РЕАКЦИИ……

 

„В СССР се смениха две концепции за репресии – сталинска и брежневско-андроповска. Първата предполагаше излишни репресии „за всеки случай“ – по-добре е да убиеш хиляда невинни, отколкото да пропуснеш един враг. Втората изхождаше от необходимата достатъчност. Според нея е необходимо да се репресират точно толкова хора, колкото да се държи обществото в страх, но не повече.

При сталинската концепция никой не можеше да се чувства в безопасност. Най-висши представители на социалния елит във всеки един момент можеха да попаднат в лапите на палачите и да се превърнат в лагерен прах.

Когато Андропов беше начело на КГБ, принадлежащите към елита, бяха гарантиран срещу най-жестоките репресии. Сахаров не беше изпратен в затвора, а заточен в Горки, а Солженицин – в чужбина. Войнович, Владимов, Аксенов и много други известни личности също бяха принудени да емигрират, въпреки че можеха да ги пъхнат в затвора. Знаменитости, които отказаха да емигрират, също не бяха пращани в затвора. Лидия Чуковска, Игор Шафаревич и Рой Медведев останаха на свобода дори и в „най-застойните” времена.

При андроповските репресии някои политически затворници се превърнаха в световни знаменитости, например Шарански, Буковски, Орлов, но за разлика от Навални, след, а не преди осъждането им.

Срокът за ефективно изтърпяване на условната присъда от Алексей показа, че Путин преминава от андроповски към сталински методи.

Дори световноизвестни хора не са гарантирани от попадане в затвора, следователно никой не е гарантиран.“

Игор Ейдман, 05.02.2021 г.

 „Няма смисъл да говорим, че след присъдата на Алексей Навални се е променила епохата. Тази епоха е започнала отдавна и в нея винаги е присъствала твърдост, като неразделна нейна характеристика. Само кръгът от хора, попадащи под пресата на режима, се промени. Ако по-рано това бяха предимно радикални опозиционери, „екстремисти“, ако използваме терминологията на полицейските сили на режима (национал-болшевики, националисти, радикални леви) и отделни журналисти и политици (Анна Политковская, Борис Немцов и др.), сега няма недосегаеми. Сега и най-яркият опозиционен лидер в Русия и дори журналист – ръководителят на цяла медия (Навални и Смирнов) могат да търкат наровете в килията. Вероятно става дума за изчезването на последните полутонове, които позволяваха да се играе с режима според правилата на „контролираната демокрация“. Системата е напълно кристализирала и вече не приема дори отделни чужди частици. В останалото си е същата.

…..

Очаква ни дълга политическа зима, на фона на която „студената гражданска война“ ще се разгаря все повече и повече – открита конфронтация между държавата и обществото, протичаща до момента – от страната на обществото – в ненасилствени форми (със съкращения)“.

Даниил Константинов, 05.02.2021 г.