ДА СЕ ВЪВЕЖДАТ ОГРАНИЧЕНИЯ Е ЛЕСНО…

 

Кога светът ще се върне към състоянието си отпреди януари 2020 година?

Михаил Макогон, Facebook, 19.03.2020

По повод годишнината от пандемията публиката си задава логичните въпрос – кога да очаква смъртта на потомство и́, кога светът ще се върне към състоянието си от преди януари 2020, кога границите ще се отворят, маските ще бъдат отменени и кашлицата и терористичните дейности няма да бъдат разделени само със запетая.

За да отговорим на този въпрос, достатъчно е да си спомним как се развиха взаимоотношенията между авиацията и мобилните телефони.

Излъчването на мобилния телефон е предизвикало НУЛА самолетни катастрофи. Това е един забавен факт.

Какво ли не правиха, какви ли не тестове не провеждаха както в лабораториите, така и във въздуха, какви ли не „излъчватели“ с размерите на самолетно крило и „чувствителни устройства“ не използваха. Но никога не успяха да установят влияние

Да се четат документите на ICAO (Международна организация за гражданска авиация, агенция на ООН – бел.. моя) по този въпрос е удоволствие – добре де, знаем, че не е установено никакво влияние, но нека го забраним за всеки случай, че то знае ли се.

Някъде в началото на 2010, под влиянието на суровата реалност, авиационните власти, започвайки от FAA (Федерална авиационна администрация на САЩ – бел. моя), бавно започнаха да се предават.

Но дори и днес, 30 години след формирането на пазара на потребителски телефони, 20 години след масовото им разпространение, когато всеки пътник вече е окачен с излъчватели, от безжични слушалки до фитнес гривни, когато инсулиновите помпи и глюкомерите за диабетици вече са оборудвани с GSM и WiFi, когато е срамно да използвате памперси без комуникационен модул, когато всеки от нас е накичен с излъчватели като коледно дърво – все още има авиокомпании, чиито самолети веднага ще влязат в неуправляемо пикирайки, само помирисвайки активна SIM карта.

Тоест, проблемът, роден от примитивната технофобия, още във времето, когато се очакваше клетъчните телефони да предизвикат рак, което винаги е било само във въображението и никога не е бил възпроизвеждано дори при хипертрофирани лабораторни тестове – проблемът продължава да е с нас и до днес. Неговото ехо от епохата, когато „Мерцедес 600“ е служил като калъф към телефона, с охранител на име Владимир, все още съществува в забраните.

Въвеждането и премахването на ограничения не са еквивалентни процеси. Първи е процесът за сваляне на отговорността, „презастраховане”, прикриване на задниците на длъжностните лица. Втори е процесът на поемане на отговорност – „не го прави“, при което задниците обикновено лъсват. Цялата бюрократична логика, независимо от държавата и системата, ще й се противопостави.