ИЗ ЕДНА РЕЧ НА „ФАШИСТА И АНТИСЕМИТ“ ГЕНЕРАЛ ЛУКОВ

 

На вниманието на видния антифашист и защитник на евреите Албертович, а иначе мекере на Държавна сигурност.

„…. Петстотинъ години робувахме, безъ да загубимъ езикъ и съзнание народно, но стигаха 25 години на модерното варварство, за да похити девственостьта на коравата инакъ българщина въ доскоро поробените краища на българската земя. Този е той горчивиятъ опитъ отъ нашата близка орисъ. Той требва да ни държи очите отворени и мислите корави и яки.

Борба и сила, обкрѫжени отъ ореола на най-хубавото и почтено съдържание, което може да се вложи въ тия две думи – ето опорите, върху които ще се изгражда сигурностьта и на­предъка на нова, обединена България. Борба съ всичко, което пречи за развитието на българщината: борба съ себе си най-напредъ – за да превъзмогнемъ недостатъците, които ни спъватъ; борба съ земята – за да сразимъ беднотията – и тъй да станемъ по-годни да бранимъ бащинията си. И сила, всестранна: на духъ, държава, войска, стопанство.

Съ борба и съ сила ще градимъ държавата си, но не съ на­силие. Ние нѣма да повторимъ печалниятъ опитъ на бивша Юго­славия. Като не можа да опре изграждането на своята скърпена империя върху плещите на едно здраво национално съзнание и, като не можа да намери своята нова мисия въ живота, Юго­славия възприе насилието, разврата и денационализацията, като единствени средства за притѫпяване националните различия и копнежи на народите, които я населяваха, въ името на една не­скопосана идея за създаване чрезъ насилие унитарна държава съ уннтаренъ народъ. И се провали.

Ако требва да подражаваме, ние имаме свой, собственъ, убедителенъ, поради своя исторически блесъкъ, примѣръ отъ далечното ни минало. Примерътъ на първото ни царство. Исперихъ, Борисъ и Симеонъ не покоряваха славянските племена отъ Мизия, Тракия и Македония съ насилия и кърви, нито ги обайваха съ своята висока и изтънчена култура, а ги приобща­ваха къмъ българската държава съ силата на нейния авторитетъ, като организация за редъ и грижи за народа, и, преди всичко, съ високия моралъ, съ който едкнаво се отличаваха царь и велможа, войникъ и поданикъ. Туй беше то новото, което въ древностьта българите донесоха тукъ на Балканите и съ което подъ носа на двете велики империи – Римска н Визан­тийска и на могъщото влияние на техните стари цивилиза­ции, създадоха нова държава, съ самобитно устройство, и нова цивилизация, която наложиха на целото славянство. Ето кое требва да ни вдъхновява въ новия ни националенъ и държавенъ животъ. Ето на кое трѣбва да подражаваме.

ЕДНА ДЪРЖАВА МОГѪЩА, СИЛНА СЪ ПРАВОТО И СЪ МОРАЛА. И ЕДИНЪ НАРОДЪ СЪ БОРЧЕСКИ ДУХЪ И СЪ СТРЕМЕЖЪ ДА ТВОРИ ИСТОРИЯ, ЕТО НОВИЯТЪ ИДЕАЛЪ, ЗА КОИТО ВСѢКИ БЪЛГАРИНЪ ТРЪБВА ДА БѪДЕ ГОТОВЪ ДА СЕ ЖЕРТВУВА.

Азъ твърдо вѣрвамъ, че така и ще бѫде!" [1]

Бележка

[1]-запазен е провописът от публикацията. Курсивът в текста е мой.