказанията не надвишават ползите (на чистата съвест). И в края на краищата той е прав - и въпреки това, по някаква причина, не се вижда края на войните.

И все пак наистина искам да вярвам, че тези, които са измисляли различни планове за установяване на всеобщ мир, са били прави и някога ще дойде денят, в който ще разберем тяхната правота и ще спрем да дрънкаме оръжия и да възкликваме „можем да го повторим!“

Може би можем, но защо?