ПОЛИТИКАТА НА ПУТИН? ИЗНУДВАНЕ!

 Интервю на Клаус-Хелге Донат с политолога Лилия Шевцова (на малките снимки).

Клаус-Хелге Донат (род. 1956 г.), учил в Свободния университет в Берлин и Университета в Есекс, интересите му са в областта  на политиката, философията и политическата психология, редактор в Die Tageszeitung, кореспондент в Москва и ОНД 1990 г.

Лидия Шевцова (род.1949 г.), завършила е Московския държавен университет за международни отношения, доктор на историческите науки, политолог, от 1993 г. професор в редица университети в САЩ и Западна Европа, научните й интереси са в областта на политологията политическите и институционални трансформации в Русия, изборни въпроси и др., смятана е за една от добрите специалистки по Кремъл.

„Тъй като Западът игнорира Украйна, руският президент има повече пространство за маневриране.“

 Лилия Шевцова

 „Никой не иска война. Нито Русия, нито Украйна, и още повече Путин. Той не е камикадзе и не е луд. Но в условията на  ограничени икономически ресурси и ограничено влияние върху околната среда, Путин прибягва до натиск и изнудване. Това е ключов момент в настоящата стратегия на Кремъл към Украйна, насочена към връщането й към Минските споразумения и всъщност към ролята й на руски сателит, което е подпечатано с подписи в Париж и Берлин“ – казва Шевцова.

Говорейки за това дали Русия иска да се върне на масата за преговори със Запада, политологът отбелязва: „Москва със сигурност иска да се върне. Путин не нахлу в Сирия, за да помогне на Асад. Той искаше да се върне към диалога с Обама и САЩ и се надяваше да забравят за Украйна. Така че сега думата „изнудване“ най-добре описва политиката на Путин спрямо Украйна и САЩ Той се надява, че Западът няма да издържи на натиска и ще признае споразуменията от Минск. Отначало изглеждаше, че Байдън, предлагайки да се срещне с Путин, се е съгласил. Но всичко не е толкова просто. Затова Путин продължава  ескалацията. Ако Украйна и Западът не приемат исканията му, той най-вероятно ще бъде принуден и по-нататък да продължи да пресича червените линии. Войната за Русия не е само външнополитически, а и вътрешнополитически проблем. Днес обществото вече не е готово да приема ковчези и трупове от Украйна, и не е лесно да бъде мобилизирано. Това са глупости. "

Според политолога САЩ „много внимателно“ прилагат санкциите срещу Русия, а Западът не е готов за такава ескалация като спиране на строителството на „Северен поток 2“ или изключване на Русия от международната платежна система SWIFT.

„На срещата с НАТО в Брюксел Украйна беше спомената само като една от темите, не че изобщо няма значение, но и не е в центъра на вниманието“, казва Шевцова, обяснявайки, че Западът е по-загрижен за Афганистан , Иран, както и Китай и Тайван.

Тъй като Западът игнорира Украйна, „Путин има повече пространство за маневриране. Но Москва не може вечно да държи войските си на границата и във Воронеж. Русия и САЩ продължават играта. В същото време интересите на Русия и Украйна са несъвместими . Конфликтът може да пламне по всяко време. (...) Украйна е досадна като муха – може би подобни мисли се въртят в главата на Путин “, казва събеседничката.

Политологът смята, че „Западът няма общ дневен ред и ясна концепция за разрешаване на украинския конфликт. Европа е уморена от Украйна и се надява конфликтът да бъде замразен. САЩ имат свои собствени проблеми, а на американския президент Байдън също липсва екип на експерти по Русия. В един документ за Русия и Китай, съставен от специалните служби през 2000-те, Украйна изобщо не споменава. Накратко, Западът отдавна няма нито концепция, нито желание, нито разбиране за това как да действа. Изправен пред такава парализа, Путин реши да излезе на сцената. Докато той стои в Кремъл, нищо няма да се промени в тълкуването на споразуменията от Минск. Но какво да прави Москва с тези две републики? В крайна сметка там живеят 3 милиона (руснаци – бел. Н.К.) Украйна им плаща пенсии, но споразумението за прекратяването на огъня не се спазва. Само неутрални мироопазващи сили могат да променят нещо“.

„Трябва да се има предвид, че в случая с Украйна не става дума за сфера на влияние на Кремъл, както например в Грузия, балтийските държави или Казахстан. Путин и елитът, който е на власт, възприемат Русия и Украйна като един народ, което прави въпроса още по-болезнен. Те смятат, че украинците и белорусите са не само част от един и същи народ, но и продължението на руската държава. Това усложнява всичко“, – констатира Шевцова.