Резултатът е един – стагнация в икономиката, падане на жизнения стандарт.
Дмитрий Милин, 27.03.2021 г.
И двата руски „застоя“ – и на Брежнев, и на Путин – бяха и са породени от „проклятието за суровините“, свързано с цените на петрола. Незаслуженото и незаработено богатство корумпира системата за управление, която в условия на несменяемост и конкуренция деградира и става безотговорна, вярвайки, без основание в собствената си гениалност.
По време на „застоя“, както при Брежнев, така и при Путин, Русия поразява господството на арогантна и глупава бюрокрация, която се занимава с „имитация на дейност“, консумирайки все по-голям дял от националното богатство за своето съществуване . Това не беше толкова критично през годините на „изобилие от нефтените пари“, но стана твърде разточително, когато цените на петрола спаднаха дори до средното историческо ниво.
По време на стагнацията нараства и агресивността на руските власти, готовността да се държи арогантно и грубо в международната политика, както и готовността й да разпалва войни и да се намесва в конфликти по целия свят. За Брежнев това беше Афганистан, за Путин „Крим наш“ и Сирия.
По време на застоя и по същите причини населението също беше корумпирано, пропито с патернализъм, тунеядство и убеждението, че държавата е длъжна да му осигури достоен жизнен стандарт, без да е необходимо да се занимават със съзидателен труд. Според мнозинството, обществените блага трябва да идват сами по себе си (нашата държава е богата), а трябва да поработят другите. Постиженията ще си ги купим.
Последният път, когато Русия беше световен лидер, се случи по времето на Хрушчовата размразяване, когато СССР изстреля „Спутник“ (1957), Гагарин (1961), взриви Цар Бомба AN602 (мощността на експлозията е 58,6 мегатона в тротилов еквивалент). Оттогава насам СССР не е постигал постижения от световна класа. Апропо, на междуконтиненталните (известни още като космически) ракети и свръхмощните водородни бомби, създадени при Хрушчов, СССР на Брежнев и Руската федерация на Путин все още паразитират, без да са направили нещо изключително. В същото време успяха да загубят лидерството си в космоса (при Брежнев – „лунната надпревара“, при Путин – съревнованието с Мъск).
Едновременно с това, за световните успехи по време на Хрушчовото размразяване, трябваше да се плати (в реалния живот е необходимо да се плаща за всичко) с жизнения стандарт на населението. Резултат от изключителните успехи на Хрушчовото размразяване са и новочеркаският разстрел на работници, вдигнали бунт поради високите цени на храните и ниските разценки за заплащане на нормите за труд.
Това даде повод на засилващата се в следвоенните години бюрокрация да свали Хрушчов и да премахне на свободите, родени от „размразяването“, а покачването на цените на петрола (поради арабското ембарго) позволи да започне първия, брежневския застой.
Резултатът и от двата „застоя“ също е един и същ – стагнация и криза в икономиката, технологична деградация, падане на жизнения стандарт, население, свикнало с тунеядството и господство на посредствена, арогантна и крадяща бюрокрация.
Има два периода от нашата история, в които Русия се е стремяла към нещо значимо, на световно ниво в културата и технологиите, и които са свързани с периодите на „размразяване“ и ограничения на бюрократичното всевластие. Това са периодите на НЕП (когато Русия даде на света архитектурния стил на конструктивизма) и на хрушчовското „размразяване“, когато „Спутник“ и Гагарин летяха, „Цар-бомба“ беше взривен, а жилищният проблем решен чрез „преселване“ от сталинските комуналки и бараки в хрушчовските панелни апартаменти.
Основният враг на гражданите на Русия е несменяемата и безотговорна руска власт, както и крадливата и наглеещата до безнаказаност руска бюрокрация.
Властта трябва да се сменя често, а бюрокрацията трябва да бъде силно ограничена и наказвана за нейната наглост и груба безцеремонност.
P.S. Всяко сравнение на путинския с нашенския застой, както и с др. Бойко Борисов и българската бюрокрация е злоумишлено!
Няма коментари:
Публикуване на коментар