ОТ ПАНДЕМИЯ КЪМ ВСЕОБЩ НЕДОСТИГ?*

Джордж Фридман, 11.05.2021 г.

С някои забележителни и сериозни изключения, кризата с COVID-19 се ликвидира за по-голяма част от света. Но в действителност се появява друг проблем, който с малко усилия може да се превърне в нова криза. Казано по-просто, има сериозен недостиг от доста много неща.

Има например добре документиран недостиг на микрочипове. Най-честите обяснения за това са проблеми в производствения процес поради правилата за персонала, разработени за борба с COVID-19, заедно със значително увеличение на търсенето на микрочипове за редица продукти, включително автомобили.

Има недостиг на пилета в САЩ, за който се твърди, че  е резултат от повишеното търсене и липсата на работници.

Има недостиг на мед, чиято цена нараства, поради увеличеното търсене и намаленото предлагане.

Има недостиг на пластмаси, който изглежда е възникнал при тестването и производството на ваксината за COVID-19.

В САЩ има недостиг на шофьори на камиони, очевидно резултат от недостатъчния брой инструктори. Времето, необходимо за да станеш шофьор на камион в САЩ, се е увеличило от два на шест месеца.

Очертава се и недостиг на бензин.

Има съобщения за супермаркети, които не получават пратки от производителите. Причината е недостигът на шофьори на камиони, заедно с недостига на някои продукти, които не могат да бъдат произведени без някои компоненти, които са оскъдни.

Има недостиг на хлор, който се използва за много неща, включително за дезинфекция на басейни. Това може да бъде лошо както за хотелиерството, така и за социалните нужди на децата през предстоящото лято.

И накрая, но далеч не най-малкото, очертава се недостиг на кетчуп, като нямам представа за причината.

Разбира се, това е само частичен списък, и съм сигурен, че недостигът е по-сложен, отколкото съм обяснявал досега, но е ясно, че недостигът е реален и че ще отнеме известно време, за да се разберат причините, които са го предизвикали.

Според мен обаче сред причините има и някои общи. Първо, правилата, въведени за борба с COVID-19 очевидно нарушават физическото производство на някои неща като пилета и мед например. Въвеждането на работа от дома позволи управлението и интелектуалното производство да продължат, но нещата, които липсват сега, са материални, които изискват физическо присъствие на работници. Търсенето за известно време беше облекчено от безработицата, така че имаше известно забавяне на началото на недостигът, който днес наистина започнахме да забелязваме. Второ, пандемията създаде разместване на работна сила. Физическите работници не можеха да си позволят да издържат на съкращенията и намаленото работно време. Трябваше да проявят креативност в намирането на друга работа или може би започване на собствен бизнес. В някакъв момент от кризата те трябваше да си намерят работа, за да имат стабилни доходи и сега не желаят да я напуснат. Има много по-конкретни и по-сложни причини за проблемите във всяка индустрия. Но има един основен проблем. Правилата, обявени за борба с COVID-19, засегнаха физическото производство и доставката на стоки – и техните работници – повече, отколкото засегнаха интелектуалната работа и работата на белите якички.

Тъй като пазарът на работна ръка се промени, стана по-трудно да се запълнят възникналите дефицити. Търсенето е налице, но предлагането липсва. Политиците може и да си мислят, че проблемът е лесно разрешим – а може и да е така – или просто да не разбират това, с което се сблъскват.

Очевидно една от причините за кризата в заетостта са увеличените плащания за безработица, които се разглеждат като по-стабилни от определени пазари на труда.

А има и въпроси, които нямат нищо общо с персонала. Но размерите на недостига в различните отрасли има някои общи характеристики, включително промени във възможностите за наемане на работници и търсенето на определени продукти. Пандемията промени структурно икономиката, което беше неизбежно, и до известна степен тя няма да се върне напълно към предишната си форма. Недостигът представлява само първата вълна от промени в един дълъг процес.

Някои от тези проблеми са ограничени до една нация. Други са глобални. Недостигът на микрочипове затруднява производството на автомобили. Автомобилната индустрия е от основно значение за държави като Германия, така че въздействието върху Европейския съюз и националната стратегия на Германия вероятно ще бъде значително, ако не бъдат намерени бързо решения. По същия начин за Китай, най-големият потребител на мед в света, повишените цени на медта могат да принудят собствениците на бизнес, в който тя се използва, да преразгледат продуктовата си листа. Китай може да бъде изправен пред избора да понесе  загуби или да затваря продуктови линии.

В началото на пандемията изразих загрижеността си относно икономическите последици от локдауна. Знаех, че ще настъпи рецесия, и се страхувах от депресия, ако веригата на доставките се провали. За щастие това не се случи, но сега, когато има светлина в края на един тунел, търсенето отново нараства, а изискванията към работната сила сега са много по-различни от преди. Във всяка засегната страна – всъщност в по-голямата част от света – правителствата ще трябва да се справят с проблем, с който не са свикнали –  липса на доста много неща.

Бележка:

*-в американското заглавие (From Pandemic to Pan-shortages) има игра на думи. Pandemic (пандемия) има гръцки произход и буквално означава „всички“ (pan) и „хора“(demоs). В този смисъл израза „Pan (гр.)-shortages (англ.)“ съм превел като „всеобщ недостиг“.