ТЪЖНИ МИСЛИ В ЩАСТЛИВ ДЕН

 

Наследникът се появи след 47 години, влезе във властта  и продължи делото на починалия (Сталин почива на 5 март 1953 г. – бел.моя).

Леонид Невзлин [1], 05.05.2021 г.

„По-жив от всички живи“ рече Владимир Маяковски за Ленин, но сгреши. Сталин се оказа „най-живият от всички живи“.

След като управлява повече от 20 години и умира от естествена смърт на 74 години, той никога не подава сигнал за наследник. Наследникът се появи 47 години след смъртта му, влезе във властта и продължи делото на починалия. Има толкова много общо между Путин и Сталин, че путинизмът като феномен е една от формите на неосталинизма. Концентрация на лична власт, разчитане на органите на държавната сигурност, изграждане на уникална система на държавно управление за лични цели, използване на идеология и пропаганда за постигане на тези цели. Целите са само различни – единият се е ръководил от волята за власт, за другия властта е инструмент, задвижван от любовта към парите и други атрибути на луксозния живот.

Ненавист към Запада и либералните ценности, унищожаване на съдебната система, двуличие и лицемерие, презрение към личността и живота на човек, имитация на демокрация.

Например Сталин говори за постигнатото „моралното и политическо единство на съветското общество, за приятелството на народите на СССР, за съветския патриотизъм. „На това основание възникна Конституцията на СССР, приета през ноември 1936 г. и пълната демократизация на изборите за върховни органи на страната“ – казва Коба на партийния конгрес през 1939 г. „Пълната демократизация“ на изборите по сталиниски е предшествана от Големия терор от 1937-38. На изборите за Върховния съвет на СССР през декември 1937 г. 98% от участвалите в гласуването гласуват за блока на комунистите и безпартийните. На изборите за Върховни съвети на съюзните републики през юни 1938 г. 99,4% от всички участвали в гласуването гласуват за блока на комунистите и безпартийните. Избори без избор. Путин е близо да повтори делото на своя предшественик. Поне в борбата с потенциалните опоненти и сплашване на несъгласни с режима.

Сталинизмът – това на първо място са неговите жертви. Жертви на колективизацията, жертви на глада, жертви на репресиите, жертви на войните. Милиони човешки живота. Но това са и психически осакатени жертви. Съветските хора са духовно осакатени. Съветските хора станаха опората на путинизма. От нездравословното минало е изплувала зараза, която отравя настоящето и посяга към бъдещето. Има само една рецепта за излекуване на обществото. Всеки диктатор, независимо дали е мъртъв или жив, трябва да бъде изправен пред съда. Както и тези, които са служили на режима му. Не абстрактен, а съвсем реален съд, пред който да бъдат огласени всички извършени престъпления, а извършителите – осъдени.

По-добре е това да се случи преди естествената смърт на диктатора.

Сваления и осъден диктатор е по-малко опасен от мъртвия, но неосъден.

БЕЛЕЖКИ:

[1]- Леонид Борисович  (род. 21.09.1959 г. в Москва) - руско-израелски бизнесмен и общественик, един от бившите лидери на петролната компания „ЮКОС“, президент на "Руския еврейски конгрес" през 2001 г., ректор на Руският държавен хуманитарен университет –  2003 г. От 2002 г. живее в Израел. Осъден е задочно от руски съд на доживотен затвор по обвинение в организиране на убийства, наказанието е потвърдено от Върховния съд на Руската федерация. Освен това той беше осъден на 6 години затвор за присвояване на акции от „Източната нефтена компания“.